Преди повече от година служебното правителство на България получи анализите на Световната банка и Европейската комисия за българския електроенергиен сектор. Консултациите с двете институции бяха по инициатива на служебния министър на икономиката и енергетиката Асен Василев, а поводът бяха протестите срещу цените от началото на 2013 г. и дисбалансите в електроенергийния сектор, достигнали връх през пролетта на миналата година. Част от заключенията бяха свързани с неефективния енергиен микс, който включва мощности, които не са нито ефективни, нито екологосъобразни, но въпреки това продължават да работят и да участват във формирането на регулирания пазар. Същевременно, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране премина през своеобразен катарзис, като първо отричаше наличието на дефицити в регулирания сегмент – за да оправдае неколкократните намаления на крайните цени през 2013 г., а впоследствие призна за тях, но не даде ясни времеви рамки за преодоляването им. Енергийното министерство все още не е публикувало и предложението си за нова енергийна стратегия, като по този начин затвърждава сегашния модел на квазипланова икономика в сектора.

От недостиг към свръхпроизводство

Дългогодишните прогнози на НЕК и ЕСО за потреблението в електроенергийния сектор традиционно бяха завишавани през последното десетилетие, за да оправдаят нерегулираните инвестиции в нови мощности от страна на държавната енергийна компания в АЕЦ „Белене” и ВЕЦ „Цанков камък”. Прогнозираните дефицити може би бяха и една от причините чуждестранните инвеститори да „прегреят” пазара на зелена енергия в България, разчитайки на растящо потребление както в страната, така и в Балканския регион. Реалностите обаче са диаметрално противоположни – от една страна, прогнозираното извеждане на част от остарелите и нерехабилитирани мощности не се случи, а потреблението на енергия не се увеличи с прогнозирания темп поради икономическата криза и неточното екстраполиране на моментния растеж в началото на миналото десетилетие.

Като резултат от това развитие през май 2013 г. Европейската комисия и Световната банка препотвърдиха тезата на много анализатори, че България страда – и ще продължи да страда – не от недостиг, а от излишък на електроенергийни мощности. Данните, изведени от двете институции, показват, че това състояние ще е валидно чак до 2030 г. Едно от предложенията за възстановяване на баланса беше излишъците от зелена енергия да се продават на съседни страни, които нямат природен или технически капацитет да изпълнят целите си за дял на ВЕИ, а другата основна мярка – да се затворят всички централи, които не отговарят на изискванията за висока ефективност и екологосъобразност.

Екология или работни места – има ли пряка зависимост?

В началото на юли, сякаш в потвърждение на заключенията на ЕК и Световната банка, Грийнпийс публикува резултати от свое изследване, според което е наложително ускореното затваряне на всички морално остарели мощности, които разполагат с неадекватни или недостатъчни сероочистващи инсталации и екологичен контрол като ТЕЦ „Бобов дол”, „Брикел” ЕАД и ТЕЦ „Марица-3” в Димитровград. Това беше и една от основните препоръки на Европейската комисия от миналата година – да се направи анализ на производствените мощности и да се затворят тези от тях, които не отговарят на съвременните изисквания за икономическа ефективност, екологосъобразност, таван на емисиите и др.

Световната банка, отново в доклада си от май 2013 г., посочва, че една от най-порочните политики в енергийния сектор е свързана с приоритетното диспечиране на определени централи заради грешно разбрана социална политика по отношение на работните места в остарелите и немодернизирани мощности. Това е валидно и за заводските централи, които са изградени, за да покриват енергийните потребности на съответните индустриални площадки, а в момента се използват за генериране на свръхприходи по преференциални цени, като същевременно индустрията може да купува електроенергия на по-ниски цени от АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток 2”. Един от най-ярките примери за сбърканите социални политики е „Брикел” ЕАД, която трябваше да бъде изведена от експлоатация още през 2010 г. след изграждането на ТЕЦ „AES Гълъбово”, но работи и досега. Имаше вариант и да се помисли за назначаване на част от служителите от старата ТЕЦ-1 в новата AES Гълъбово чрез обективен подбор, според нейните потребности и при спазване на правилата за антикорупция, но и това не се случи.

Подобен анализ трябва да бъде направен и за когенерациите и тези, които не са ефективни по смисъла на европейските директиви, да не получават нито приоритетно диспечиране, нито субсидирани цени. Това важи и за възобновяеми енергийни източници, които работят в нарушение на комплексните си разрешителни. Както беше заявено и от служебния министър Василев миналата година, българските данъкоплатци не бива да субсидират неефективно производство или такова, което работи в нарушение на правилата.

И доколкото социалният ефект от затварянето на старите централи безспорно ще е негативен в краткосрочен план, държавата трябва да влезе в същинската си роля по отношение на оптимизиране на енергийния сектор и провеждане на адекватна социална политика, като реагира своевременно с планове за алтернативна заетост в преходния период. Такава социална политика, наред с енергийни помощи за най-бедните потребители, ще даде значително по-добър резултат и би представлявала предприемане на реални мерки за подобряване на икономическото състояние на потребителите на енергия.

Набелязване на „виновници”

Вместо това, ДКЕВР се обърна срещу едни от най-ефективните термични централи в енергийния микс – рехабилитираната ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3” и новоизградената ТЕЦ „AES Гълъбово”. КонтурГлобал заявява, че тяхната централа е екологосъобразна рехабилитирана ТЕЦ още от началото на 2009 г., а проектът им демонстрира високи стандарти по отношение на екология, ефективност, бизнес практики и др. Централата работи в пълно съответствие с екологичното законодателство, при рехабилитацията не се използват държавни гаранции, осигурява стабилно производство в сектора, поддържа пълна прозрачност при избора на доставчици, както и строга антикорупционна политика, създава заетост и проекти от голяма значимост за местното население и има сериозен принос към местния и национален бюджет. Да припомним, че проектът за рехабилитация на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ е на стойност от 650 млн. евро и след това са направени редица допълнителни инвестиции за надграждането му в екологично и експлоатационно отношение. При AES Гълъбово стойността на инвестицията е 1,3 млрд. евро и на практика тя е най-новата ТЕЦ в България и на Балканите. Но въпреки това на прицел са именно те, а не някои от старите мощности.

Вместо да се отчетат тези фактори и да се започне истински диалог, ДКЕВР избра директната конфронтация по темата „договори и цени” с двете американски централи. Нещо повече – в опитите си да задържи крайните цени за пореден път от 1 юли тази година регулаторът наруши принципите за формиране на необходимите приходи на обществения доставчик НЕК, като по този начин ще увеличи признатия вече дефицит в регулирания сегмент. И в допълнение – ще предизвика юридически последствия както в България, така и на международно ниво – централите вече оспорваха решенията пред ВАС, а вероятно ще го направят и в международни арбитражни институции. Този аргумент обаче също не е достатъчно силен, защото ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3” например има третата най-ниска цена сред конвенционалните централи – веднага след АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица изток 2”, като същевременно тя е и под средната цена на микса, който НЕК изкупува. Така, създавайки негативно отношение към определени участници на пазара, регулаторът иска да оправдае своите мерки. За съжаление обаче те са палиативни, а пропагандираната „социална политика” е силно погрешна и ще доведе до повече дългосрочни вреди, отколкото са краткосрочните „ползи” за крайните потребители.

Решението?

Ценовият натиск като „социална политика” достигна до неминуемия си провал. Време е да се подходи трезво към пазарния и ценовия модел в електроенергийния сектор в комбинация с подходящи социални мерки – както за подпомагане на енергийно бедните домакинства, така и за осигуряване на алтернативна заетост и постепенен преход при извеждането на неефективно работещи централи или такива, които произвеждат енергия в нарушение на екологичните норми. Плановата икономика трябва да излезе и от енергийния сектор, за да се запазят поне екологичните и ефективно работещи мощности. Обратното би означавало да се жертват всички централи в името на краткосрочни политически дивиденти от изкуствено намаляване на крайните цени.