Новини

От света

Анализът на европейските цени на едро на енергията за периода на 2024 и 2025 г. показва, че преобладаващата низходяща тенденция от последните години е отстъпила място на по-смесена и нестабилна динамика. Основни причини за това се оказаха климатичните условия и геополитическите събития, които се утвърдиха като решаващи фактори за поведението на пазара. Първите признаци на тази промяна се появиха още в началото на 2025 г., когато необичайно безветрената зима в Централна и Западна Европа доведе до по-ниско производство на вятърна енергия. А заедно със студените вълни, това доведе до увеличаване на зависимостта от електроенергия, произведена от въглища и природен газ. Това гласи годишният обзор на енергийните пазари, предоставен от Анди Зомер, ръководител на „Анализ на енергийните пазари и метеорология"в Axpo. Последваха ускорени изпомпвания от газовите хранилища, което предизвика поскъпване на краткосрочните газови договори и възобнови спекулациите за евентуална нормативна намеса през следващото лято на фона на строгите изисквания за зимни запаси, допълва Зомер.

Това поскъпване обаче се оказа краткотрайно. Опасенията за възможно възобновяване на доставките на руски тръбопроводен газ в контекста на променящите се отношения между САЩ и Русия, съчетани със сигнали от регулаторите за по-голяма гъвкавост, а впоследствие - и за облекчаване на целите за газовите запаси, доведоха до рязка корекция на цените. Междувременно слабото търсене на газ в Азия след топлата зима доведе до значителен спад на китайския внос на втечнен природен газ - с около 22% през първата половина на 2025 г. В същото време нови източници за доставка на втечнен природен газ, включително американският терминал Plaquemines, увеличиха глобалното предлагане. Всички тези фактори засилиха мечата пазарна нагласа към края на 2025 г., въпреки че европейските газови хранилища не успяха да се запълнят в достатъчна степен преди зимата на 2026 г.

Пазарите на електроенергия бяха значително повлияни от метеорологичните условия на фона на продължаващото присъединяване на възобновяеми енергийни източници. Производството на слънчева енергия се увеличи с около 20%, докато делът на вятърната енергия спадна под нивата от 2024 г., въпреки увеличаването на инсталираните мощности. Това се дължеше на трайните условия на слаб вятър, особено през първата половина на годината. Производството от водноелектрически централи намаля на годишна база след рекордните нива, отбелязани през 2024 г. Производството на ядрена енергия във Франция се възстанови до около 370 TWh - най-високото равнище от 2019 г. досега, благодарение на по-големия брой работещи реактори, въпреки по-гъвкавия режим на работа. Това обаче не успя да компенсира по-ниските нива на производство в Швеция, Великобритания, Швейцария и Белгия, което остави общото производство на ядрена енергия в Европа малко под нивата от 2024 г. Търсенето на електроенергия се повиши едва с 0,5% на годишна база, ограничено от продължаващия натиск върху промишлеността, предизвикан от глобалната конкуренция и високите енергийни разходи. Това принуди европейските правителства да въведат мерки за ограничаване на цените на електроенергията, които все пак нараснаха на повечето европейски пазари в сравнение с предходната година.

Въпреки слабите като цяло макроикономически условия, емисиите от електроенергийния сектор почти не отбелязаха никаква промяна. В същото време по-ниските обеми на безплатно разпределение на квоти и на обемите, предлагани на търгове, доведоха до дефицит от 40-50 млн. тона на пазара на въглеродни емисии в ЕС. Дефицитът изтласка цените на квотите за емисии по схемата на ЕС (EUA) с над 20 евро за тон CO2 над нивата от 2024 г. и частично компенсира по-ниските цени на газа. Това допълнително подкопа рентабилността на производството от въглища и лигнитни въглища, които през 2025 г. станаха до голяма степен неконкурентоспособни, въпреки че цените на въглищата спаднаха с над 23 долара/тон на фона на слабо търсене, особено от Китай. Докато закриването на въглищни и лигнитни мощности продължава в цяла Европа, в края на 2025 г. Германия даде сигнал, че може временно да постави на пауза по-нататъшното закриване на мощности, докато не бъдат въведени около 10 GW нови газови мощности.

В геополитически аспект, военните действия на САЩ срещу Иран в средата на годината, ескалиращото напрежение около Израел, засилващата се търговска война, водена от САЩ  и продължаващите удари по енергийна инфраструктура, свързани с конфликта между Русия и Украйна, нарушиха глобалните вериги за доставки на суровини и повишиха рисковете за предлагането. Към края на 2025 г. засиленото присъствие на американския флот край Венецуела доведе до отстраняването на президента Мадуро от власт, но наличието на значителни глобални резерви ограничи дългосрочното въздействие върху пазарите.

И през 2026 г. геополитическите събития вероятно ще продължат да оказват решаващо влияние върху европейските енергийни пазари.  Продължаващото напрежение между Русия и Украйна, както и подновените геополитически сигнали от страна на САЩ, включително възможни мита за страни, търгуващи с Иран, могат да нарушат глобалните търговски потоци, особено по отношение на Китай и Индия.  По отношение на горивата Европа ще трябва да балансира рисковете от ниски нива на газови запаси със своевременни нови доставки на втечнен природен газ и слабо търсене в Азия, докато намаляващото предлагане на въглеродни квоти се очаква да повиши цените на квотите за емисии по схемата на ЕС EUA по-близо до разходите за декарбонизация - вероятно над 100 евро за тон CO2.

Очаква се френското ядрено производство и новите възобновяеми мощности да запазят силните си позиции и, заедно с по-ниските цени на газа, да оказват натиск върху спот цените на електроенергията, особено в Западна Европа.  Същевременно, продължаващият ръст на соларните мощности вероятно ще увеличи броя на часовете с отрицателни цени, но разширяването на системите за съхранение на енергия може да ограничи мащаба на тези спадове. В Източна Европа цените на електроенергията следва да бъдат подкрепени от по-високите цени на въглеродните емисии и от по-ниския внос от страни извън ЕС поради разходите, свързани с Механизма за въглеродна корекция на границите (CBAM). Но все пак се очаква този ефект да бъде по-ограничен след преминаването към по-общ, базиран на електроенергийната мрежа подход за оценка на емисиите. Ще продължим да следим отблизо тези процеси и да оценяваме тяхното отражение върху европейските енергийни пазари. 

-----------------

Този документ е създаден само с информационна цел. Нито едно от изявленията и бележките не представлява покана, оферта или препоръка за извършване на каквито и да било сделки. За информацията, съдържаща се в този документ, не се дава никаква гаранция, нито изразена, нито подразбираща се. За действията, извършени въз основа на този документ, носят отговорност тези, които ги предприемат. Отказва се всякаква отговорност за вреди, които могат да произтекат пряко или косвено от използването на този документ.

Точността, пълнотата или уместността на информацията, която е получена от външни източници, не е гарантирана, въпреки че тя е получена от източници, за които има основание да се смята, че са надеждни. Оценките относно бъдещото развитие и други изявления, свързани с бъдещето, относно стоките и свързаните с тях производни, посочени в настоящия документ, могат да се основават на предположения, които може да не се реализират. Axpo си запазва правото да променя възгледите, отразени в документа, без предизвестие и да издава други доклади, които са несъвместими и достигат до различни заключения от информацията, представена в настоящия документ.