Новини

От света

Европейската комисия (ЕК) препоръча България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит, която предвижда засилено наблюдение на бюджетните разходи и мерки за възстановяване на показателите, при които е установено отклонение.

През пролетта на 2026 г. Европейската комисия направи оценка на спазването от страна на държавите членки на фискалната рамка на ЕС. Оценката обхваща както 2025 г., така и 2026 г. и е съсредоточена върху нарастването на нетните разходи, като се взема предвид гъвкавостта, предвидена в националната клауза за дерогация за отбраната, когато е приложимо. По отношение на държавите членки, за които се прилага процедурата при прекомерен дефицит (ППД), ЕК препоръчва на Съвета да отмени процедурата при прекомерен дефицит за Малта. За Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Полша, Румъния и Словакия ЕК счете, че са предприети ефективни действия за коригиране на прекомерния дефицит. Поради това на този етап не е необходимо да се предприемат по-нататъшни стъпки в рамките на ППД.

Комисията изготви доклад съгласно член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), за да оцени спазването на критерия за дефицита по Договора за България, Германия, Естония, Латвия и Словения. С оглед на оценката, съдържаща се в доклада, откриването на процедура при прекомерен дефицит за България на този етап е оправдано.

ЕК отчита, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет възлиза на 3,5% от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително и над 4% до 2027 г., включително заради предвидените разходи за отбрана. След години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам, като дългът нараства по-бързо, посочват от ЕК.

В ЕК считат, че въпреки положителния икономически растеж у нас се увеличават разходите и те водят до дефицити.

България може да изпита затруднения при изпълнението на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липса на усилия за консолидация, предупреждават от Комисията. От там напомнят, че страната ни се ангажира да има структурен първичен дефицит от 1,8% от БВП до 2028 г., което предполага годишна корекция от 0,16 процентни пункта.

За да се запазят стабилни публичните финанси, България трябва да подобри данъчната система, да води борба със сивата икономика, препоръчват от ЕК.

В бъдеще държавите членки, които предприемат действия за укрепване на енергийната сигурност на Европа и ускоряване на прехода от изкопаеми горива, могат да поискат ограничена фискална гъвкавост в рамките на настоящата национална клауза за дерогация за разходите за отбрана. По искане на държавата членка обхватът на клаузата може да бъде разширен, така че да включва мерки, предприети от февруари 2026 г. насам, които намаляват зависимостта от вносни изкопаеми горива и по този начин повишават сигурността и устойчивостта на Европа. В рамките на съществуващия таван (1,5% от БВП) за допълнителни разходи за отбрана съгласно националната клауза за дерогация, за мерките за енергийна устойчивост ще се прилага специален годишен таван за периода 2026—2028 г. (0,3% от БВП) и кумулативен таван (0,6% от БВП) за същия период.

Европейската комисия прие пролетния пакет на европейския семестър за 2026 г. В него държавите членки са призовани да предприемат действия за политики за укрепване на конкурентоспособността на ЕС.

За тази цел на България се препоръчва:

•        Да продължи да провежда предпазлива фискална политика, като същевременно подсили разходите и готовността за отбрана и гарантира, че всички мерки за смекчаване на въздействието от повишението на цените на енергията са временни. Да предприеме мерки за справяне със сивата икономика, за подобряване на събираемостта на данъците и за повишаване на справедливостта на данъчната система.

•        Да осигури непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост. Да увеличи усилията за изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване.

•        Да подобри функционирането на публичната администрация. Да подобри ефективността на мерките за борба с корупцията, особено в случаите на корупция по високите етажи на властта. Да повиши качеството и ефективността на процедурите за възлагане на обществени поръчки и укрепи независимостта и функционирането на регулаторните органи. Да увеличи въздействието и ефективността на публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.

•        Да продължи процеса на декарбонизация на електроенергийната система и да намали зависимостта от производство на енергия от изкопаеми горива. Да насърчи производството на електроенергия от вятър както на сушата, така и в морето, да подобри гъвкавостта на предлагането и търсенето, да модернизира електропреносната мрежа на разпределително ниво и да реформира корпоративното управление на държавните предприятия в енергийния сектор. Да насърчи модернизацията на системите за централно топлоснабдяване. Да предприеме целенасочени мерки за справяне с енергийната бедност. Да насърчи декарбонизацията на промишлеността. Да насърчи разгръщането на чист градски, обществен и железопътен транспорт. Да подобри устойчивостта към изменението на климата, управлението на водите и управлението на отпадъците.

•        Да засили ученето, основано на компетентности и да подобри качеството на преподаването. Да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението. Да увеличи заетостта на по-слабо представените групи. Да укрепи придобиването на умения, включително участието на възрастни в обучение. Справяне със социалното приобщаване чрез по-добре интегрирани услуги по заетостта и социални услуги, дългосрочни грижи в общността и по-ефективно подпомагане на минималните доходи. Да повиши ефективността и достъпността на здравната система чрез пренасочване на ресурси от болнична към извънболнична помощ, намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните специалисти в страната.