Интервю с инж. Иван Иванов, Председател на БАВ, публикувано в темата "ВиК инфраструктура и услуги", част от новия брой на сп. ЮТИЛИТИС

Други теми от броя: Енергийна ефективност; Природен газ; Топлоенергетика; Логистика.



Г-н Иванов, поздравления за новата длъжност! Как оценявате работата в БАВ след тази в Софийска вода?

- Работата в една неправителствена организация е различна от тази в бизнес компания. Тук има много различни интереси, които трябва да се обхванат, както и много хора, които търсят среща и обсъждане на палитра от възможности, докато в една бизнес организация целта и екипът са ясни и ръководителят основно разпределя задачите, подпомага и проследява тяхното изпълнение. Разбира се, и тук осъществяването на целите зависи от наличните ресурси и от хората в екипа.

Какви са целите Ви като новоизбран председател на БАВ?

- В речта си на общото заседание на БАВ набелязах няколко основни линии на работа, в които да развиваме не само организацията, но и сектора като цяло. Радвам се, че в разговорите с колегията тези линии се потвърждават. Бих искал да отбележа няколко от най-важните от тях. На първо място, активна работа с институциите по законодателните промени. Не е тайна, че са необходими значителни промени в законодателството, за да може секторът да се развива в добра посока.

Нашата роля тук е да инициираме предложения и да съдействаме за тези промени.

Вторият акцент е работа с младите специалисти. Разчитаме на тях да са двигател на нови идеи и решения, които ще подпомогнат асоциацията да се финансира и да се развива. В отговор, те ще получат подкрепа, контакти с институциите и сектора като цяло, възможности за развитие в България и чужбина. Впечатлен съм от започнатата от предишното ръководство организация на  Младежката конференция на Международната водна асоциация (IWA), която тази година ще се проведе в България в средата на май. Лектори ще бъдат млади специалисти от цял свят, в момента се прави подбор на докладите.

Третият ни приоритет е създаване на система за оценка на компаниите в сектора. Целта е да се отличат добрите фирми и партньорства. Един от сериозните проблеми в сектора е качеството на изпълнителите, затова смятам за жизнено важно да се стимулират добрите примери.

Следващ приоритет е публичността и по-добрата вътрешна комуникация. От една страна, желанието ни е да сме още по-добре разпознати в общественото пространство и медийната среда, а от друга – все повече информация за дейността ни да достига до нашите членове. Това изисква развиване на всички комуникационни канали – интернет страницата ни, месечен обзор на браншовите новини, социалните мрежи. Това неизбежно ни води към стратегически партньорства със специалисти в тази сфера.

Друг важен аспект на дейността на БАВ е самофинансирането. До момента разчитаме изцяло и единствено на членския внос. Допълнително събраните средства ще бъдат инвестирани в развиване и разширяване на дейностите. Един от източниците за финансиране ще бъде Центърът за професионална квалификация, който създадохме и се надявам в най-скоро време да приведем в действие. Такъв център е изключително нужен на сектора, тъй като кадрите в него не са достатъчни на фона на възникващите нужди. Например през тази и следващата година ще бъдат построени значителен брой пречиствателни станции за отпадни води, а не е сигурно дали разполагаме с достатъчно на брой квалифицирани специалисти, които да ги управляват. Също така, според Наредбата за постигане на целевите нива на качество на услугите, всеки ВиК оператор трябва постоянно да повишава квалификацията на служителите си. Надяваме се да успеем да надградим знанията на професионалистите с опит, но също да обучаваме и съвсем млади колеги. Планираме да се насочим към техническото обучение. Избраните преподаватели са реномирани специалисти от България и чужбина, а обученията ще завършват с връчване на сертификати. Първият випуск трябва да постъпи през май, като избраните първи теми са „Пречистване на отпадъчните води“ и „Обработка и оползотворяване на утайките“.

Необходими са ни и добри работни отношения с общините. Моят опит показва, че общините нямат достатъчно на брой квалифицирани специалисти, които да могат да придвижват водните проекти по ОП „Околна среда”. Смятам, че можем да създадем банка от налични експерти, които при покана от съответната община да се отзовават и да помагат. Финансирането може да бъде заложено още в проектното предложение по оперативните програми.

Ще помагаме и за решаване на конкретни проблеми на ВиК дружествата. Според мен жизнено необходимо в тази тема е водното подпомагане. Имаме енергийно подпомагане, но не и водно, при положение че се очертава покачване на цената на водния ресурс. Включването на новите ПСОВ, изпълнението на инвестиционните програми на ВиК дружествата и повишените очаквания и критерии за качеството на услугите допълнително ще натоварва крайната цена на услугите.

Ще продължим и с международните връзки на БАВ. Към момента присъстваме в Международната (IWA) и Европейската водна асоциация (EWA), в Асоциацията на ВиК операторите в Европа, като се надявам  за в бъдеще присъствието ни да бъде все по-активно.

Планираме създаването и на регистър на българските експерти в чужбина. Макар по-екзотична на пръв поглед, тази идея е изключително важна. Наши специалисти работят по цял свят – Франция, Германия, Близкия Изток и т.н. – и с опита и познанията си могат да допринесат за развитието на сектора в България.

Ще засилим и активната работа с други асоциации в сектора. В него работят организации, свързани с напояването, водната енергетика и т.н. Важно е сътрудничеството и на регионално ниво – тези дни бях на посещение в Румъния. От това посещение разбрах, че в Румъния проблемите при усвояването на европейските средства за водни проекти са едно към едно еднакви с нашите. Имам голямо желание да организираме балканска среща на водните асоциации, на която да обменим информация и да споделим опит. Мисля, че нашият опит би бил много полезен за сръбските и македонските ни колеги, а от своя страна тези контакти ще са от полза за нашите членове.

Всички тези цели изискват време, ще се опитаме да реализираме максимума за мандата си от 2 години. Важно е асоциацията да бъде платформа за среща на  заинтересованите страни във водния сектор.

Какви бяха първите ви стъпки на новия пост?

- Секторът и БАВ имат огромен потенциал - струва ми се, че много хора вече го оценяват. През месеца, откакто съм избран за председател, се срещнах с десетки хора с предложения и идеи за развитието на организацията. Следващ етап е предложенията да се систематизират, оценят и приведат в действие по оптимален план. Възникнаха и конкретни идеи и партньорства с организации. Например, съвсем скоро Германско-българската индустриално-търговска камара GTZ ни покани да направим съвместен семинар по водни теми с финансиране от германското правителство. Желанието ни е да организираме поредица събития от практическа полза за бизнеса и сектора като цяло. В първия семинар, който предстои, заедно със зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев ще представим промените в Закона за водите и ще ги предложим на аудиторията за широко обсъждане.

Създадохме и 3 нови работни групи: за изготвяне на становище по предложените промени в Закона за водите, втора по повод взаимоотношенията на ВиК операторите с електроразпределителните дружества и една за развитието на печатното издание на асоциацията.

Изготвихме становище по отношение на постановлението на Министерски съвет, според което печалбата на държавните дружества се прибира в държавната хазна. Твърдо сме против това да се случва, когато става дума за ВиК дружества, с оглед на хроничния недостатък на средства за инвестиции в системата - необходими са над 10 млрд. лв.

Покрай разговорите за проблемите в сектора с различни доставчици се очерта интересната, макар не така популярна тема за доставките на хлор и други химикали. Строителството на нови пречиствателни станции отваря пазар за химикали. В същото време доставките и използването на хлор се оказва проблемно - в България той се доставя само от Румъния, а заводът там е пред затваряне. Ето защо търсим нови технологични решения, като имаме желание в началото на лятото да организираме работна среща между представящите технологии и ВиК операторите.

Какво от досегашната Ви работа в Софийска вода е полезно и в БАВ?

- Като начало – да не се притеснявам от обема на работата. И преди, и сега имам огромен брой задачи за решаване. Общото в подхода към бизнеса и неправителствения сектор е още, че всяка възможност трябва да се обследва и преследва, да не се чака пасивно нещо да се случи. Важно е да се контактува с широк кръг специалисти и да не се пропуска нито една покана за разговор, нито едно предложение. Различното е, че когато си на ръководна позиция имаш по-голяма възможност да разпределяш задачите. В БАВ имам отличен екип, но не толкова голям, колкото ми се иска.

Разбира се, разчитам на всички членове на асоциацията за подкрепа в постигане на поставените цели, но за разлика от бизнеса тук определяща е добрата им воля.

Според Вас, какви са стъпките за модернизиране на ВиК дружествата?

- Според мен, проблемът с ВиК отрасъла е натрупан през годините поради липсата на целенасочена работа и експертиза в правителствата по отношение на този сектор. За голяма моя радост, в момента това не е така и в двете ресорни министерства - МОСВ и МРРБ. Според мен, към настоящия момент е необходимо да се направи задълбочен анализ на необходимите стъпки за интензивно развитие на отрасъла. По отношение на формата на управление на дружествата, публично-частното партньорство (ПЧП) не е единственото или задължителното решение - то е средство, а не цел. На места може би ще бъде полезно, но в други случаи не е най-уместният вариант.

Какви са съображенията при избор на вида сътрудничество между бизнеса и общините?

- Основното предимство на най-познатия у нас формат на концесията е, че се привличат свежи финансови средства в кратък период. Ако в момента едно ВиК дружество има необходимост от 100 млн. лв. за реализиране на целите си и чрез общината може да осигури 30 млн., а чрез банково финансиране - други 20 млн., то възниква въпросът откъде да набави останалите 50 млн. Тук идва ролята на частния субект, който ще ги предложи срещу концесия. Това е добър вариант, но е много важно процесът да се подготви така, че всички участници да са убедени в правотата на избраният формат и да се знае за какво се изразходват така предоставените средства. Другите видове партньорства са свързани основно с предоставяне на ноу-хау при управлението. Във всеки конкретен случай трябва да се направи съответният специфичен анализ. Аз лично съм против всичко да се отдава на ПЧП без оглед на спецификите на конкретната ситуация.

Какво е мнението Ви за често споменавания напоследък пример с ВиК Добрич?

- Смятам, че при него ще бъде полезно въвеждането на концесия, тъй като са необходими много средства за кратък период от време. Но пък при едно дружество като бургаското, което върви много добре, е спорно дали е редно да се прилага подобен сценарий. В крайна сметка, българските кадри са тези, които трябва да движат сектора.

Каква позицията Ви по отношение на изграждането на ПСОВ на места, където не са решени проблемите с разпределителната мрежа?

- Това е изключително актуален въпрос, тъй като сега започва работа и по одобряване на проекти на малките общини. От една страна, все още не е завършила работата по големите общини, а няма яснота дали станциите ще бъдат изплатени и дали има капацитет да се управляват в бъдеще. От друга страна, България е изправена пред натиска на европейските директиви и сроковете за усвояване на средствата. Последното е важно за отпускане на средства за следващия програмен период. Решението е политическо и според мен трябва да се проведе сериозен разговор с ЕС по условията за вземането му.

Споменахте управлението на съоръженията – включва ли се при подготовката на проектите финансиране и изграждане на управленски капацитет за поддръжка на съоръженията?

- Според мен, трябва да се включва и то под умелото ръководство на ДКЕВР. В момента подготовката на регионалните генерални планове за сектора се наслагва с подготовката на 5-годишните бизнес планове на дружествата, като през 2013 г. се предвиждат разговори между дружествата и ДКЕВР за заложената в 5-годишните планове цена. В същото време се подготвя и Националната стратегия за водите. Сами разбирате, че съгласуването на всички процеси е трудно.

Всеки оператор знае къде трябва да се направят планираните от него инвестиции, но за да прецени дали да инвестира в ново съоръжение или рехабилитация на съществуващите и да внесе така разчетения бюджет в ДКЕВР, трябва да стъпи на генералните планове. Ако има политическа воля, следва тези стъпки да се извършат през следващите две години с ясната идея, че предстои цената на водата да скочи значително.

Какво мислите за ролята на регулатора и множеството министерства с отношение към водите за развитието на сектора?

- Това е въпрос, който следва да се уреди в Националната стратегия за водите. Смятам, че има консенсус около мнението, че трябва да се търси начин за централизиране на управлението на ВиК отрасъла в агенция или пък в дирекция на МРРБ, докато водните ресурси са в ресора на МОСВ.

По отношение на ДКЕВР, според мен следва водното управление да се отдели от енергийното. Наистина, идеята на обединението им беше водният сектор да черпи от опита, експертите и начина на работа на енергийния, но за съжаление към момента само остава в сянката му. Директен пример за това е как с вдигането на цените на енергетиката би трябвало директно да се повишат и тези на водата, вместо да се дава 1 година за подаване на заявления от дружествата. За мен ефектът от единството на регулатора все още не е постигнат.

Все пак, оптимист ли сте за развитието на сектора в близко бъдеще?

- Оптимист съм по природа, а в момента има и достатъчно добра конюнктура  за развитие на сектора. Мисля, че при сегашната експертиза в двете министерства и настоящите политическите нагласи сме свидетели на пробуждане. Разбира се, иска ми се нещата да се случват по-бързо - вместо за промени в Закона за водите да говорим за нов Закон за ВиК услуги, което планираме вече 10 години. Все пак, дори и с тези промени в Закона за водите, смятам че реформите се случват - например обединяването на операторите и намаляването на броя им ще бъде от полза.
_____________________

Инж. Иван Иванов е роден през 1973 г. Специализира във Висшия национален институт за химични технологии (ENSIGC), Тулуза; притежава дипломи за Магистър по Бизнес Администрация от Франкофонския Институт по Администрация и Управление в София и Американския университет в България.

Работи във ВиК сектора от 1999 г., като до ноември 2011 г. е прокурист на Софийска вода АД. От февруари 2012 г. е председател на Българската асоциация по водите (БАВ). Женен, с две деца.