Статия от новия брой (април/2013) на сп. ЮТИЛИТИС - www.utilities.bg
__________

Когато на пазара има свръх-предлагане, а търсенето намалява, е логично цените за потребителите да падат. Тази логика наблюдаваме и в международните енергийни пазари – на петрол и природен газ, но не и в българската електроенергетика. Тя е обект на свръх-регулиране след множество погрешни решения в законодателството и нормативната уредба. Кои са основните причини за сегашното състояние на сектора?

Административни или пазарни цени?

Българският електроенергиен сектор забави своята либерализация и в момента все още над 80% от потреблението е в сегмента на т.нар. „регулиран пазар”. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя квоти за производство на електроенергия от кондензационните ТЕЦ и за АЕЦ, които общественият доставчик НЕК купува и продава на крайните снабдители, а те от своя страна я продават на крайните потребители. Квотите и цените се определят за едногодишни ценови периоди, като се базират на прогнозите, които крайните снабдители и НЕК предоставят на ДКЕВР. Част от регулирания микс е и електроенергията, за която има задължение за изкупуване – енергията от ВЕИ, от заводски и топлофикационни ТЕЦ и от кондензационните ТЕЦ AES-3C Марица Изток 1 и ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3.
 
ДКЕВР определя и цените за пренос и достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които се заплащат от всички потребители на електроенергия в България, както и т.нар. „добавки”, които трябва да покрият допълнителните разходи за закупуване на електроенергия от ВЕИ, от когенерации и по дългосрочни договори на обществения доставчик. Съгласно действащите методики на ДКЕВР, тези добавки се заплащат и за електроенергията, която се изнася от България – решение, което намалява бремето върху местните цени, но в момента спъва износа и според анализи на Европейската комисия нарушава правилата за свободна трансгранична търговия с електроенергия.

Блокиране на износа

В предишните няколко години разликата между цената на електроенергията в България и в останалите страни от региона позволяваше българският износ да се оскъпява с т.нар. добавки и по този начин местното потребление да се субсидира от изнесената електроенергия. Пониженото търсене в съседните страни в комбинация с повишената стойност на добавките от 1 юли 2012 г. обаче вече не позволяват това кръстосано субсидиране. По данни на ЕСО, вътрешното търсене през март 2013 г. спрямо същия месец на 2012 г. е спаднало със 7.7%, докато износът е спаднал със 72% или над три пъти. Актуалната стойност на добавките към момента е 34.26 лв., което е около 1/3 от стойността на енергията за износ.



Това доведе до превръщането на България в транзитна страна, като в много от часовете на седмицата енергия преминава от румънската към турската граница. Транзитната енергия се оскъпява само от цената за ползване на трансгранични капацитети и това я прави по-изгодна за съседните държави от енергията, произведена в България. А пониженото потребление на българска енергия, противно на всяка пазарна логика, вещае по-високи регулирани цени.

Ефектите върху регулирания пазар

Въпреки че добавките към изнесената енергия са имали положителен ефект върху цената на регулирания пазар в България, в момента те са пагубни за целия сектор. АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, като основни производители за регулирания и свободния пазар на електроенергия, неведнъж са заявявали, че компенсират ниските регулирани цени с продажби по свободно-договорени цени. Спирането на износа означава намалено търсене на електроенергията от тези централи и е риск за тяхната стабилност. Риск има и за НЕК и ЕСО, чиято цена за пренос и достъп през преносната мрежа е изчислена при нормални количества за износ. Намаляването на износа означава, че и приходите от тези две регулирани дейности ще са по-малко, което отваря дефицит и в тези две държавни дружества.

Не на последно място, дефицит ще има и при т.нар. „добавки”, тъй като и те са изчислени от ДКЕВР при нормални количества на износа. Дефицитът се трупа на сметката на НЕК, която трябва да покрие с тези средства по-високите цени на когенерациите и дългосрочните договори с ТЕЦ и ВЕИ.

Регулация или либерализация

Като че ли българската електроенергетика е едно от последните убежища на плановата икономика в България. Регулаторният модел с прогнози за повече от година напред по отношение на количества, разпределението им по централи, определяне на необходими приходи и единични цени е пред срив. Увеличаването на броя на участниците в пазара (най-вече от ВЕИ), както и непредвиденият спад в потреблението показаха колко тромав и същевременно крехък е ценовият модел, по който работи секторът.

Решението на проблема е ясно и преминава през либерализация на производството и продажбата на електроенергия. Все още обаче не е ясен моделът, по който ще се трансформират сегашните регулирани отношения. Част от проблемите са заложени в законодателството, но други са решими чрез промени в наредбите на ДКЕВР. Промяната на отношенията в сектора трябва да премине през цялостна преоценка на модела с участието на всички заинтересовани страни – енергийни компании (производители, мрежи и търговци), индустриални потребители и домакинства. Дълго отлаганата либерализация трябва да се случи – със или без поредното напомняне от страна на Европейската комисия.