
На 28/06/2013 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, бе приет на второ четене от 42-рото Народно събрание. Законът влиза в сила от публикуването му в Държавен вестник.
От Доклада на Комисия по Енергетика, достъпен на страницата на Народното събрание (бел. авт) става ясно, че „че законодателните промени са резултат не само от търсенето на устойчивост и прозрачност при управлението на енергийния сектор и определянето на цените на енергията, но и от препоръките изложени в доклада от проверката на Европейската комисия от м. април – май 2013 г.”
Какви са мотивите за предстоящите промени:
Съгласно препоръките, изложени в Доклад на Европейската комисия от 28.05.2013 г. относно съответствието на енергийния сектор в България с правилата на вътрешния за Европейската общност енергиен пазар, в краткосрочен план е необходимо, подобряване на регулаторната рамка и прилагане на следните мерки:
- преглед на съществуващите добавки, за да се гарантира, че те не са дискриминационни, икономически нецелесъобразни и че не предизвикват изкуствени бариери за износа;
- преразглеждане на размера за студен резерв с цел да се избегне излишно резервиране на капацитет. Според доклада „ЕСО” ЕАД следва да бъде задължено да закупи всичкия студен резерв, който му е необходим чрез открити и прозрачни тръжни процедури;
- анализиране на тарифите за достъп до мрежите;
- гарантиране на подходящ мониторинг на инсталираните централи за комбинирано производство (промишлено и централно отопление), така че да се поддържа висока ефективност, в съответствие с критериите за висока ефективност, установена в националното и в законодателството на ЕС. Докладът на Комисията по енергетика дава малко по-подробна информация относно изброените по-горе точки.(бел. авт.)
ДКЕВР
Създават се два нови общи принципа, от които Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да се ръководи при изпълнение на регулаторните си правомощия, а именно: създаване на граница на защита на крайните клиенти и осигуряване на баланс между производството и потреблението на електрическа енергия на вътрешния пазар.
Ценово регулиране
Според вносителите на законопроекта, моделът на ценообразуване се адаптира към реалното състояние на вътрешния енергиен пазар.
Предвижда се да отпадне правомощието на ДКЕВР да регулира цените, по които производителите на електрическа енергия продават разполагаемост за студен резерв на оператора на електропреностана мрежа, освен в случаите, когато операторът на електропреносната мрежа купува разполагаемост въз основа на тръжна процедура за покриване на недостиг на разполагаемост за студен резерв.
На ценово регулиране от ДКВЕР ще подлежат достъпът през електропреносната мрежа и преносът през електроразпределителните мрежи.
В принципите на ценово регулиране е заложено ДКЕВР да се съобразява с крайните клиенти на електрическа енергия на вътрешния пазар, при справедливото прехвърляне на разходите от преференциални цени за енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.
Според законодателя, с тази промяна се въвежда нов, различен механизъм за разпределение на разходите, произтичащи от задълженията на обществения доставчик и крайните снабдители да изкупуват електрическа енергия на преференциални цени, както и по дългосрочни договори за изкупуване на енергия и разполагаемост, който механизъм ще осигури равнопоставено разпределение на тежестта между всички участници на вътрешния пазар.
Енергийните предприятия
Начинът за компенсиране на Енергийните предприятия за невъзстановяеми разходи и разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност, ще се определят чрез механизъм за разпределение на тези разходи по недискриминационен и прозрачен начин, между всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийнтата система на Република България, и/или по друг предвиден в закона ред.
Оператор на електропреносната мрежа
Занапред операторът на електропреносната мрежа, на топлопреносна мрежа, на газопреносна мрежа или оператор на съответната разпределителна мрежа може да разпореди временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ без предварително уведомяване на производителите и клиентите при невъзможност за поддържане баланса между производство и потребление в електроенергийната система или възникване на отклонение от междусистемните графици за обмен със съседни оператори над допустимите граници, указани в правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и в правилата на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия).”
Общественият доставчик
Общественият доставчик се задължава изкупува електрическа енергия, определена в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 21, с цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители.
Крайните снабдители
Създава се нов член, който предвижда крайните снабдители да продават на обществения доставчик количествата електрическа енергия, която са закупили по чл. 31 от ЗЕВИ и по чл. 162 от ЗЕ по цената, по която са я закупили.
Това се прави с цел премахване на съществуващите до момента добавки в цената за пренос, които по съществото си представляват разходи за енергия.
Какво се случва, когато от преноса се извадят зелената и кафявата добавка и означава ли това, че цената на енергията ще се намали?
В Доклада на Комисията, Председателят на ДКЕВР посочва, че в резултат на законово изискване, разликата между пазарната и преференциалната цена се заплаща от всички потребители. Предложените текстове продължават тази практика, но добавките се преразпределят от преноса в основната цена.
Важно е уточнението, което прави народният представител Рамадан Аталай, който заяви, че с махането на добавката не се намалява цената за крайния потребител, а само се облекчава износът на енергия.
Доставчик от последна инстанция
Нова регламетация получава и доставчикът от последна инстанция, който за бъдеще ще купува енергия от обществения доставчик по свободно договорени цени, но излиза от кръга на субектите, които могат да сключват сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени, към които остават само производителите, търговците на електрическа енергия и крайните клиенти.
Според авторите на Законопроекта доставчикът от последна инстанция има особени функции, изразяващи се в задължението му, с оглед гарантиране на снабдяването с електрическа енергия на неговите клиенти, както и избягване на кръстосаното субсидиране, да купува електрическа енергия от обществения доставчик.
Доставчиците от последна инстанция няма да могат сключват сделки с местни лица в държава - членка на Европейския съюз, в случаите предвидени в чл. 102 ЗЕ.
Крайни клиенти
Според новосъздадената уредба, всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система на Република България, заплащат разходите:
1.произтичащи от задължение за изкупуване на електрическа енергия от производители, спечелили конкурс по реда на чл. 46;
2. произтичащи от задължение за производство на електрическа енергия при използване на местни първични енергийни източници по чл. 4, ал. 2, т. 8;
3. произтичащи от задължение за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени по чл. 162 и по Закона за енергията от възобновяеми източници;
4. произтичащи от задължения, свързани със защитата на обекти, представляващи критична инфраструктура в енергетиката;
5. произтичащи от задължения, свързани с изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания, съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност;
6. други допълнителни задължения.
Общественият доставчик и високоефективното производство на енергия
Отпада задължението на Обществения доставчик, съответно крайните снабдители да изкупуват цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, и количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство, с изключение на количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл. 119, ал. 1, както с промените в т. ч. се включва и количеството електрическа енергия, съответстваща на топлинния товар на клиентите, които производителят снабдява с топлинна енергия, или има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII, или с които участва на пазара на балансираща енергия.”
С оглед поддържане баланса между производство и потребление в електроенергийната система са предвидени промени в съществуващите текстове, свързани с възможността на операторите на мрежи временно да ограничават производството на електрическа енергия.
Предвижда се процедура за утвърждаване на цените за предстоящия регулаторен период, съобразена със съкратените срокове, в които регулаторният орган трябва да приложи новият модел.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Ценовият период 01.07.2013 г. – 30.06.2014 г. (записано в законопроекта вероятно по погрешка като 2013 г.) за цените на дружествата в сектор „електроенергетика” и „топлоенергетика” може да се удължи със срок до един месец, считано от датата на изтичане на срока.
(1) При утвърждаване на цените на електрическата и топлинна енергия за ценовия период 2013 г. - 2014 г. не се прилага глава ІV на Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия и глава ІІІ на Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия.
(2) При утвърждаване на цените на електрическата и топлинна енергия за ценовия период 2013 г. - 2014 г.:
1. Комисията на закрито заседание приема доклад на работната група и проект на решение, като провежда открито заседание и обществено обсъждане в един и същи ден и определя срок за представяне на становища до три дни.
2. След приключване на процедурата за обществено обсъждане на закрито заседание комисията приема решение.
3. Мотивите към решенията могат да бъдат приети до 10 дни от приемането на съответното решение.