Г-н Прайнщорфер, какво е актуалното състояние на сътрудничеството между енергийните регулатори в ЕС и как ACER подкрепя този процес през времето на своето съществуване?

- Третият либерализационен пакет на ЕС влезе в сила през септември 2009 г. и даде срок на страните-членки до март 2011 г. да транспонират текстовете му в националните закони. Основните постижения на третия пакет са: по-строго разделяне на дейностите; засилване на потребителските права; акцент върху независимостта на националните енергийни регулатори; условия за развитието на правила за трансграничната търговия с електроенергия и природен газ; създаването на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER). Агенцията е установена в Любляна, Словения, и започна своята дейност на 3 март 2011 г. Освен собствен директор и борд на регулаторите, тя има административен борд и апелативен борд.

Бордът на регулаторите събира ръководители или висши представители на националните енергийни регулаторни органи в ЕС и като технически орган играе важна роля в регулаторната работа на агенцията. Повечето от решенията се взимат с мнозинство от две трети на принципа една страна-членка – един глас. Когато изразяваме мнението си, Австрия и България имат еднаква тежест с гласовете на по-големите страни-членки.

Регионалните инициативи на ACER започват още през 2006 г., когато са създадени като крайъгълен камък за преминаване от национални пазари към общ енергиен пазар. Чрез регионалните пазари бавно започна да се гради процесът на съгласуваност и конвергенция. Австрия е водеща за региона на Централна и Източна Европа и е част от Централния южен регион в електроенергийния пазар. В пазара на газ, Австрия и България са част от региона Юг-югоизток. Регионалните инициативи са форум, в който регулаторите си сътрудничат с преносните оператори и с други пазарни участници.

Дори преди създаването на ACER, европейските регулаторни агенции създадоха Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER) като собствена платформа за обмен на опит и разглеждане на европейските перспективи. Като нестопанска организация, CEER е допълващ орган към ACER, която има своите установени от регламент цели и задължения. CEER е по-гъвкав орган и сред различните възможности нейните членове избраха да се съсредоточат върху подкрепата за националните енергийни регулатори в техните ежедневни задачи, потребителски и международни дейности, както и разработване на стратегически политики. За разлика от ACER, CEER е отворен за членство на регулатори извън ЕС. Някои страни, които са част от Европейското икономическо пространство, могат да станат пълни членове – например Норвегия. Други, които изпълняват редица критерии, може да допринесат като наблюдатели – например Швейцария.

В допълнение към това, Регулаторният борд на Енергийната общност (ECRB) е от изключителна важност за Югоизточна Европа. Австрия и България са участници в този процес, чиято цел е да пренесе европейското енергийно законодателство и на Балканите.


Кои са основните предизвикателства пред ACER след нейното създаване? И кои са предизвикателствата занапред?

- ACER работи за създаването на единен европейски пазар на електроенергия и природен газ. За постигането на тази цел, са създадени редица правила, които трябва да направят трансграничната търговия с електроенергия и газ по-сигурна, ефикасна, прозрачна и разбираема. Този процес включва издаването на указания от страна на ACER, на базата на които европейските организации на преносните оператори (ENTSO-E за електроенергията и ENTSOG за природния газ) развиват своите мрежови правила за достъп. Те стават задължителни по силата на т.нар. „комитология”, с инициативата на Европейската комисия.

В допълнение, ACER има задължението да извършва множество действия по мониторинг с особен акцент върху крайните цени на електроенергията и природния газ, достъпа до мрежите и изпълнението на текстовете за защита на потребителските права.

Една от основните функции на ACER е координацията на сътрудничеството между националните регулаторни агенции. Механизмът на партньорските проверки позволява на Агенцията да дава мнение на националните органи и да дава препоръки при обмена на добри практики. В случаите, когато решенията за трансграничната инфраструктура са забавени от националните регулатори за повече от 6 месеца, ACER взима задължаващи решения. Националните органи могат да делегират вземането на такива решения към ACER и преди изтичането на тези 6 месеца.

Също така, ACER продължава да получава нови отговорности. Регламентът за сигурността на газовите доставки, регламентът за интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT) и бъдещият регламент за енергийната инфраструктура добавят нови задължения за Агенцията.


От Вашата гледна точка, какви са основните предизвикателства пред националните енергийни регулаторни агенции? Имат ли те достатъчно независимост, капацитет и ресурси за правилно прилагане на европейските либерализационни политики?

- Основната цел на националните регулаторни агенции е създаването на общ европейски енергиен пазар. За постигането на тази цел, логичната междинна стъпка е създаването на регионални пазари на едро. А това от своя страна зависи от наличието на работещи национални регулаторни рамки.

Ако предположим, че националните регулатори са „написали домашното си” и имаме налице работещи правила, най-голямото предизвикателство в момента е сътрудничеството в рамките на ACER. Работата на регулаторите е да подготвят и одобрят правила за трансгранична търговия с енергия чрез участието си в ACER.

Целта на регулирането е доставките да са стабилни или с подобрено качество на разумни цени. За постигането на тази цел, най-ценният актив на регулатора е неговата независимост. Националните агенции може да получат доверието на пазарните участници, инвеститорите и потребителите само ако прилагат обективни критерии и прозрачни методологии при изпълняване на своите задължения. В третия пакет, ЕС засили допълнително независимостта на регулаторните агенции. Предишните изисквания бяха те да са независими от регулираните компании, но сега се изисква и независимост от националните правителства. Някои от начините за постигане на това са осигуряването на достатъчно човешки и финансови ресурси за регулаторните агенции, така че те да изпълняват своите задължения, както и бюджетна независимост.

Общественото мнение не приема ситуации, в които политиците съобщават, че регулираните цени ще се понижат, след което регулаторите започват именно такава процедура, като с решението си потвърждават вече заявената от политиците позиция без обективна и прозрачна процедура. Това наскоро се случи в България и подкопа дълбоко доверието в независимостта на регулатора. ДКЕВР трябва да инвестира много време и усилия, за да възстанови това доверие.


Сътрудничите ли си достатъчно с българската Държавна комисия за енергийно и водно регулиране?

- На теория, E-Control си сътрудничи с ДКЕВР в рамките на ACER, CEER и ECRB. На практика, ДКЕВР почти не е участвала в дейностите на тези организации от няколко години, като по този начин драстично намали възможностите за сътрудничество.

Това е много жалко, защото за ДКЕВР е от изключителна важност да си сътрудничи на международно равнище, особено в рамките на ACER и CEER – там се разработват повечето от бъдещите правила за европейския енергиен пазар. Пренебрегването на шанса за сътрудничество в тези форуми означава, че българският глас няма да бъде чут.


Кои са основните регулаторни промени, които трябва да се случат в българския енергиен сектор?

- Българската енергетика е изправена пред множество предизвикателства, с които трябва да се справите, за да създадете условия за пазар, в който потребителите и компаниите да действат уверено.

Българските пазари на електроенергия и природен газ са с висока концентрация. Доминиращата позиция на НЕК в производството на електроенергия и де факто монополът върху износа са пречки пред развитието на конкуренция.

Страната се нуждае от ясен план за премахването на регулираните цени за крайни потребители. В същото време са нужни ефикасни механизми за защита на уязвимите потребители, но те трябва да са създадени по такъв начин, че да не изкривяват пазара.

По отношение на ценообразуването, тарифите трябва да отразяват реалните разходи и да се избягва кръстосаното субсидиране. Трябва да се премахнат и допълнителните тарифи за износа на енергия.

Регулаторната рамка трябва да създава стимули за бъдещи инвестиции. Множество фактори и действия могат да допринесат за благоприятния инвестиционен климат, като един от тях е предвидимостта на регулаторните решения, които трябва да са базирани на обективни регулаторни критерии.

Операторите на преносните и разпределителните мрежи, като стожери на пазара, трябва да са независими в своите действия. Пазарните участници трябва да могат да разчитат на тяхната безпристрастност.

Необходими са правила за честно, прозрачно и пазарно балансиране, особено в електроенергетиката.

Независимостта на националната регулаторна агенция трябва да бъде засилена по начина, описан в третия пакет. Това означава и подобряване на независимостта и квалификацията на състава на комисията, както и достатъчен брой служители. Регулаторът трябва да има възможностите да посрещне бъдещите предизвикателства. Една от стъпките може да е и наемането на независима институция за осъществяване на партньорска проверка и идентифициране на празнотите в знанията и уменията на агенцията.


В процеса на обединение на пазарите и интегрирането им на европейско ниво, каква ще е ролята на националните регулаторни органи и на ACER?

- Обединяването на пазарите и единните цени изискват огромни координационни усилия, тъй като броят на участниците (преносни оператори и борси) ще е значителен. Това е целият процес, включващ входни данни, калкулации и резултати върху пазарните участници и потребителите. Регулаторите ще играят значима роля при осигуряването на правилните решения за обединяването на пазарите.

В момента ACER и националните регулаторни органи следват регионалната процедура NWE (Северна-Западна Европа), тъй като тя беше набелязана като пилотен проект за Европа. Това включва всички аспекти по отношение на управлението на мрежовите тесни места и разпределението на капацитети като например избора на изчислителни механизми, различни правила за заявяването и разпределението на разходите. В същото време страните, които се очаква да се включат скоро в този проект, се информират редовно за протичането му. Тъй като много от механизмите трябва да се хармонизират из цяла Европа, това е още едно предизвикателство за регулаторите. Националните агенции трябва да одобрят различни механизми за осъществяването на този проект. Процесът на одобрение също трябва да бъде хармонизиран. ACER ще играе ключова координационна роля в тези процеси.
______________

Дитмар Прайнщорфер е Ръководител на Отдела по международни отношения в австрийската регулаторна агенция E-Control. Роден е в Гмунден, Горна Австрия, през 1968 г. и завършва Бизнес администрация в Университета на Грац. Работил е като парламентарен асистент с фокус върху икономическата и енергийната политика от 1998 до 2001 г., а от май 2001 г. работи в E-Control. От септември 2004 г. до октомври 2005 г. е представител на регулаторната агенция в Секретариата на Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER) в Брюксел, а от ноември 2005 г. е ръководител международни отношения в E-Control.

В момента отговорностите на г-н Прайнщорфер включват контакти с национални и международни организации, както и представителство на E-Control в CEER. Също така е алтернативен член на борда на регулаторите в ACER.