Новини
От света
17.02.2016 г. 16:27 ч. Официален старт на Great Energy Summit във Варшава, Полша
Бизнес-конференцията бе официално открита от Н.Пр. Робин Барнет, британски посланик във Варшава и Директор на Central European Network
АВТОР: Атанас Георгиев Н.Пр. Робин Барнет, британски посланик във Варшава и Директор на Central European Network
© publics.bg


Бизнес-събитието Great Energy Summit, организирано от UK Trade & Investment (UKTI), се провежда на 17 и 18 февруари във Варшава, Полша. UKTI е британска институция, която подпомага националните компании в инвестициите им в други страни и подпомага чуждестранни компании да инвестират в британската икономика. Събитието се спонсорира от CMS, Ernst & Young, Urenco, Cleantech, както и от Intercontinental Hotel Варшава.
Вечерта преди официалния старт на събитието, британският посланик в Букурещ, Румъния, Н.Пр. Пол Брумел и Тим Буйсере - Директор на UKTI София и водещ на енергийния отдел за Централна и Източна Европа, посрещнаха гостите на събитието и подчертаха пред тях възможностите за сътрудничество в енергийния отрасъл на Централна и Източна Европа
Бизнес-конференцията бе открита официално от Н.Пр. Робин Барнет, британски посланик във Варшава и Директор на Central European Network. Той подчерта, че иновациите са ключови за развитието на икономиката, както и че в Централна и Източна Европа има много възможности за сътрудничество в енергетиката. Според него, Полша и регионът могат да предложат много – включително страхотни идеи и талантливи предприемачи, от които икономиката има нужда, за да преуспява
Г-жа Хана Трояновска, бивш комисар за ядрената енергетика в полското правителство, подчерта, че енергетиката е движеща сила за икономиката. Тя припомни, че увеличаването на енергийните цени за индустрията води до т.нар. carbon leakage (бел.а. – „изтичане“ на индустриални инвестиции) към страни извън ЕС. Според г-жа Трояновска, безработицата в ЕС е много по-висока, отколкото в САЩ – точно както и цените на природния газ и на електроенергията са два пъти по-високи, отколкото в Северна Америка.
Водещата лекция на пленарната сесия беше изнесена от Амбър Ръд, министър на енергетиката и климатичните промени във Великобритания (DECC). Тя участва и в панелната дискусия, където припомни, че срещата COP21 в Париж е дала дългосрочна посока и визия за нулеви емисии във втората половина на 21. век. Според министър Ръд, Великобритания ще продължи да използва изкопаеми горива в следващите няколко десетилетия по време на декарбонизацията, като това включва и проучване за шистов газ. „Причината е в запазването на работните места и на приходите, както и енергийната сигурност. Газът и петролът, които произвеждаме, са газ и петрол, които не трябва да внасяме. Въпреки че Великобритания има добри отношения със своите енергийни доставчици, това не е факт за партньорите ни в ЕС, които са в по-различна ситуация. Затова приветствам публикуването на „Зимния пакет за сигурност на доставките“ от Европейската комисия вчера. Великобритания подкрепя мерките за намаляване на доминацията на Русия в пазара на природен газ в ЕС“, каза още министър Ръд по време на речта си.
За да намали емисиите си, Великобритания трябва да премине от въглища на природен газ, добави министър Ръд. „Скоро DECC ще предложи затварянето на въглищните ТЕЦ от 2025 г. нататък и ограничаване на производството им след 2023 г. За Великобритания това има смисъл. Всяка страна трябва да направи своя избор. Също така, рамката на ЕС за 2030 г. трябва да е достатъчно гъвкава, за да може всяка страна да избира пътя си към ниските емисии.“
Министър Амбър Ръд добави, че във Великобритания нисковъглеродната енергетика включва и ядрена енергетика за базов товар. Според нея, в момента ВЕИ доставят около 7% от енергията, след десетилетие инвестиции за около 50 млрд. паунда. „Много от тези инвестиции бяха подкрепени от обществени средства за зелена енергия. Трябва да сме прагматични и да покажем, че преходът ни към нисковъглеродна енергетика може да е устойчив и да е по джоба на потребителя. С намаляването на разходите за нисковъглеродни технологии, ще се намаляват и субсидиите“, добави министър Ръд. Тя подчерта отново важността на бизнес-конференцията, като каза, че все още нямаме всички отговори за декарбонизацията и науката, правителството и бизнеса ще имат своите роли в този иновационен процес.
Г-н Михал Куртика, зам.-министър на енергетиката на Полша, представи дейностите на институцията в 2-та месеца от нейното създаване. Той припомни, че в момента около 2/3 от крайното енергийно потребление на Полша е за топлинна енергия, като половината от това количество се използва за индустриални приложения. Според г-н Куртика, има много възможности за сътрудничество в този отрасъл между индустрия и интелигентни градове за използване на когенерация. Г-н Куртика съобщи, че Полша търси възможности и за производство на електрическа и топлинна енергия по комбиниран начин от ядрени когенерации.
Пленарната сесия продължи с презентации на иновативни компании. Нийл Рикетс представи приложенията на графена, които предоставя Versarien plc. Дейвид Кей от Highview Power Storage Ltd. представи технологията за съхранение на електрическа енергия Liquid Air Energy Storage (LAES), която може да предоставя услуги както за операторите на преносни мрежи, така и за производители на електроенергия. Адам Малион и Ребека Хилиър от OC Robotics представиха роботът-змия, който може да е полезен за различни приложения в енергийния отрасъл.
Първият ден продължи с тематични сесии за ядрена енергетика, петрол и газ, както и за въглища. В газовата сесия участва и български представител – председателят на борда на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов. Той припомни на участниците, че актуалните предизвикателства в газовия сектор на България са свързани с високата зависимост от руски газ и наличието на много малко местно производство. „Ние сме транзитна страна, която пренася големи количества за Турция и Гърция. Газът се движи само в едната посока и се надяваме да имаме скоро интегриран пазар – с интерконектори за двупосочни доставки и дори без физически доставки, а само с опции за виртуална търговия“, каза още г-н Стаменов.
Според г-н Стаменов, българският газов сектор предлага възможности за инвестиции. Те може да са в проектите за газови интерконектори със съседните страни, развитието на съществуващи и нови съоръжения за съхранение на природен газ, свързването на общините без достъп до газ към преносната система, както и за търговия с природен газ при предстоящата либерализация на националния пазар.
ЕТИКЕТИ: UKTI | Великобритания | Полша | енергетика | газ | петрол | въглища | ядрена енергетика | инвестиции
Всички новини от света