Г-н Манчев, скоро отбелязахте 20 г. от създаването на „ЕнергоСервиз“. Какво постигнахте за този период като компания и какви са целите Ви занапред?

В продължение на повече от двадесет години „ЕнергоСервиз“ АД се наложи като стабилен и доверен партньор в ядрената енергетика в България, с ясно стратегическо разбиране за нуждите на сектора. Компанията играе ключова роля както в реализацията на проекти, свързани с безопасност, автоматизация и контрол, така и в изграждането на висококвалифицирани специалисти и внедряването на иновативни технологии, съответстващи на водещите международни стандарти.

С гордост допринасяме за устойчивото развитие на ядрената индустрия в страната и сме признати от водещи компании – както български, така и международни – като надежден и устойчив партньор.

Какви услуги и продукти в областта на ядрената автоматика предлагате на своите клиенти? Кои са основните Ви партньори?

В областта на ядрената автоматика „ЕнергоСервиз“ предлага широка гама от решения, включващи системи за управление на технологични процеси, радиационен мониторинг и дозиметричен контрол, както и измерване на водохимични параметри. Компанията инвестира активно в разработка на собствен софтуер, с цел повишаване на надеждността и ефективността на експлоатацията на оборудването.

Сътрудничим с утвърдени международни партньори като Mirion Technologies, HACH, Metrohm и Westinghouse, благодарение на които внедряваме иновативни технологии, съобразени с най-строгите изисквания на ядрената индустрия. Освен това развиваме собствени инженерни екипи, които адаптират и интегрират доказани решения според специфичните нужди на нашите клиенти.

Разкажете ни за Вашия опит и какви са основните предизвикателства пред компанията Ви?

Ядрената индустрия в България се сблъсква с редица предизвикателства, сред които най-сериозни са ограниченото привличане на млади специалисти, недостигът на квалифицирани кадри и необходимостта от бързо адаптиране към нови технологии и нормативни изисквания. Въпреки че областта изисква висока степен на ангажираност и техническа компетентност, тя често остава в сянка поради по-ниската конкурентоспособност на възнагражденията спрямо други сектори.

„ЕнергоСервиз“ отговаря на тези предизвикателства чрез целенасочени инвестиции в обучение, развитие на експертен потенциал и изграждане на устойчиви партньорства с водещи доставчици и технологични разработчици. Основен приоритет за нас е формирането на стабилен и висококвалифициран екип, който да бъде подготвен за участие в изграждането и поддръжката на нови мощности в ядрената енергетика.

Ядреният сектор отваря нова страница в развитието си. Как оценявате европейската и българската готовност в тази връзка и бъдещето на ядрената енергетика в глобален аспект?

Ядрената енергетика навлиза в нов етап от своето развитие, като все повече държави я разглеждат като ключов инструмент за постигане на климатична неутралност, енергийна независимост и устойчив икономически растеж. В този контекст, както Европа, така и България демонстрират засилена ангажираност към разширяване и модернизация на ядрените мощности.

Страната ни разполага с добре изградена инфраструктура и солиден експертен потенциал, което я поставя в благоприятна позиция за разширяване на ядрените мощности. Проектите за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ с технологията AP1000 , както и интересът към малки модулни реактори (SMR), показват стратегическа визия, важна за гарантиране на енергийната сигурност, намаляване на въглеродните емисии и устойчиво икономическо развитие.

На европейско ниво, наблюдаваме възраждане на интереса към ядрената енергия, особено в контекста на Зелената сделка и стремежа към декарбонизация. Все повече страни включват ядрената енергия в своите дългосрочни енергийни стратегии, като я разглеждат като надежден и нисковъглероден източник.

Все по-често се обсъжда внедряването на малки модулни реактори (SMR), които могат да допълват съществуващите базови мощности, без да ги заменят. Особено обнадеждаващо е, че вече се разглеждат възможности за проект с изцяло българско финансиране в тази посока.

Бъдещето на ядрената енергетика изглежда обещаващо, стига да се запази политическата и обществена подкрепа. Успехът обаче зависи от наличието на добре подготвени инженери и техници с необходимата експертиза, които да реализират тези амбициозни цели.

Каква е Вашата оценка пред перспективите за развитие на малки модулни реактори?

Перспективите за развитие на малките модулни реактори (SMR) са изключително обещаващи както в глобален, така и в регионален контекст. Тези технологии предлагат нов модел за производство на ядрена енергия – по-гъвкав, по-безопасен и икономически по-ефективен, особено за страни с ограничени ресурси или специфични енергийни нужди.

На европейско ниво, наблюдаваме засилващ се интерес към SMR, подкрепен от политики за декарбонизация и енергийна независимост. Европейската комисия вече включва SMR в стратегическите си планове като част от прехода към нисковъглеродна икономика.

България, с утвърден ядрен капацитет и експертна база, има реална възможност да се включи в този процес. Особено обнадеждаващо е, че вече се обсъждат проекти с българско участие, включително инициативи за изграждане на SMR с национално финансиране. Това би позволило по-лесна интеграция в съществуващата енергийна система и би отворило нови възможности за индустриално и регионално развитие.

Каква е оценката Ви към целите на Европа за чиста енергия и декарбонизация?

Целите на Европа за чиста енергия и декарбонизация са амбициозни, но напълно оправдани в контекста на климатичните предизвикателства и необходимостта от енергийна трансформация. Те представляват стратегически път към устойчиво бъдеще, в което нисковъглеродните технологии, включително ядрената енергетика, играят ключова роля.

От гледна точка на ядрената индустрия, тези цели отварят нови възможности за развитие и иновации. Ядрената енергия е един от малкото надеждни източници на базова мощност, който не генерира въглеродни емисии. В този смисъл, тя е незаменим компонент в прехода към климатична неутралност.

Има ли глад за качествени кадри в енергийния отрасъл от Ваша гледна точка и как се справя Вашата компания със задържането и намирането им? Търсенето на кои кадри е най-трудно във Вашия сектор?

Както вече споменах, един от основните проблеми пред нашата компания и сектора като цяло е недостигът на квалифицирани специалисти. Това е предизвикателство, което се задълбочава от факта, че ядрената индустрия изисква висока степен на техническа компетентност и отдаденост, а в същото време не винаги предлага конкурентно възнаграждение спрямо други сектори.

Най-трудно се намират кадри с опит в ядрената автоматика, радиационния контрол и инженеринг, свързан със специфични регулаторни изисквания. За да се справим с това, ние инвестираме целенасочено в обучение, развитие на вътрешни екипи и изграждане на дългосрочни партньорства с технологични доставчици и академични институции. Стремим се не само да привлечем, но и да задържим талантливи професионалисти, като им предоставяме възможности за растеж, участие в значими проекти и стабилна работна среда.

Геополитическото напрежение влияе ли на сектора у нас и в какво се изразява това, когато говорим за бизнеса, свързан с ядрения отрасъл?

Геополитическото напрежение оказва съществено влияние върху ядрената индустрия, включително и в България. Това въздействие се проявява както на стратегическо, така и на оперативно ниво, особено когато става въпрос за бизнес отношения, доставки на оборудване, технологии и услуги, свързани с ядрения сектор.

От една страна, нестабилната международна обстановка води до преосмисляне на партньорствата, особено с доставчици от страни извън ЕС и НАТО. Това налага диверсификация на веригите за доставки, както и засилване на сътрудничеството с утвърдени западни компании, които предлагат надеждни и сертифицирани решения.

От друга страна, геополитическите рискове ускоряват процесите на технологична трансформация и локализация, като все повече се търсят възможности за развитие на собствени инженерни и производствени капацитети, които да намалят зависимостта от външни фактори.

В допълнение, напрежението в глобален мащаб води до засилено внимание към енергийната сигурност, което поставя ядрената енергетика в центъра на стратегическите дискусии. Това създава както предизвикателства, така и възможности – особено за компании, които могат да предложат устойчиви, безопасни и иновативни решения.

В този контекст, бизнесът в ядрения отрасъл трябва да бъде гъвкав, добре информиран и проактивен, за да се адаптира към динамичната среда и да гарантира дългосрочна устойчивост.

-----------

След завършване на Техническия университет – София през 1992 г., инж. Георги Манчев започва професионалния си път в „Енергомонтаж“ АД. Там участва в проекти, свързани с изработка и доставка на нестандартни метални конструкции и съдове под налягане, в сътрудничество с международни организации като TÜV Rheinland България, Lloyds Register и Mitsubishi Heavy Industries.

Той е единственият българин, работил под егидата на ООН по програмата Food4Oil в Ирак.

Професионалното му развитие продължава в SGS България и Westinghouse Electric Company, където участва активно в програмата за модернизация на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.

През 2005 г. основава „ЕнергоСервиз“ АД – инженерингова компания, специализирана в проектиране, доставка и поддръжка на системи за управление и контрол, радиационен мониторинг и измерване на водохимични параметри.

Инж. Манчев притежава сертификат ISO 9001 като IRCA Principal Auditor и е магистър по Финансов мениджмънт от УНСС.

Интервюто е публикувано в брой август-септември 2025 г. на сп. Ютилитис.