
Г-н Делисивков, каква е оценката на БФИЕК за актуалното състояние на енергийния сектор в България? Кои са основните предизвикателства?
Секторът е изправен от години пред редица предизвикателства – политически, законови, регулаторни и социални. Резултатът е: незавършена либерализация, монополни доставки на природен газ и липса на енергийна политика, насочена към нуждите на индустриалните енергийни консуматори. Конкретните проявления са, че индустрията в България заплаща едни от най-високите цени на електроенергия и природен газ в света, съгласно актуално изследване на Федерацията на индустриалните енергийни консуматори в Германия.
От началото на 2013 г. виждаме различни опити за триаж в енергетиката. Световната банка и Европейската комисия също бяха поканени да вземат участие в оценката на здравословното състояние на сектора. Основно препоръките бяха насочени към прилагането на Третия енергиен пакет, извеждане от експлоатация на определени производствени мощности, оптимизиране на студения резерв, засилване на капацитета, както и нов, по-прозрачен и ефективен избор на състав на ДКЕВР. В рамките на месеца бяха представени няколко нови модела на ценообразуване и различна редакция на „спешни“ мерки към сектора с инвестиционен хоризонт от над 20 год. Последва и „спешна“ промяна на Закона за енергетиката, при това само няколко месеца след като направено изменение бе дало правомощия на ДКЕВР да прави корекции на цени по всяко време в рамките на даден ценови сезон. Тези характеристики на случващото се в сектора показват и основното предизвикателство – нужда от дългосрочна визия и отговорна политика за преодоляване на дисбалансите.
Как може да се преодолеят дисбалансите в националната енергетика? Какви решения предлага БФИЕК?
Имаме примера на развитите европейски пазари, където за определени часове има отрицателни цени на електрическата енергия, т.е. самите производители плащат, за да произвеждат. Тези пазари дават стимули на потребителите да са активни в своята реакция на ценови сигнали, което им носи допълнителни ползи от отварянето на пазара. Националната енергетика следва да преосмисли разбирането си за определянето на цените. Няма по-добър модел от пазарно определената цена. В сектора трябва да се въведат възможно най-скоро пазарни отношения, което предполага и интеграция на производителите по дългосрочни договори в този пазар. Европейската комисия ни посочи преразглеждането на дългосрочните договори като основен приоритет. ДКЕВР ще продължи да определя мрежовите цени. При въвеждане на пазарни отношения ще се прекрати и кръстосаното субсидиране – всички потребители на ток субсидират тези на централното топлоснабдяване, индустрията субсидира битовото потребление и всички заедно – и битовите потребители, и бизнеса – субсидират индустрията в съседните страни, чрез стимулиране на износ на електроенергия от АЕЦ.
Индустрията силно се съмнява, че по-ниската мрежова компонента за износ ще стимулира износа от Марица изток 2 и работата на мините. Ще се изнесе ток от АЕЦ Козлодуй. Друг важен аспект е всички страни по веригата на енергийните доставки да поемат разхода за балансиране, който предизвикват. Към момента единствено индустрията заплаща за балансиране. ДКЕВР представи цените, съгласно новия модел на обществено обсъждане. По предварителни данни се предвижда спад в мрежовата компонента от 20%, което ще се отрази положително на индустриалната активност, но има рискове моделът да не издържи, поради увеличаване на дефицита на средства.
Що се касае до разходите за обществото, БФИЕК защитава принципа, че трябва да има различен подход към различните категории потребители. Важно е да се отчита, че в почти всички европейски страни се прилагат модели на преразпределение, които облекчават енергоинтензивните производства от разходи към обществото и индиректни разходи за емисии. Направена е оценка на приложимостта и ефектите на няколко подобни модела, като още през 2012 г., те бяха представени на вниманието на МИЕТ, ДКЕВР и МОСВ. Тук обаче дори не се помисля за намаляване на кръстосаното субсидиране.
Какви са вижданията на голямата индустрия относно енергийната и регулаторна политика на България?
Голяма част от добавената стойност в България се генерира от енергоинтензивни производства. БФИЕК защитава тезата, че енергийната политика следва да се съобразява и с нуждите на тези сектори. Подобна тенденция се наблюдава и в политиката на ЕС. Пакетът “Климат и енергетика” беше приет във времена на икономически растеж. След началото на кризата, тежестта на ВЕИ и емисиите е прекалено голяма, като акцентът е поставен към енергийна политика за индустриална конкурентоспособност. Планът за действие за конкурентна и устойчива черна металургия в Европа е пример за новите приоритети на ЕС. Основната цел е завръщане на инвестициите в базовите индустрии. Европейската комисия ще полага все по-големи усилия за подпомагане на държавите-членки при преструктуриране на дългосрочните договори, оценка и преразглеждане на схемите за подкрепа на ВЕИ, както и на механизмите за облекчаване на енергоинтензивните производства, ефектите от ЕСТЕ върху цените на електроенергията и рисковете от изтичане на въглерод (carbon leakage).
Какво може да се направи за подобряване на диалога между индустриалните потребители на енергия и енергийния сектор?
Създаването и поддържането на обществено достъпна и пълна енергийна статистика и информация е предпоставка за по-добър диалог между всички по веригата – от производители до крайни клиенти.
Очаквате ли нови членове на БФИЕК след допълнителното отваряне на електроенергийния пазар към потребители, присъединени към мрежите със средно и ниско напрежение?
До септември 2012 г., членството в БФИЕК беше отворено единствено за индустриални консуматори с годишна консумация над 20 ГВтч. на електроенергия или природен газ. Вече сме отворени и за компании, които имат по-малка консумация, но искат да са активни. През последните шест месеца има по-малки компании, които се сблъскват със свободния пазар и все по-често се обръщат с въпроси към БФИЕК. Това е съвсем нормално с оглед на експертизата и опита ни, натрупан през годините. Членовете на БФИЕК сключват сделки по свободно договорени цени от 2004 г.
Вие следите и дейността на подобни асоциации в други страни. Кои техни добри практики можете да пренесете в България?
Добра комуникация с администрацията и повече чуваемост. Имаме експертиза, която всеки нов министър може да ползва. За съжаление, на „новите” във властта им трябва време да се ориентират.
Има ли достатъчно изисквания и стимули за подобряване на енергийната ефективност в индустрията? Какви действия предприемат компаниите в тази насока?
Най-големият стимул за енергийна ефективност на компаниите в БФИЕК са цените на електроенергия и природен газ в България. Над 80% от продукцията на индустрията ни е насочена към международния пазар, а статистиката показва, че цените на електроенергия и природен газ са едни от най-високите в света. Две независими изследвания показват, че българската индустрия купува много скъп ток – едното е на KPMG, а другото на VIK - германската федерация на ИЕК. За капак и най-скъпия газ – видно от доклада на г-н Барозу от 22 май т.г. Това обуславя неизбежно заинтересоваността на компаниите от подобряване на енергийната ефективност.
Как се развива експертният потенциал за енергиен мениджмънт в предприятията? Има ли достатъчно експертиза, образователни и квалификационни програми?
Предприятията в БФИЕК имат значителен опит в енергийния мениджмънт и управлението на енергийните потоци. Сега на дневен ред е внедряване на стандартите за енергиен мениджмънт. ISO 50 001 e сравнително нов, но има интерес към него, защото е добре съвместим с ISO 9 001 и ISO 14 001. В БФИЕК има примери за направена първа стъпка – на енергийния преглед. Консултантите по стандарта са малко и подходът на част от заинтересованите компании е да инвестират в квалификацията на експерти от вътрешните си енергийни отдели.
Какви са плановете на БФИЕК за развитие през следващите години?
БФИЕК членува в Международната федерация на индустриалните енергийни консуматори (МФИЕК/IFIEC). Като сдружение на националните федерации на енергийните консуматори на повечето европейски страни, МФИЕК концентрира висока управленческа компетентност в енергийния сектор. На тази база ние от БФИЕК имаме добра практика на комуникация, обмен на опит и ранна сигнализация за процесите в Брюксел. Европейските политики имат все по-голямо значение и ефект за конкурентоспособността на индустрията в България. В средносрочен план, БФИЕК ще се стреми да бъде все по-активна като представляваща интересите на големите български индустриални потребители на енергия в Брюксел.
Интервюто взе Атанас Георгиев
Текстът е публикуван в брой юли 2013 на сп. "Ютилитис"