Отлагането на реформи, непрозрачността, енергийната бедност и хибридният модел на енергиен пазар са основните неща, които трябва да се "поправят" спешно

Между 800 млн. и 1,1 млрд. лв. годишно е финансовият дефицит в енергетиката, който ще продължи да расте, ако реформите в сектора продължат да бъдат задържани. Това каза временният министър на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев, който заедно с вицепремиера Екатерина Захариева представи основните заключения в
докладите на Световната банка и
Европейската комисия относно българската енергетика. Захариева обяви, че финалните версии на двата документа са били получени буквално минути преди представянето им днес по обед.
Забавени и недовършени реформи, приемане на хибриден модел между регулиран и свободен пазар, задълбочаваща се енергийна бедност и недостатъчна независимост регулаторния орган са сред основните констатации и в двата доклада, които бяха представени накратко днес.
„Ако продължим да забавяме реформите в сектора, дефицитът ще продължи да расте.
Задържането на цените на сегашното им ниво, даже по-скоро плавното им поскъпване, в момента създават дупка от около 1,1 млрд. лв. Ето защо смятам, че идеите за мораториум върху цените или отлагането на регулаторния период не са приложими. Такова решение ще ни струва по 2 млн. лв. на ден“, каза министър Василев.
Реформирането на държавните компании е една от основните точки и на двата доклада. Еврокомисията е препоръчала като част от най-належащите мерки отделянето на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ от Български енергиен холдинг (БЕХ). Преминаването на системния оператор от МИЕТ към финансовото министерство и поемането на собствеността върху преносната мрежа също би трябвало да подобри контрола над разходите.
Липсата на прозрачност и конфликтите на интереси в държавните енергийни предприятия е сред основните проблеми, които поддържат и задълбочават финансовата дупка в сектора според доклада на ЕК, представен от Захариева.
„Тъй като няма изгледи потреблението на енергия в страната да расте, а дори и износът да се увеличи, пак няма да можем да балансираме производството. Трябва да действаме не на парче, а да приложим комплекс от мерки, не става въпрос да изберем една или две сред всички предложени“, коментира министър Василев.
Разсекретяване на договори и доходи
По думите на Асен Василев предстои разсекретяване на още информация от енергийния сектор. В доклада на Световната банка се препоръчва да бъдат направени публични доходите на всички държавни служители, депутати и работещите в енергийния сектор като спешна мярка за възстановяване на доверието към управлението на един от най-важните отрасли в българската икономика. Предвиждат се санкции за работилите съзнателно в ситуация на конфликт на интереси
„България е предпоследна по доверие в енергийния сектор в Европа, хората имат усещането, че енергетиката е проядена от корупция и са необходими спешни мерки, за да се промени това. Лесно е да се скрият голяма част от дълговете в сложна корпоративна структура [като БЕХ]“, заяви министър Василев. По думите му крос-субсидирането също е основен финансов проблем на сектора. Асен Василев изтъкна Топлофикация-София като виден пример, като за нея на година биват покривани около 200 – 250 млн. лв. От Световната банка са препоръчали допълнителен независим анализ и одит на услугите и разходите в държавните енергийни компании, в това число и мините.
Излишък на мощности и злоупотреби
Анализ на адекватността на наличните мощности в страната също е сред краткосрочните мерки, които предлагат ЕК и Световната банка. Захариева обясни, че тече проверка на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) дали всички възобновяеми мощности оперират според комплексното си разрешително.
България на практика страда от излишък на мощности. По думите на министъра към 2030 г. страната все още ще страда от свръхпроизводство. Едно от решенията, предложено в доклада на Световната банка, е излишъците от зелена енергия например да се продават на съседни страни, които нямат природен или технически капацитет да изпълнят целите си за дял на възобновяемата енергия в общия микс.
Друго основно решение е преразглеждане на дългосрочните договори на електроенергия и спирането на приоритетното изкупуване на електроенергия от неефективни централи.
Злоупотреби са установени при когенерациите, които също получават с преференциални цени и енергията им се изкупува приоритетно. Министър Василев заяви, че често има нарочно свръхпроизводство само заради по-високите цени. Заводските централи също имат практиката да продават цялата си продукция на преференциални цени, вместо първо да задоволят нуждите на съответното предприятие, каквото е предназначението им. Вместо това те купуват по-евтина енергия на свободния пазар. В момента Националната електрическа компания е задължена да изкупува енергията от заводските централи, но това може и да се промени, ако се въведат ограничения.
„Може да се стигне до спиране на когенерации, ако се установи, че те не са ефективни. Ако има възобновяеми мощности, които не работят съобразно комплексното си разрешително, също ще бъдат спирани. Българските данъкоплатци не бива да субсидират неефективно производство или такова, което работи в нарушение“, каза Василев.
Цени според ефективността
Освен, че до три години България следва да създаде същински либерализиран пазар и да изготви пътна карта за дерегулация на цените за бита до 2015 г., едно от предложенията за овладяване на цените на електроенергията, дошло от докладите е в средносрочен план, е на ДКЕВР да бъде позволено да определя индивидуални цени за всяка централа според нейната ефективност и технически показатели. От цената на тока за износ пък ще бъдат премахнати т. нар. „зелена“ и „кафява“ добавка. Не е ясно дали тяхната тежест изцяло ще бъде поета от потребителите.
Икономически подход при балансирането на мрежата следва да бъде предприет и от ЕСО, който ще трябва да диспечира най-напред най-евтините електроцентрали.
Въпреки, че се обяви в подкрепа на ограничаването на преференциалните цени за зелена енергия, министър Василев подкрепи идеята, че не бива регулаторът да може да променя цената на зелената енергия по всяко време, тъй като това прави системата нестабилна и е негативен сигнал за инвеститорите.
Повече субсидии за енергийна бедност
Според доклада на Еврокомисията енергийните помощи през 2012 г. са били едва около 30% от заделените през 2003 г. Според доклада на Световната банка 61% от хората в България на практика са енергийно бедни, тъй като заделят над 10% от доходите си, за да покрият сметките за електроенергия.
„Само 255 хил. души обаче получават енергийни помощи, като през 2003 г. са били над два пъти повече – 542 хиляди“, каза Ваилев.
И двата доклада изтъкват, че домакинствата не са достатъчно енергийно ефективни, тъй като санирането е рядкост поради индивидуалния и пожелателен характер на такава мярка, а и освен това се отопляват в голямата си част с електроенергия. Министър Василев, че е нужно да се започне още по усилено подпомагане на енергийната ефективност в домовете, като изтъкна, че в момента заемите за такива мерки се покриват с европейски средства на 75%.
Доразвиването на газификацията, която е изостанала според докладите, също би била от полза за българските потребители. Към момента само 16% от българските общини и 2% от населението са газифицирани. Доразвиването на инфраструктурата, свързването на преносната с транзитната мрежа, увеличаването на капацитета за съхранение и диверсификацията на доставките, които в момента са почти изключително на руски газ през една тръба, пък биха имали благоприятен ефект върху цената на синьото гориво, което в България е с една от най-високите цени от целия ЕС.
Законови промени за свободен и ефективен регулатор
Да се създадат две подкомисии в рамките на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, които да се занимават поотделно с въпросите на енергетиката и водите, е едно от основните предложенията за промени в Закона за енергетиката, които бяха предложени от министър Василев. Според него така ще се избегне създаването на по-голяма бюрокрация, като се използва администрацията на многосекторния съществуващ регулатор. От Световната банка са предложили пълното разделяне на две комисии.
Ако промените бъдат приети от парламента, членовете на ДКЕВР ще се избират от Народното събрание, като кандидатури ще могат да бъдат издигани и от неправителствени структури. Кандидатурите ще трябва да са мотивирани, а кандидатът за член на ДКЕВР ще трябва да се яви на публично изслушване.
Като крачка към повече независимост за регулатора е и предложението той сам да определя бюджета си и единствено Народното събрание да може да го ограничава или увеличава. Повече публичност ще бъде дадена на решенията на ДКЕВР, като ще отпаднат заседанията при закрити врата, освен когато става въпрос за класифицирана информация. Предвижда се и създаването на обществен съвет към регулатора, като ще се използва практиката на енергийното министерство.
„Задължително поне половината хора в съвета ще са представители на обществото“, каза министър Василев, който изрази надежда промените да бъдат гласувани скоро в парламента. Този петък предстои те да бъдат предложени за обществено обсъждане по време съвета към МИЕТ.