Новини

От света

Общият световен публичен дълг ще надхвърли 100 трилиона долара тази година за първи път и може да расте по-бързо от очакваното, тъй като политическите настроения подкрепят по-високи разходи, а бавният растеж увеличава нуждите и разходите по заеми. Това са част от основните изводи от последния доклад на Международният валутен фонд.

Последният доклад на МВФ „Фискален мониторинг“ показва, че глобалният публичен дълг ще достигне 93% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) до края на 2024 г. и ще се приближи до 100% до 2030 г. Това ще надмине пика от 99%, достигнат по време на пандемията от COVID-19. Също така, това ще бъде с 10 процентни пункта повече спрямо 2019 г., преди пандемията да предизвика огромно увеличение на правителствените разходи, предаде „Ройтерс“.

Докладът, публикуван седмица преди годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон, посочва, че има основателни причини да се смята, че бъдещите нива на дълг могат да бъдат значително по-високи от прогнозите.

„Несигурността във фискалната политика се е увеличила, а политическите ограничения по отношение на данъчното облагане стават по-твърди“, се казва в доклада на МВФ. „Нарастват натискът за разходи във връзка със зелените преходи, застаряването на населението, сигурността и дългогодишните предизвикателства пред развитието.“

Притесненията на МВФ относно нарастващите нива на дълг се появяват три седмици преди президентските избори в САЩ, при които и двамата кандидати обещават нови данъчни облекчения и разходи, които биха могли да добавят трилиони долари към федералните дефицити.

Плановете за данъчни намаления на републиканския кандидат за президент Доналд Тръмп биха увеличили дълга с около 7,5 трилиона долара за 10 години, което е повече от два пъти над увеличението от 3,5 трилиона долара, предвидено от плановете на вицепрезидента Камала Харис, демократичния кандидат. Това сочат оценки на Комитета за отговорен федерален бюджет (CRFB), бюджетен мозъчен тръст.

Дългът може допълнително да се увеличи значително при слаб растеж, по-строги условия за финансиране и по-голяма несигурност във фискалната и паричната политика в системно важни икономики като САЩ и Китай. Докладът включва „сериозно неблагоприятен сценарий“, при който тези фактори биха довели до достигане на световния публичен дълг до 115% в рамките на три години, което е с 20 процентни пункта повече от настоящите прогнози.

МВФ отново призова за повече фискална консолидация, заявявайки, че настоящата среда с добър растеж и ниска безработица е подходящ момент за това. Но текущите усилия, средно 1% от БВП за шестте години от 2023 до 2029 г., не са достатъчни за намаляване или стабилизиране на дълга с висока вероятност.

Необходимото кумулативно затягане е 3,8%, за да се постигне тази цел, но в САЩ, Китай и други страни, където БВП не се очаква да се стабилизира, ще е нужно значително по-голямо фискално затягане.

Очаква се САЩ този месец да отчетат бюджетен дефицит за 2024 г. от около 1,8 трилиона долара, или повече от 6,5% от БВП, според Конгресната бюджетна служба.

В доклада се посочва, че САЩ и други страни, където дългът се очаква да продължи да расте, включително Бразилия, Великобритания, Франция, Италия и Южна Африка, могат да се сблъскат с тежки последици.

„Отлагането на корекциите само ще означава, че в бъдеще ще е необходима по-голяма корекция, а чакането може също да е рисковано, тъй като миналият опит показва, че висок дълг и липсата на надеждни фискални планове могат да предизвикат негативни пазарни реакции и да ограничат възможностите на страните да се справят с бъдещи сътресения“, заяви Ера Дабла-Норис, заместник-директор на фискалния отдел на МВФ.

Тя добави, че намаляването на публичните инвестиции или социалните разходи има много по-голям негативен ефект върху растежа, отколкото неправилно насочени субсидии като тези за горива. Някои страни имат възможност да разширят данъчната си база и да подобрят ефективността на събирането на данъци, докато други могат да направят своите данъчни системи по-прогресивни, като облагат капиталовите печалби и доходите по-ефективно, отбеляза Дабла-Норис.