Новини

От света

Ново изследване, посветено на развитието на изкуствения интелект (ИИ) и неговото въздействие върху търсенето на електроенергия в Европа, беше представено Schneider Electric. Констатациите в доклада „ИИ и енергията в Европа“ показват, че без незабавни и координирани инвестиции в инфраструктурата, интелигентно управление на електроенергията и партньорства между различни сектори Европа рискува да се изправи пред сериозна енергийна криза, която може да забави иновациите и икономическия напредък. 

Докладът моделира четири сценария за разширяването на капацитета на центровете за данни и очакваното енергийно потребление в зависимост от различни регулаторни режими. Анализът показва, че до 2030 г. потреблението на електроенергия, свързано с изкуствения интелект в Европа, може да поеме по коренно различни пътища – от 45 TWh при ограничено развитие, през 90 TWh при координирано и устойчиво развитие, до 145 TWh при неконтролирана експанзия, както и нестабилна траектория, характеризираща се с редуване на периоди на криза и възстановяване.

В същото време всяка европейска държава управлява енергийното търсене, породено от ИИ, от различна изходна позиция. Държавите с нисковъглеродно електропроизводство и гъвкави ресурси, включително системи за съхранение, гъвкави енергийни мощности и възможности за пренасочване на натоварвания успяват да посрещнат растежа на ИИ с минимално увеличение на емисиите. За разлика от тях енергийните системи, зависими от изкопаеми горива, отчитат ръст на емисиите в резултат на цифровото търсене дори при строги стандарти за енергийна ефективност.

Проучването установява, че за да се постигне устойчивост в развитието на изкуствения интелект, държавите се нуждаят от координирани действия в три основни измерения: изграждане на инфраструктура в аванс спрямо търсенето чрез ускорено внедряване на стабилни и гъвкави мощности и модерни, адаптивни електроенергийни системи; въвеждане на адаптивна регулаторна рамка с тригери, които отчитат адекватността, и динамично управление на присъединяването към мрежата; както и ускоряване на декарбонизацията на електроенергийните мрежи чрез интегриране на натоварванията от ИИ в подходящ системен контекст, който подпомага нисковъглеродни операции с единни стандарти за ефективност на равнище ЕС. 

„Европа има уникалната възможност да заеме водеща позиция в устойчивото развитие на изкуствения интелект. В момента тя разполага с под 5% от световната изчислителна инфраструктура – значително под дела си от глобалния БВП“, заяви Лоран Батай, изпълнителен вицепрезидент „Европейски операции“ в Schneider Electric. „Това изследване ясно показва, че за да разгърнем пълния потенциал на ИИ и едновременно с това да постигнем климатичните си цели, е необходима съвместна работа за ускоряване на процесите, по-бързо и опростено присъединяване към електроенергийната мрежа и допълнителни инвестиции в декарбонизирани енергийни мощности. Електроенергията е гръбнакът на дигиталното бъдеще на Европа и ако бъде управлявана по правилния начин, можем да постигнем успех едновременно в дигиталния и енергийния преход.“

„Енергийната траектория на ИИ не е предопределена – тя зависи от решенията, които вземаме днес, в три ключови области: технологии, регулации и инфраструктура“, допълни Реми Паку, директор „Изследвания в областта на устойчивостта“ в Schneider Electric и водещ автор на доклада. „Изследването показва колко е важно развитието на ИИ технологиите да върви ръка за ръка с разширяването на електроенергийната инфраструктура и с адаптивни регулации, отговарящи на реалните условия. Устойчивият ИИ в Европа е постижим, но само чрез целенасочен дизайн, а времевият прозорец за действие ще се стеснява, ако не бъдат предприети осъзнати и координирани действия на континента.“

Специални благодарности към Томас льо Гоф, асистент по право и технологии в Télécom Paris и научен сътрудник в CERRE, чиито експертни познания в областта на регулацията на ИИ, дигиталното право и политиките за устойчивост допринасят към съавторството на изследването. Фонс Вайнховен, доцент в университета в Твенте, предоставя ключовия си опит в динамичното системно моделиране, използвано при изграждането на сценариите и анализа на обратната връзка. Благодарности и към Сомя Джоши, директор „Изследвания“ в Института по околна среда в Стокхолм, за експертните насоки по отношение на управлението и междусекторните подходи.