Новини

От света

Българските домакинства са сред най-силно засегнатите в ЕС от поскъпването на енергията, показва проучване на ЕИБ. По-достъпните цени и енергийната независимост са водещите очаквани ползи от енергийния преход. Близо три четвърти от българите (74%) заявяват, че повишаването на цените на енергийните ресурси през последните 12 месеца значително е намалило покупателната им способност. Половината от анкетираните (50%) са ограничили разходите си за храна или здравеопазване заради поскъпването. Това показват резултатите от осмото издание на Климатичното изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Делът на българите, които отчитат сериозно отражение върху покупателната си способност, е значително над средния за Европейския съюз (ЕС), който е 60%. При 23% от анкетираните в България ефектът е бил много силен, при 20% средно за Общността. По този показател страната е сред държавите с най-високи стойности в ЕС.

Половината от българите са намалили ежедневните си разходи за храна или здравеопазване, за да се справят с високите енергийни цени. За сравнение, средно за ЕС този дял е 38%.

Други 26% от анкетираните у нас са ограничили разходите си за отопление, а 20% са задлъжнели, потърсили са финансова подкрепа или са забавили плащането на сметките си за енергия. Средната стойност за ЕС по последния показател е 16%.

Поскъпването на горивата е променило начина, по който използват автомобилите си, при 56% от българите. От тях 26% са ограничили пътуванията за основни нужди като пазаруване, посещения при лекар или административни задачи.

24% са се отказали от пътувания през почивните дни, ваканции или семейни и приятелски събирания. Други 16% шофират по-бавно, за да пестят гориво, а 19% са заменили личния автомобил със споделено пътуване, обществен транспорт или велосипед.

69% от българите смятат, че енергийният преход е спешно необходим за страната. Най-очакваната полза от него е по-стабилната или по-ниската цена на енергията, посочена от 77% от участниците в проучването.

На второ място е намаляването на зависимостта от вноса на нефт и природен газ, посочено от 74%, а 66% очакват енергийният преход да допринесе за забавяне на климатичните промени.

Нагласите са се променили спрямо 2022 г., когато забавянето на климатичните промени е било най-често посочваната полза в България и още 18 държави от ЕС. Тогава по-стабилните или по-ниските цени на енергията не са били водеща полза в нито една страна от Общността.

През 2026 г. цените на енергията са на първо място в България и още седем държави, намаляването на зависимостта от вноса – в 16, а климатичните ползи – в три.

75% от анкетираните в България смятат, че забавянето на енергийния преход в Европа може да доведе до дългосрочно повишаване на цените на енергията и разходите за живот. По-голямата зависимост от вноса на нефт и природен газ е посочена като риск от 73%.

63% от българите заявяват, че биха се гордели повече, че са европейци, ако ЕС постигне енергийна независимост. Средната стойност за Съюза е 62%.

87% от българите смятат, че нисковъглеродната енергия трябва да бъде приоритет. Делът съвпада със средния за ЕС.

Слънчевата енергия е предпочитана от 45% от анкетираните, а ядрената – от 42%. Подкрепата за ядрената енергия в България е сред най-високите в ЕС, където средната стойност е 28%. Вятърната енергия е посочена от 23% от участниците в проучването.

По отношение на европейската политика за енергийния преход 46% от българите предпочитат изграждането на конкурентоспособна европейска промишленост за чисти технологии, дори това да отнеме време. Други 41% подкрепят по-бързото внедряване на технологии с вносно оборудване.

Изграждането на европейско производство е предпочитаният подход във всичките 27 държави членки.

Осем от десет българи (80%) смятат, че страната трябва да си сътрудничи по-тясно с останалите държави членки за постигане на енергийна независимост. Средната стойност за ЕС е 68%.

Само 14% подкрепят България да разчита предимно на собствените си сили, при 23% средно за Общността.

65% от българите предпочитат държавите членки да обединят ресурсите си за финансиране на инвестициите в енергийния преход. 24% смятат, че всяка страна трябва да финансира инвестициите самостоятелно. Средните стойности за ЕС са съответно 59% и 31%.

ЕИБ: Енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия

„Българските домакинства бяха засегнати най-тежко от високите цени на горивата и тяхното послание е недвусмислено: енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия и по-голяма независимост“, заяви вицепрезидентът на ЕИБ Марек Мора.

Той посочи, че банката предоставя консултантска и техническа помощ за климатични проекти, като е необходимо да продължи и финансирането чрез местни банки и други партньори.

Целта е България да увеличи производството на собствена чиста енергия и да укрепи мрежите за нейното пренасяне.