Новини

От света

Европейската вятърна индустрия настоява Европейският съюз да заложи обвързваща цел за дела на възобновяемите енергийни източници до 2040 г., предупреждавайки, че липсата на ясен ангажимент след 2030 г. може да отслаби енергийната сигурност на блока, да забави инвестициите и да подкопае индустриалната му конкурентоспособност.

Призивът идва от браншовата организация WindEurope в навечерието на срещата на енергийните министри на ЕС на 26 юни, на която се очакват дискусии за бъдещата енергийна политика на съюза. Според организацията именно обвързващите цели са в основата на ускореното навлизане на възобновяемата енергия в Европа през последните години, а отсъствието на подобна рамка за периода след 2030 г. създава риск от инвестиционна несигурност в момент, когато ЕС се опитва едновременно да гарантира по-ниски енергийни разходи, да намали зависимостта си от вносни изкопаеми горива и да запази индустриалната си база.

От WindEurope посочват, че действащата цел на ЕС за 2030 г. вече е доказала ефекта си, като е ускорила изграждането на нови мощности от вятър и слънце, ограничила е уязвимостта на Европа към ценови шокове на пазара на изкопаеми горива и е насърчила милиарди евро инвестиции в производствени мощности, оборудване и вериги за доставки на континента. В контекста на нестабилната геополитическа среда, напрежението в Близкия изток и продължаващата чувствителност на енергийните цени за бизнеса и домакинствата, организацията подчертава, че аргументите в полза на „домашно произведената“ електроенергия стават все по-силни.

Ключовият проблем според сектора е, че след 2030 г. липсва достатъчно ясна дългосрочна перспектива. По думите на главния изпълнителен директор на WindEurope Тине ван дер Стратен само обвързваща цел за 2040 г., подкрепена с конкретни обеми за развитие на вятърната енергия, може да даде необходимия сигнал към инвеститорите. Според нея капиталът следва предвидимостта, а Европа има нужда от недвусмислен политически ангажимент за повече конкурентоспособна, произведена в самия ЕС и възобновяема електроенергия и след края на настоящото десетилетие.

Залогът е значителен не само за енергийната система, но и за индустриалната политика на съюза. Вятърната енергия в момента осигурява около 20% от електроенергията в Европа и поддържа над 440 хил. работни места в повече от 250 фабрики. По данни на WindEurope през последните три години секторът е инвестирал над 15 млрд. евро в нови и модернизирани производствени мощности. Именно тази индустриална база – изграждана трудно в условията на силна международна конкуренция – е пряко зависима от това дали компаниите ще имат увереност, че търсенето на нови вятърни проекти ще продължи и след 2030 г.

Организацията предупреждава, че загубата на индустриален капацитет в сектора трудно може да бъде компенсирана впоследствие. Според WindEurope една обвързваща цел за 2040 г. не е просто политически сигнал, а инструмент, който насочва реални инвестиции в конкретни проекти, заводи, оборудване и работни места. В момент, когато Европа се опитва да намали зависимостта си от внос на енергийни технологии и суровини, подобна яснота се разглежда като ключова за запазване на технологичното и производственото лидерство на континента.

От браншовата асоциация подчертават, че целта сама по себе си няма да бъде достатъчна, ако не бъде подкрепена от по-строга и предвидима рамка за изпълнение. Според WindEurope националните енергийни и климатични планове трябва да се превърнат в конкретни търгове за нови мощности по отделни технологии, включително вятърна енергия, а правителствата в ЕС трябва да приложат вече договорените мерки за ускоряване на разрешителните режими. Сред ключовите теми са също улесняването на обновяването и подмяната на съществуващи мощности с по-ефективни инсталации, както и насърчаването на дългосрочните договори за покупка на възобновяема електроенергия, които дават по-голяма предвидимост както на производителите, така и на индустриалните потребители.

Дебатът за целта за 2040 г. се вписва в по-широкия спор за бъдещия енергиен модел на Европа. От една страна, възобновяемите източници се разглеждат като основен инструмент за намаляване на зависимостта от вносни горива, ограничаване на ценовите сътресения и изпълнение на климатичните цели. От друга, бизнесът и индустрията настояват, че енергийният преход трябва да бъде подкрепен с достатъчно предвидима регулаторна среда и с политики, които да гарантират, че производството на оборудване, технологии и компоненти ще остане в Европа, а няма да бъде изместено от конкуренти извън ЕС.

На този фон срещата на енергийните министри на 26 юни ще бъде важен тест за готовността на държавите членки да дадат по-дългосрочен хоризонт на енергийния преход. Според WindEurope изборът пред европейските правителства е ясен: или да надградят върху работещата досега система от обвързващи цели и регулаторна сигурност, или да оставят инвестициите в един от ключовите сектори за европейската икономика на по-несигурна основа.