Г-н Гърбев, каква е ролята на вятърната енергия за целите на Европа и какъв е темпът ѝ на развитие у нас? Има ли проекти, които са в процес на реализация в момента в България и какви са перспективите пред тях?

Вятърната енергия е ключов фактор за постигането на енергийна независимост, понижаване на цените и намаляване на вредните емисии. В Европа в момента функционират над 285 GW вятърни електроцентрали, които осигуряват около 20% от енергийния микс. За сравнение – в Китай работят повече от два пъти повече мощности.

В България секторът първоначално се разви динамично и само за няколко години до 2012 г. бяха инсталирани около 700 MW вятърни централи. Те произвеждат годишно около 1,4 TWh енергия. През последното десетилетие обаче не бяха реализирани нови проекти поради неблагоприятна регулаторна и пазарна среда. В момента започват строителни дейности на един проект под 100 MW. Очакваме в следващите две години да започне изграждането на няколко по-големи вятърни парка, които ще имат съществен принос за стабилността на енергийната система и развитието на енергийния пазар у нас. Страната ни има технически и икономически обоснован потенциал за около още 5 000 MW вятърни централи на сушата, който може да бъде реализиран при далновидна държавна политика и благоприятна пазарна среда. 

Кои са причините за изоставането на вятърните проекти у нас на фона на непрестанно нарастващия дял на фотоволтаиците? Каква е ситуацията в съседните ни държави?

След силното начало преди 15 години развитието на ВяЕЦ у нас беше практически блокирано. Първоначално това стана вследствие на рязкото и не особено удачно прекратяване на държавната подкрепа. Последваха редица ограничения – въвеждане на допълнителни (впоследствие признати за незаконни) такси, липса на възможност за присъединяване към мрежата и административни забрани за развитие на проекти в значителни части от страната. Получи се иронично – държавата ни инвестира във ВяЕЦ, за да подпомогне развитите на технологиите и това беше успех, но след това не се възползва от постигнатото поевтиняване. 

След 2020 г. обстановката започна да се променя в положителна посока. Въпреки това, процедурите за издаване на разрешителни за ВяЕЦ все още са 2 – 3 пъти по-дълги и значително по-скъпи в сравнение с тези за ФЕЦ.

Съседните държави подходиха по-стратегически, осъзнавайки предимствата на вятърната енергия и значителното повишаване на ефективността на новите технологии. Почти всички те изградиха множество нови ВяЕЦ и имат много проекти в процес на реализация. Към края на 2024 г. общата им инсталирана мощност надхвърля 23 GW. Успехът им се дължи както на по-облекчените разрешителни процедури, така и на въвеждането на дългосрочни „договори за разлики“. При този механизъм се определя таван на цената в началото на търга и всеки частен инвеститор може да наддава с по-ниска цена. Тъй като себестойността на електроенергията от вятър е по-ниска от пазарните цени, мярката работи в полза на националните енергийни бюджети. Инвеститорите от своя страна предлагат част от енергията на по-ниска цена, тъй като предвидимостта на приходите улеснява банковото финансиране на проектите.

Проектите за вятърни централи срещат много опоненти. Така ли е и по света и как се бори Вашият сектор с дезинформацията по темата? Кои са основните митове, които пречат на сектора и бихте ли обяснили фактите?

Опонентите на вятърната енергия не са много, но понякога са изключително шумни и използват умело съвременните средства за пропаганда и дезинформация. Това не е уникално явление и не се наблюдава само у нас. Ново за сектора е появата на политически мотивирана опозиция – било то под влияние на външни интереси, които целят да саботират енергийния преход, или в резултат на местни изборни кампании, търсещи подкрепа чрез негативни послания. Като отговорен инвеститор ние държим на открития диалог с всички заинтересовани страни, предоставяме прозрачна информация и вземаме предвид конструктивната критика и експертните мнения.

Митовете са разнообразни, често си противоречат и в повечето случаи са напълно неверни. Например твърдението, че вятърните паркове „отнемат много плодородна земя“. Всъщност ВяЕЦ са една от най-щадящите технологии по отношение на заеманата площ. Фундаментът на турбина от 7 MW е с диаметър под 30 метра, като по-голямата му част е под земята. Земята под турбините и между тях остава достъпна и продължава да се обработва. Собствениците я предоставят доброволно за временно ползване и получават допълнителен доход, което често е от полза именно за земеделските стопани.

Земеделската земя по принцип е територия, отнета от естествената екосистема от човека за производствени цели преди много години и ежегодно е подложена на интензивна механична и химическа обработка. Следователно, не става дума за нарушаване на някаква уникална екосистема. Подобни внушения са класически пример за дезинформация, която изкуствено противопоставя земеделие и енергетика, а реално двата сектора могат да съжителстват и взаимно да се подкрепят. 

Пречки срещат всички енергийни проекти, а това не следва да е така. Развитието на енергийния сектор е един от безспорните български успехи през последните 50 години. Изграждането на съпътстващата инфраструктура следва да получава повече подкрепа. 

Какво представлява разрешителният процес за изграждането на вятърни паркове и какви са реалните рискове за инвеститора?

Процесът по реализация на вятърни електроцентрали е дълъг и строго регулиран – инвеститорът трябва да изпълни множество изисквания и подлежи на контрол от различни институции. Необходими са процедури по отреждане на терени съгласно Закона за устройство на територията, извършване на оценки за въздействие върху околната среда по Закона за опазване на околната среда, както и процедури за присъединяване към електропреносната мрежа съгласно съответните нормативни актове.

Всеки, който се е сблъсквал с държавната и местна администрация, може да си представи колко сложни са стъпките за един голям инфраструктурен проект. Сложността идва от взаимното преплитане на процедурите: издаването на разрешение за строеж е възможно едва след одобрение на устройствени планове (УОП, ПУП), а те от своя страна се гласуват след изготвяне и одобряване на екологични оценки.

Присъединяването към мрежата крие особено голям риск, тъй като е обвързано със задължителни срокове и банкови гаранции от страна на инвеститора, които текат независимо от това дали останалите разрешителни вече са издадени. На общините е възложена нелеката задача да подпомагат държавната политика на местно ниво.

През целия период, често 5 – 6 години, инвеститорът трябва да влага средства, като разчита, че енергийният пазар ще остане благоприятен, че вятърният ресурс на избрания терен ще се потвърди и че няма да настъпят неблагоприятни законови промени „в движение“.

Каква е ролята на вятъра в българския енергиен микс за балансирането на системата и за изпълняването на целите на държавата ни?

Вятърната енергия е голямо национално богатство за България, защото вятърът духа именно тогава, когато имаме най-голяма нужда от електроенергия. В дневен разрез той е по-силен сутрин и вечер, а в годишен – през зимата, когато потреблението е най-високо. Вятърните електроцентрали работят без вносни горива и без вредни емисии, което ги прави напълно независими от ценовите шокове и геополитическите рискове на глобалните пазари на петрол, газ, въглища или ядрено гориво.

Те са естествено допълнение към чистия енергиен микс, включващ АЕЦ, ВЕЦ, фотоволтаични централи и съоръжения за съхранение на енергия. България, както всяка модерна държава, има стратегическа цел да гарантира енергийна независимост и достъпна, чиста енергия за индустрията и домакинствата – а вятърните централи са ключов инструмент за постигането ѝ.

Не на последно място, страната разполага с квалифицирани специалисти с дългогодишен опит във всички етапи – от разрешителни и финансиране до строителство, поддръжка и експлоатация.

В технологичен план какви са новостите при изграждане на такива централи и има ли у нас почва за реализиране на проекти от най-ново поколение?

Новостите във вятърната енергетика са свързани както с модернизацията на турбините, така и с интеграцията им със системи за съхранение на енергия. Турбините, инсталирани у нас преди повече от десетилетие, са с единична мощност 2 – 3 MW и ротор с диаметър около 90 – 100 м. При тях коефициентът на използваемост е 20 – 25%, което означава, че един мегават инсталирана мощност произвежда около 2000 MWh електроенергия годишно.

Новото поколение турбини, които предстои да бъдат изграждани в България, са с мощност 7 – 8 MW и ротор 160 – 180 м. Те са значително по-ефективни и постигат използваемост от 30 – 35% или около 3000 MWh/МW годишно. Благодарение на икономиите от мащаба себестойността на произведената енергия е значително по-ниска.

Друга важна тенденция е интегрирането на батерии във вятърните паркове. В комбинация със съвременни системи за моделиране и прогнозиране на производството това позволява по-добро балансиране и повишава надеждността и ефективността на електроенергийната мрежа.

Разкажете ни повече за проектите на CWP Europe и бъдещите планове на компанията.

Компанията работи в Югоизточна Европа повече от 15 години и има реализирани близо 1000 MW ВЕИ проекти. Сред тях са най-големите вятърни паркове в Румъния (600 MW) и Сърбия (158 MW). В момента развиваме над 6000 MW нови проекти в региона – на различни етапи: експлоатация, строителство или разрешителни процедури.

През тази година изградихме 170 MW фотоволтаичен парк в Румъния, а в Сърбия спечелихме търгове за два проекта с обща мощност 450 MW на изключително изгодна за държавата цена. Работим активно в България, Румъния, Сърбия, Хърватия, Албания, Молдова, Украйна и Северна Македония, като основният ни фокус в момента са вятърните централи и съоръженията за съхранение на енергия. В България процедурите по разрешаване на строителството са в заключителна фаза и очакваме първи проекти да стартират през следващата година.

Голямата сила на компанията е в екипа. Стремим се да привличаме и обучаваме млади специалисти, както и хора с опит в сектора. Много от колегите са учили в чужбина, а днес работят по значими проекти в региона. За нас това, което правим толкова години, е не просто бизнес. Финансовият успех е средство, което ни позволява да реализираме повече проекти – с мащаб и скорост, които да имат реален положителен ефект върху околната среда и да оставят по-добро бъдеще за следващите поколения.

Интервю на Кристина ФОРТУНОВА

Материалът е публикуван в брой октомври 2025 г. на сп. Ютилитис.

------------

Виктор Гърбев е изпълнителен вицепрезидент в CWP Europe, където отговаря за навлизането на нови пазари, придобиването и развитието на проекти в региона на Югоизточна Европа.

Преди да се присъедини към CWP, той заема позиция ръководител „Продажби на вятърни електроцентрали“ за Източна Европа и Управляващ директор на част от дъщерните дружества в Siemens Gamesa. Преди това е бил директор „Продажби“ за Балканите във Vestas Wind Systems. Участвал е в реализацията на ВЕИ проекти в България, Румъния, Полша, Русия, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Северна Македония. Работил е по проекти в сектора на електроразпределение и търговия с електроенергия.

Завършил е специалност „Автоматизация, информационна и управляваща техника“ в ТУ-София и „Икономика и управление в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги“ в СУ. Специализирал е технологии за вятърна енергетика в Aarhus University, Дания, както и търговия със суровини в University of Geneva, Швейцария.