През 2011 г. международните пазари за фотоволтаична (PV) енергия са в процес на промени. Докато все повече страни като Индия и Турция са на път успешно да въведат субсидии за подсилването на местната фотосоларна индустрия, като наред с това постигнат екологичните си цели и разнообразят енергийните си доставки, някои от големите играчи в PV сектора тенденциозно ограничават субсидиите и въвеждат квоти за новоприсъединени мощности на годишна база.

Испания реже субсидии, Италия я следва

Начало на „соларното свиване” постави Испания. В края на миналата година испанското правителство реши да ореже значително през следващите три години предвидените държавни субсидии за соларните паркове в страната, и то не само за тези в строеж, но и за вече работещите инсталации. Последните планове са за определяне на часовете работа, които държавата да субсидира, като само произведената през субсидирания режим електроенергия да бъде продавана на мрежовите оператори.

Като следствие от това решение, субсидираните часове са намалели с над 30% до 1250 часа годишно за фиксираните PV инсталации. Тези с единична ос ще бъдат финансирани само за първите си 1644 работни часа, а тези с две оси – за първите 1707 часа. Компенсирани ще бъдат PV инсталациите, започнали работа до 2008 г., като субсидираният им период ще бъде увеличен от 25 на 28 години.

Подобна е и ситуацията в Италия. Наскоро страната дори получи предупреждение от енергийния комисар Гюнтер Йотингер, че трябва спешно да състави ясна стратегия за субсидиране на соларния сектор, за да даде сигурност на инвеститорите. В противен случай рискува не само оттегляне на солидни инвестиции, но и сериозни глоби от страна на ЕК. Според нов закон, който италианското правителство гласува през март, от щедрите субсидии, предвидени за сектора до 2013 г., ще могат да се възползват само соларните паркове, присъединени към мрежата до края на месец май тази година.

ЕС ще внася соларно-термална енергия от Сахара

Докато в ЕС масово режат субсидии за фотоволтаици, общността все по-уверено гледа на мегапроекта Desertec на „Сименс”, RWE и „Дойче банк” за соларно-термална енергия в Сахара. По думите на енергийния комисар Гюнтер Йотингер е много вероятно към 2017 г. Европа да внася ток от Северна Африка чрез далекопроводи по дъното на Средиземно море.

Йотингер отрече обвинения, че чрез проекта се цели домогване до други природни богатства и енергийни източници в Африка. Той подчерта, че проектът е сериозна опция за гарантиране на енергийната сигурност на ЕС през следващите 20-40 години и вероятно европейската правна рамка ще бъде изменена, за да се регламентира стриктно вносът единствено на възобновяема енергия по подводните далекопроводи.

Турция и Кипър наблягат на възобновяемата енергия

Докато страните-двигатели на европейската възобновяема енергия, привлекли някои от най-големите инвеститори, се отдръпват от политиката на солидно държавно субсидиране, съседни на ЕС страни гледат все по-сериозно на ВЕИ и в частност на соларната енергия като важна за енергийната им независимост.

В Турция делът на ВЕИ е сравнително малък, тъй като и в момента страната разчита основно на въглища и природен газ, както и на хидроенергийни комплекси, които произвеждат около 46 млрд. киловатчаса годишно. Страната прие закон за ВЕИ през 2005 г., но реално много малко инвестиции са направени в PV сектора поради сравнително ниските цени, на които се изкупува електроенергията от фотоволтаици. За да постигне обаче амбициозните си цели от 30% дял на зелената енергия до 2023 г., Турция планира масирано разгръщане на потенциала си за вятърна и геотермална енергия през следващите години. Правителството предвижда дори вдигане на цените на електроенергията от фотоволтаици, за да насърчи нови инвестиции.

Съседен Кипър също не изостава в плановете си за разнообразяване на енергийния микс. Правителството одобри нова грантова схема за 2011 г., като над 25 милиона евро ще е бюджетът на специалния енергиен фонд за въвеждане и експлоатация на източници на зелена енергия. Действащата в периода 2005-2010 г. схема за отпускане на грантове за енергоспестяване и използване на възобновяеми източници на енергия бе на стойност 67 млн. евро. Бедната на водни ресурси островна държава се стреми да оползотвори най-ефективно предимствата на географското си положение и климата. Националният план предвижда да се изградят вятърни енергийни паркове с мощност от 300 мегавата и близо 200 мегавата соларни системи.

България с нов закон за ВЕИ, но не и по-малко въпросителни

В опит да внесе яснота в сектора, като същевременно защити държавните интереси, правителството гласува нов закон за възобновяемата енергия. Вместо обаче да очертае ясна стратегия и да даде сигурност на инвеститорите, законът предизвика негодувание сред бизнесмените с неясните си доводи за намаляване на цените на едни енергийни източници за сметка на други.

Потребителите пък отново не получиха ясен отговор как ще повлияе зелената компонента в сметката им и доколко тя ще допринесе за предстоящото увеличение на цените на електроенергията през месец юли.

Още по-неясен остава въпросът как институциите ще си разпределят отговорностите, след като и енергийният регулатор заговори за своята „енергийна политика”.

Въпреки опитите на енергийния министър да защити пред Брюксел новия Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), това все пак не даде отговор на въпроса защо големите фотоволтаични паркове ще бъдат по-малко популярни и как ще бъдат задържани инвеститорите, без това да доведе до рязък скок в цените на електроенергията. Поради ограничените възможности за присъединяване на нови мощности към мрежата, не е невъзможен сценарият за все по-чести препродажби на строящи се и вече работещи фотоволтаични и вятърни паркове.
_____________________________
© снимка: Европейската комисия