|
|
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg
Новини
От България
22.03.2016 г. 11:20 ч.
© publics.bg
70 млн. европейци не могат да плащат сметките си за електричество, защото са енергийно бедни. Всички преговарят с „Газпром“ всяка година едностранно, без да се създаде общност, картел за постигане на най-добрата цена. Това заяви Пиер Жан Кулон, председател на секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“ на ЕИСК, при откриването на дискусията „Европейски енергиен съюз: въздействие и следствия за гражданското общество в България“. ЕС трябва да може да помогне на България, в т.ч. и финансово, да успее в енергийния преход. Близо 40 на сто от енергията в България е от въглища, над 30 процента – от АЕЦ, преходът не става бързо, изтъкна той.
Гостите и лекторите на събитието бяха приветствани и от Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет на България и член на ЕИСК, който подкрепи г-н Кулон в призива му за повече солидарност в енергийните политика на ЕС.
Мнението, че енергийният преход трябва да бъде направен поносим за уязвимите потребители бе споделено и от зам.-министъра на енергетиката Николай Николов, който заяви, че предвид . По думите му се ускорява работата по интерконектора със Сърбия. Зам.-министър Николов изтъкна важността на другите интерконектори със съседните на България страни. Модернизацията и разширяването на българската газопреносна мрежа започна с разширението на газохранилището Чирен – предвижда се двойно увеличаване на съхранението от 500 млн. куб. м на 1 млрд. куб. м. Акцент бе поставен и на съвместната работа на България и ГД „Енергетика“ на ЕК по планирания газов хъб „Балкан“ на българска територия.
Игнасио Перез-Калдентей представи плана на ЕК за т. нар. пакет за сигурност на доставките, който бе наскоро представен. Акцент ще бъде поставен на отношенията на ЕС с Русия относно газовите доставки. По думите му до края на годината има ново законодателство за интегриране на енергийния съюз и мерки за енергийна ефективност в отделните страни-членки. Интерконекторите и енергийната свързаност се движат по много стегнат график, изтъкна г-н Перез-Калдентей.
Тома Пелрен-Карлен от „Нашата Европа“ (Notre Europe) говори за прехода от енергетиката на газа и въглищата към енергетика на ВЕИ и децентрализирано снабдяване и производство. Премахване на остарелите технологии и бизнес модели, даването на сила на потребителите и отстраняването на некоординираните национални политики в енергетиката са част от основните принципи на енергийния съюз, изтъкна г-н Пелрен-Карлен.
Тони Видан от ЕИСК говори за ползите от ВЕИ и енергийна ефективност. По думите му 4,2 трилиона долара на година могат да бъдат спестени от по-голям дял на ВЕИ. Той се обърна към зам.-министър Николов , като заяви, че планът на България се дублира в основите си с този на Хърватия. Г-н Видан предложи България да разгледа и възможността да се развива и сектора на ВЕИ. Според него идеите на правителствата в голяма степен се съвпадат с исканията на обществото за повече ВЕИ.
Димитър Манолов член на ЕИСК и Икономическия и социален съвет на България, подчерта, че е важно да се доразвие политиката за защита на енергийно бедните потребители. По думите му има голям риск от натоварване на публичните финанси от нивото на енергийна бедност в България. Според него въвеждането на ваучери за енергийно-ефективни уреди и субсидирани тарифи при инсталиране на интелигентни измервателни средства, наред с въвеждане на добри европейски практики и консултации по региони за либерализация са част от необходимите стъпки към по-добра политика за защита на уязвимите потребители.
Всички новини от България
Интервю
EVN България: 20 години развитие, инвестиции и визия за устойчиво бъдеще
Пълен текст
Събития
Анкета
