Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Новини

От света

22.08.2025 г. 12:07 ч.

Швеция ще строи нови ядрени централи с американска или британска технология

АВТОР: publics.bg

© Vattenfall

Швеция планира да изгради няколко по-малки ядрени реактора с американска или британска технология, след като скандинавската страна отменя четиридесетгодишното си решение да се откаже от ядрената енергетика, пише в свой анализ „Файненшъл Таймс“.

Държавната енергийна компания Vattenfall заяви в четвъртък, че ще избира между малки модулни реактори (SMR) на американската GE Vernova и британската Rolls-Royce, като те ще бъдат разположени в съществуващата ядрена централа Ringhals в южната част на страната.

„С новата ядрена енергия Швеция ще получи по-стабилно, конкурентоспособно и щадящо климата производство на електроенергия,“ каза шведският премиер Улф Кристершон. Главният изпълнителен директор на Vattenfall, Анна Борг, заяви: „Това е още една стъпка по пътя към първото строителство на ядрена централа в Швеция от над 40 години“.

ЕС се ангажира да купува повече американски енергийни технологии, включително ядрени, като част от търговската сделка, сключена с администрацията на Тръмп миналия месец. Но Брюксел изясни, че инвестиционните решения остават в ръцете на отделните компании и правителства.

Швеция построи 12 ядрени реактора през 70-те и 80-те години, но се отказа от технологията след аварията в американската централа „Три Майл Айлънд“. Част от оставащите шест реактора получиха удължаване на експлоатационния срок през последните години, тъй като настоящото дясноцентристко правителство в Стокхолм търси възраждане на ядрената енергия.

В рамките на ЕС Швеция е сред най-силните поддръжници на ядрената енергия заедно с Франция, с която съпредседателства алианс на единомислещи министри.

Скандинавската страна има енергийна система, която експертите определят като небалансирана – изобилната водноелектрическа енергия е концентрирана предимно в слабо населената северна част, докато индустриално развитият юг страда от покачващи се цени вследствие на намаляващия дял на ядрената енергия.

Vattenfall заяви, че ще построи или пет американски модулни реактора, или три британски до реакторите Ringhals 1 и 2, разположени между Гьотеборг и Малмьо.

Очакванията са новите реактори – с обща мощност от 1500 мегавата, три пъти по-голяма от първата шведска централа в Оскарсхамн – да бъдат въведени в експлоатация около средата на следващото десетилетие. Компанията вече разглежда и възможността за допълнителни 1000 MW за Ringhals.

Ядрената енергия преживява възраждане в Европа след трудни десетилетия. Дания – един от пионерите в офшорната вятърна енергия – обяви през май, че ще обмисли премахване на 40-годишната забрана върху ядрената енергия, за да балансира дела на възобновяемите източници.

През май германското правителство се отказа от дългогодишната си съпротива срещу признаването на ядрената енергия като „възобновяема“ във Франция. Въпреки че рестартирането на германски реактори остава табу след решението за закриването им след аварията във „Фукушима“ през 2011 г., настоящото правителство на канцлера Фридрих Мерц е по-отворено към нови технологии, включително SMR и ядрен синтез.

Институциите в ЕС започват да признават, че ядрената енергия ще играе решаваща роля в енергийния микс на блока, докато той се стреми да намали въглеродните емисии до нула до 2050 г. Европейската комисия изчисли през юни, че за реализирането на ядрените планове на държавите членки през следващите 25 години ще бъдат нужни 241 млрд. евро инвестиции.

Модулните реактори, които се строят във фабрики и потенциално позволяват по-кратко време за изграждане в сравнение с големите централи, предизвикват значителен инвеститорски интерес в световен мащаб, но много от тях все още са в етап на проектиране или очакват регулаторно одобрение.

Традиционните реактори се изграждат много по-бавно: Финландия най-накрая успя да пусне в експлоатация първата нова ядрена централа в Западна Европа от десетилетия през 2023 г. – с 14 години закъснение спрямо първоначалния план и с почти четири пъти по-висока цена от предвиденото.