Г-н Пелрен-Карлен, по време на вашата презентация в София в края на март тази година говорихте за прехода от традиционни енергийни ресурси към децентрализиран, устойчив енергиен сектор. Кои са основните стъпки, за да се случи това?

Енергийният преход е от критична важност за спирането на климатичните промени, които вече имат болезнен ефект върху живота на хората и икономиката. Това също е и начин да се изградят по-сигурни и устойчиви енергийни системи, така че да има енергийни услуги на поносими за домакинствата и бизнеса цени. Този преход се крепи на две основни неща – ефективност и възобновяеми енергийни източници.

Енергийната ефективност позволява да се поддържа нивото на услугите, докато консумацията спада. С наличните технологии, нашите коли могат да консумират два-три пъти по-малко петрол, а сградите ни – да потребяват четири пъти по-малко енергия. Такава революция в енергийната ефективност изисква промяна в регулациите, които политиците гласуват, в технологиите, които ползваме, в инвестициите и ежедневното ни поведение. Много проекти за ефективност са изключително изгодни, но не се изпълняват, защото нито на домакинствата, нито на бизнеса им се е струвало възможно да спестяват чрез определени мерки. Хората, отговорни за енергийните политики, могат да изиграят решаваща роля, като определят минимални стандарти за енергийна ефективност, като например до 2025 г. в ЕС да не се продават автомобили, които консумират повече от 2 л. на 100 км.

Вторият стълб на енергийния преход е производството на възобновяема енергия, което зависи от наличните местни ресурси – биомаса, хидроенергия, биогаз, приливна енергия и, очевидно, вятъра и слънцето. Много ВЕИ технологии, например при водата, биомасата и наземните ветроенергийни мощности, вече често са по-евтини от конкурентните технологии. Фотоволтаиците остават скъпи, но цените им все пак намаляват драстично и това може да ги направи конкурентни в Европа през следващите няколко години. На национално и европейско ниво може много да се направи за свързването на електроенергийните системи, за да има сигурен и ефективен в ценово отношение поток на електроенергията в Европа.

Енергийният съюз бе една от големите теми на миналата година. Къде е сега ЕС по отношение на целите си в рамките на Енергийния съюз?

Енергийният съюз е млада концепция, която бе предложена преди шест години от Жак Делор и Иржи Бузек. Той е основен елемент в работата на Институт „Жак Делор“ още преди да бъде възприет от ЕС през миналата година.

Европейската комисия (ЕК) вижда 2016-та като годината на изпълнение, което означава, че ЕК ще направи най-много предложения именно през тази година. След това зависи от Европейския парламент и националните правителства да започнат преговори по всички тези предложения за политики и да постигнат консенсус. В най-добрия случай ще се създаде регулаторна рамка, която да ускори енергийния преход, като го направи по-изгоден и адаптиран към нуждите на гражданите, домакинствата и бизнеса. Силен е обаче натискът от лобистки групи за запазването на националния интерес за сметка на интересите на Европа.Така че първите големи решения за Енергийния съюз няма да бъдат взети преди 2017 г. Свидетели сме на първите стъпки на една дълбока промяна на нашите енергийни политики и системи, която ще продължи да се разгръща през следващите десетилетия.

Как върви разработването на законодателен пакет за Енергийния съюз? Ще има ли скоро „Четвърти енергиен пакет“?

През последните 12 месеца ЕК направи предложения, свързани с европейския пазар на въглеродни емисии, управлението на Енергийния съюз и сигурността на газовите доставки. Пред нас стоят решения относно ролята на потребителите, иновациите, както и за създаването на нов модел на пазара на електроенергия. Някои със сигурност ще се опитат да сложат на това етикета „Четвърти енергиен пакет“, но това, от което имаме нужда наистина, е „Пакет за Енергийния съюз“. Той ще засегне с чрез единни преговори всички елементи на енергийното обединение: климатичните цели, сигурността на доставките, данъци върху замърсяването, ВЕИ, енергийната бедност, енергийната ефективност, пазарния модел, енергийните отношения с Русия, финансова държавна подкрепа и т.н.

За да е успешен Енергийният съюз, политиците трябва да надмогнат склонността на Брюксел да подхожда по познати и добре работещи коловози, и вместо това да избере последователен подход за енергиен преход.

Възможно ли е Европа да провежда единни преговори с най-големия си доставчик на природен газ – Русия, вместо газовите доставки да останат национален приоритет?

Възможно е и е желателно, особено в контекста на „Северен поток 2“. Европейците са по-силни заедно и по-слаби, когато се делят. Това очевидно се осъзнава от гражданите – според проучване на Евробарометър от 2011 г., 80% от европейските граждани подкрепят енергийната солидарност.

Що се отнася до енергетиката, както при редица други теми, гражданите са с много по-модерно отношение и много по-проевропейско настроение от политиците, които често бъркат интересите на националните енергийни компании с интереса на гражданите. ЕК трябва да поиска от националните правителства и Европейския парламент да ѝ дадат мандат да преговаря за спогодба между ЕС и Русия за природния газ. Нещо подобно вече беше направено по отношение на Транскаспийския газопровод и ситуацията с тока в балтийските държави. В момента липсва политическа воля за превръщане на желанията на европейските граждани в реалност.

През февруари 2016 г. ЕК предложи газовите договори да се подлагат на оценка от Комисията преди да бъдат подписани, докато в момента те се разглеждат след сключването им. Тази много малка стъпка напред вече срещна съпротива в някои държави, особено в Германия. Тези страни се притесняват за националния суверенитет, но всъщност защитават националния си интерес да бъдат газоразпределителен център за Европа, дори за сметка на геополитическите интереси на други държави в Европа, например Полша.

Какви други рискове има според Вас, освен газовите доставки за Европа и в частност Югоизточна Европа?

Много изключват възможността от прекъсване на петролните доставки, считайки, че ниските цени на петрола отразяват структурен излишък от тази суровина. Близкият изток си остава ключовият производител. Този регион е всичко останало, но не и сигурен. Иран и Саудитска Арабия са в ситуация на студена война, като има сблъсъци на военни сили на двете страни в Сирия и Йемен.

Ако ситуацията допълнително се нажежи, може да се стигне до рязко прекъсване на петролните доставки и/или скок на цените. Най-засегнати ще са най-бедните, а те са и най-малко способни да си позволят петролни продукти на висока цена. В Европа тези страни са Румъния и България.
Затова е изключително важно да се намали консумацията на петрол, особено в транспорта.

Краткосрочният приоритет е да има регулация за превозните средства, да се спрат субсидиите за изкопаеми горива и да се увеличат данъците върху петрола за товарен транспорт и авиация, които в монета не се облагат ефективно. Така ще се стимулират по-ефективните начини на транспорт. В средносрочен план електромобилите ще се развият бързо, като властите могат да спомогнат процеса чрез създаването на нишови пазари за коли без петрол, особено за малки електрически МПС, като например скутерите. Електромобилите обаче могат да са наистина „чисти“, само ако електроенергията идва от ВЕИ. Ето защо навлизането на електромобилите трябва да става с увеличаването на възобновяемата енергия, но не бива да го изпреварва.

Друго притеснение идва от доставката на електроенергия. В момента в ЕС има свръхпроизводство, тъй като нито една страна-членка не предприе решителни мерки за затваряне на старите въглищни електроцентрали, въпреки че те са неефективни. Това е основната причина за климатичните промени и е вероятната причина за смъртта на хиляди европейци заради замърсяване на въздуха. Въпреки свръхпроизводството, остават притеснения относно сигурността на доставките поради нарастването на ВЕИ, които в някои случаи достигат до 50% от производството, например в Германия. Въпросът е как да си набавим такава енергия в дълги периоди без вятър или слънце.

Това е реално опасение, но често се преувеличава от някои енергийни компании, които го използват, за да получат повече субсидии под формата на механизми за капацитет. Със сериозни мерки за енергийна ефективност и управление на потреблението, търсенето на електроенергия от потребителите няма да се увеличи драстично и ще стане много по-гъвкаво, което ще увеличи и сигурността на доставките. Друг критичен елемент е свързването на европейските електроенергийни системи. Географията на Европа е разнообразна, така че винаги някъде ще има вятър и слънце. Накратко казано, електроенергийна мрежа с европейски мащаб би позволила на британските и германските вятърни паркове да захранват Южна Европа, когато се налага, испанските и българските фотоволтаици да захранват Северна Европа, а алпийските и скандинавските водни електроцентрали да захранват цяла Европа.

Въпросите зададе Людмила ЗЛАТЕВА

Интервюто се състоя през месец март след дискусията „Европейски енергиен съюз: въздействие и следствия за гражданското общество в България“.

Интервюто е публикувано в брой юни'2016 на сп. "Ютилитис".

----------------------------------

Тома Пелрен-Карлен е изследовател в института „Жак Делор“, където работи по темите европейска енергийна политика и европейска отбранителна политика. Тома е работил в консултантската фирма Europroject в Италия през 2010 г. и е бил част от 13-ти планински пехотен полк на Френската армия (2011 г.). След това започва работа във френската държавна администрация – в Секретариата по европейски въпроси през 2012 г., преди да стане асистент (2013 г.) и изследовател (2014 г.) в College of Europe, Белгия, където работи до 2015 г.
Тома е завършил магистърската програма по Европейски политически и административни изследвания в College of Europe, Брюж, Белгия и Института по политически изследвания в Лил, Франция.

Основните му интереси са свързани с енергийната политика, климатичните политики и европейската отбранителна политика. Работните му езици са английски, френски и италиански.
Често публикува и в twitter – @ThPellerin.