* БНКПЕ - Български национален комитет по промишлена енергетика

Инж. Машкин, какво трябва да е мястото на политиката за енергийна ефективност в цялостната енергийна политика на България?

- Силното развитие на законодателна база за енергийна ефективност (ЕЕ) в последните години, достигнало до създаване на самостоятелна законодателна база за ЕЕ, е резултат на стремежа ни към уеднаквяването на нашата политика с политиката на ЕС в тази област и стремежа да се достигне нивото на енергийната ефективност в другите страни-членки. За съжаление постигнатите резултати са компрометирани от редица пропуски на нашето държавно управление.

Например, разработват се и се приемат закони, без да има приета Стратегия за енергийна ефективност. Липсата на стратегия, за съжаление, е порочна практика на нашето държавно ръководство, която е утвърдена в съществуващата и новопроектираната енергийни стратегии, които са разработени без да има Стратегия за развитие на икономиката.

Съществуват и други проблеми - механично се пренася европейското законодателство, без да се вземе под внимание спецификата на нашата икономика и настройката на мисленето на хората в България. Имаме законова основа със силно развит административен, бюрократичен и санкционен характер, но липсват стимули. Това е в противоречие с европейската практика в тази област.

Освен това, фактическото разхвърляне на политиката за повишаване на енергийната ефективност в икономиката на страната в три министерства, а именно в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите е сериозна пречка за нейното ефективно провеждане и в противоречие на политиката за устойчиво енергийно развитие.

Очевидна е необходимостта от създаването на структура в правителството, която обединявайки съответните дейности в цитираните по-горе министерства, да провежда така необходимата за нас политика на устойчиво енергийно развитие.

Стратегическите цели на една такава политика трябва да са сигурност на енергоснабдяването с енергийни ресурси, ефективно използване на енергийните ресурси, интензивно използване на възобновяемите енергийни ресурси и опазване на околната среда при производството и потреблението на енергийни ресурси.


Кои са основните несъвършенства в действащия Закон за енергийната ефективност и какви промени трябва да се направят в него?

- Общата концепция на изграждането на политиката за повишаване енергийната ефективност в нашата икономика не е ясна, да не кажем, че почти я няма. Законът е нормативната база, която осигурява условия за постигане на поставените в Стратегията цели, но такава липсва. Съществуващата Стратегия за развитие на енергетиката до 2012 г., в която се говори за енергийната ефективност, е изчерпана и нова още няма.

За изготвянето на Стратегия за енергийна ефективност се говори отдавна и има информация за разработена Концепция и проект за Стратегия по енергийна ефективност, но всичко е още на етап на предстоящо обсъждане.

Преди няколко години се разработи един проект с външно финансиране и външни изпълнители за Национална стратегия за енергийна ефективност, но той не беше популяризиран и използван, въпреки че беше разработен с широко приложение на европейската практика в тази област.

Сегашният закон е разработен с основна цел да отговаря на Директива 2006/32/ЕО, но в него са вмъкнати и други нови материи, което определя един значителен обем. Текстът е претрупан с материя за наредби, особено в някои части, което го прави много подробен и затрудняващ изготвянето на подзаконовите нормативни актове.

В закона се разграничава и то разкъсано дейността по енергийната ефективност в две направления: за сградите и за промишлените системи, които се различават извънредно много и не могат да се подчиняват на общи положения и то със значителен превес за сградите. Особено тревожен е пренесеният от Директивата текст в чл.1, ал. 2, който изхвърля от закона една огромна част от енергопотребителите в нашата икономика. Съгласно този текст, извън сферата на този закон остават циментовата, стъкларската, керамичната, химическата, металургичната и др. промишлености, тъй като те са обект на друга програма от Закона за опазването на околната среда. Ако се прилага такъв подход, защо сградният фонд, който е обект на МРРБ, се разглежда в този закон?
Този текст трябва да отпадне, защото енергийната ефективност на цитираните по-горе промишлености не се свежда само до намаляването на вредните емисии, което може да стане и без дейността по енергийната ефективност, но и до повишаване сигурността на енергоснабдяването и повишаването конкурентоспособността на произвежданата продукция.

Освен това в закона няма място за енергийната ефективност в транспорта, в селското стопанство, водното стопанство, въгледобива, рудодобива, добива на нерудни изкопаеми, производството на електрическа и топлинна енергии и др.

В този си вид законът трябва да има наименованието “Закон за енергийната ефективност на сградите и малките и средните предприятия”.

Неправилно в закона не са намерили място стандартите за енергийна ефективност, които имат широко приложение в европейската практика като ефективно средство за въздействие и управление на енергийната ефективност.

 В цитирания по-горе проект за Национална стратегия за енергийна ефективност, стандартите за енергийна ефективност са едно от основните направления за реализиране на политиката в тази област.

В пълен обем промените, които предлагаме, могат да бъдат видени в документ, който представям на вниманието на вашите читатели (документът е прикачен към интервюто - бел.ред.).


Какви са пречките и какви трябва да са мерките, за да се стимулират потребители да инвестират в енергийна ефективност?

- Целият закон е пропит със задължения, изисквания и санкции, което го прави много бюрокритичен и притискащ, а не помагащ на енергопотребителите.

В закона се набляга на програми, планове и отчети на мерки за икономия на енергийни ресурси, а няма нищо за мениджмънта за енергийна ефективност, за управлението на енергопотреблението, което е първично и от което има голяма потребност. Не се отбелязва даже като приоритетно направление промяната на мисленето на специалистите към икономичното използване на енергийните ресурси чрез информация, квалификация, обучение, подготовка на кадри и др.

За разлика от европейската практика в провеждането на енергийната политика, в т.ч. и в политиката за енергийна ефективност, държавната администрация в България работи много слабо с неправителствените организации, което се илюстрира в настоящия закон.
 
В целия проект няма нито дума за кредитните линии за финансиране дейността по енергийната ефективност, които са от изключителна важност за реализирането на тази дейност, а е отделено място само за Фонд “Енергийна ефективност”.


Какъв е ефектът от разпоредбите на ЗЕЕ по отношение на енергийните услуги в България?

- В момента законът не създава условия на конкуренция и нормализиране цените на енергоефективните услуги, което е в противоречие е с пазарната икономика. Например, не е изчистен механизмът на взаимоотношенията на търговеца на енергия на дребно с крайния енергопотребител, без да бъдат нарушени интересите на първия.

Този закон има лобистки характер, който създава бизнес-условия за развиване на дейност на определени юридически лица в областта на енергийната ефективност и то особено, отнасяща се за сградите.

Голям удар върху обследващите фирми в индустрията беше изхвърлянето от ЗЕЕ на крупните енергийни потребители.


Съществуват ли проблеми във вторичното законодателство, особено по отношение на индустриалните потребители?

- Наредбата за показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на промишлени системи, условията и реда за извършване на обследвания за енергийна ефективност на промишлени системи е изготвена съгласно изискванията на ЗЕЕ. Наредбите към законите имат за цел да развият законовите положения като способстват за разясняването и приложението им.

 В този смисъл, тази наредба е неадекватна към тези изисквания, а именно - не отговаря изцяло на развитите в Директива 2006/32/ЕО нормативни изисквания. Не само, че не развива законовите положения, но вмъква и други, нямащи нищо общо с тези на директивата, което я прави пълна с недоразумения и погрешни постановки. Това е абсолютно неуспешен опит да се обединят материали от две предишни наредби, характеризиращи се със същите качества, относно констатациите, изложени в предишната точка.

Самото заглавие на Наредбата е буквално преписано от ЗЕЕ, но никъде в ЗЕЕ в материите за промишлените системи не се използват понятията „показател за разход на енергия” и „енергийна характеристика на промишлена система” с приложение в текста.

Освен това тези понятия нямат никъде дефиниции. Същото това важи и за цитираната по-горе Директива. Не се разрешава в наредбите да се развиват постановки, които липсват в закона, както това е направено в проекта.

Едно от предложенията на БНКПЕ за промяна в наредбата е относно чл. 3. Нашият вариант предлага обследването на енергийна ефективност в промишлена система да се извършва чрез комплексно-аналитичен подход и в съответствие с приложените към тази Наредба и утвърдени от Министъра на икономиката и енергетиката Методически указания за обследване на енергийна ефективност в промишлени системи и Методически указания за фирмени стандарти за енергийна ефективност.

За съжаление, до настоящия момент Методическите указания се пренебрегват тенденциозно в нормативната база по енергийна ефективност. Тези Методически указания са разработени на основата на Единната методика за съставяне и анализ на горивно-енергийни баланси на поделенията на стопанските организации, утвърдена през 1983 г. от тогавашния Министър на енергетиката Чл. кор. Проф. д-р инж. Никола Тодориев. Много години след това тази Методика беше успешно експериментирана и използвана в дейността по енергийните баланси с доказана ефективност.

Тук трябва да се отбележи и голямата вина на АЕЕ, която след като инициира и организира разработването и утвърждаването от министъра на енергетиката на методическите указания, не установи действен контрол за тяхното приложение при обследванията на енергийната ефективност в промишлените предприятия.


Вие сте споменавали неведнъж и необходимостта от т.нар. фирмени стандарти за енергийна ефективност.

- Да, стандартите за енергийна ефективност се използват широко в европейската и световната практика, но авторите на нормативната база у нас в последните години неясно дали от некомпетентност или с умисъл ги изхвърлиха от нашата нормативна база в областта на енергийната ефективност. Нашата страна има богат опит в разработването на такива стандарти, доказал полезността им в управлението на ефективното използване на енергийните ресурси и то предимно в индустрията.

Не може да не се подчертае, че тяхното изхвърляне от нашата нормативна база в тази област е въпреки наличието им като ефективни решения в приложенията на цитираната по-горе Директива.


Кое трябва да е приоритетното направление в политиката за енергийна ефективност в индустрията? Достатъчно ли е информацията, която достига до големите енергийни потребители и до останалите потребители от страна на официалните институции?

- В пресата, радиото и телевизията липсва информация и пропаганда на енергийната ефективност.

Подобряването на нашата икономика е немислимо без повишаване конкурентоспособността на продукцията на предприятията от индустрията, но държавното ръководство, с провежданата от него политика, с нищо или много слабо не помага на индустриалните потребители за намаляване на енергийните им разходи.

Липсата на информация, пропаганда и обучение на специалисти в крайното потребление е сериозна пречка в дейността по повишаване на ЕЕ в индустрията и изобщо.

Липсва и подкрепа от страна на Агенцията по енергийна ефективност (АЕЕ) за организиране и провеждане на курсове от страна на БНКПЕ за специалисти от крайните потребители по мениджмънт на ЕЕ в индустрията. БНКПЕ е организатор, съорганизатор и участник в много мероприятия, засягащи проблемите на енергийната ефективност в индустрията.

В последните години, когато държавното ръководство изолира БНКПЕ, по идея на последния бяха организирани, в съответствие с потребностите, 17 курса за обучение на специалисти от предприятията на индустрията по утвърдените Методически указания за обследване на енергийната ефективност в промишлените системи и за стандарти по енергийна ефективност.

Например, решението на предишния министър на икономиката и енергетиката МИЕ да прекрати членството си в БНКПЕ не е добре обмислено и най-важното - не е в полза на ефективното управление на икономичното използване на енергийните ресурси в индустрията. Сегашното ръководство на енергетиката в лицето на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, трябва да коригира това неправилно решение и да се разпореди МИЕТ да възстанови членството си в БНКПЕ.
_________________________

Инж. Любен Машкин е председател на Български национален комитет по промишлена енергетика (БНКПЕ) и дългогодишен научен работник в областта на промишлената енергетика. Инж. Машкин е ръководител на авторския колектив, разработил Методическите указания за обследване на енергийна ефективност в промишлени системи и Методическите указания за фирмени стандарти за енергийна ефективност. Той е автор и на Единната методика за съставяне и анализ на енергийни баланси на промишлените предприятия, на основата на която са разработени методическите указания. Има дългогодишен практически опит в съставянето, анализа и усъвършенстването на енергийните баланси в крупните енергийни потребители в индустрията.

Председател е на консултативните съвети към министъра на енергетиката и към изпълнителния директор на АЕЕ и в пет Народни събрания е експерт в Комисията по енергетика.
_________________________

Представяне на БНКПЕ (PDF, 141 KB)
_________________________

Позиция на БНКПЕ: Състояние на политиката за енергийна ефективност в Република България
_________________________