|
|
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg
Новини
От света
24.08.2026 г. 17:05 ч.
© freepik
Норвегия ще продължи да развива нефтените и газовите си ресурси в Баренцово море независимо от позицията на Европейския съюз за мораториум върху нови арктически проекти. Това заяви министърът на енергетиката Терие Аасланд пред „Ройтерс“ в навечерието на енергийната конференция ONS в Ставангер.
След руската инвазия в Украйна през 2022 г. Норвегия се превърна в най-големия доставчик на природен газ за Европа, като покрива около 30% от газовото потребление на Европейския съюз и Великобритания. През миналата година производството на газ в страната беше близо до рекордните нива, а добивът на петрол достигна най-високото си равнище от 2009 г.
Официалните прогнози обаче сочат значителен спад на производството след 2030 г., ако не бъдат открити и разработени нови находища. Затова Осло възнамерява да запази производството и износа на нефт и газ приблизително на сегашните нива поне до 2035 г., като добивът в Баренцово море ще има ключова роля.
„В днешната геополитическа среда, както и предвид наличните ресурси, смятам, че продължаването на дейностите в Баренцово море е в интерес както на Норвегия, така и на Европа“, заяви Аасланд пред „Ройтерс“.
ЕС подкрепя забрана за нови сондажи в Арктика по екологични причини, но обмисля промяна в политиката си на фона на опасенията за енергийната сигурност. Според Аасланд разработването на ресурсите в Баренцово море е суверенно право на Норвегия, независимо от позицията на Брюксел.
„Ние ще разработваме тези райони, а след това ЕС ще трябва да реши дали да наложи мораториум върху покупките на този газ или петрол“, каза министърът.
Ако европейският пазар откаже арктическите доставки, Норвегия ще може да насочи продукцията към други пазари. Петролът може да бъде продаван на световните пазари, а природният газ да бъде изнасян като втечнен природен газ (LNG) от терминала на Equinor в Мелкьоя край Хамерфест. Главният изпълнителен директор на Equinor Андерс Опедал заяви пред „Ройтерс“, че единственият губещ при подобен сценарий би била европейската енергийна сигурност.
Аасланд заяви още, че Норвегия вече не се определя като „зелената батерия“ на Европа. Страната произвежда значителни количества възобновяема електроенергия, основно от водноелектрически централи, и изнася част от нея чрез трансгранични електроенергийни връзки.
Според министъра обаче идеята, че Норвегия може да балансира европейския електроенергиен пазар, е остаряла. Той определи концепцията като „погрешна идея“.
По думите му по-дълбоката интеграция с европейската електроенергийна система е направила Норвегия по-уязвима към колебанията на цените на континента. Страната няма да изгражда нови междусистемни електроенергийни връзки, но ще продължи да подкрепя тясното енергийно сътрудничество с Европа.
Аасланд призова европейските държави да укрепят стабилното си електроснабдяване чрез инвестиции в нови мощности, тъй като затварянето на въглищни и ядрени централи и недостатъчните инвестиции в газова генерация отслабват системата.
„Бъдещето е в наличието на много силна и интегрирана система“, заяви норвежкият енергиен министър.
Всички новини от света
Интервю
Вятърната енергия е ключов фактор за постигането на енергийна независимост
Пълен текст
Събития
Анкета
