Интервюта Bookmark and Share

05.02.2015 г.
Монополите трябва да бъдат регулирани, а не манипулирани
Славчо Нейков, Председател на УС, Институт за енергиен мениджмънт
АВТОР: Въпросите зададе Атанас Георгиев

Интервюто с г-н Славчо Нейков, Председател на УС в Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ), ще бъде публикувано и в новия брой на списание Ютилитис
__

Г-н Нейков, кои ще са основните предизвикателства пред българската енергетика през 2015-та година?

Основните предизвикателства са всъщност няколко и на различни плоскости. Това, което ги обединява, е нуждата от реализъм и прозрачност при подхода към тях. Аз ще се спра на две, които според мен са водещи.

Първото предизвикателство е свързано с формулирането на енергийната ни политика. Най-важното е да се поставят правилните акценти, защото страната не разполага нито с адекватен административен ресурс, нито с излишни финансови средства – разпиляването и в двете посоки беше характерно до много скоро и е крайно време да спре.

Във връзка с енергийната политика на България обаче има и един много важен външен фактор – това е членството ни в ЕС. За съжаление, в момента енергийната политика на ЕС е в криза и това без съмнение влияе и на България. В българския контекст енергийната политика на ЕС има още по-силно влияние и индиректно – визирам взаимоотношенията ЕС-Русия, които не са в най-блестящата си форма, а за страна като България, която е силно зависима в енергиен план от Русия, това има особено изразена практическа роля. Разбира се, темата е много дълга – в момента аз се опитвам само да очертая ситуацията.

В това отношение обаче има една много положителна тенденция, която, надявам се, ще се засилва – България наистина трябва да бъде много по-видима на европейската енергийна сцена с всякакви инициативи. Такива стъпки вече бяха предприети в последните два-три месеца.

Второто важно предизвикателство е развитието на енергийния пазар. В това отношение е крайно време да бъдат извършени две основни реформи в политическото и обществено мислене, които да намерят и адекватна законова регламентация.

От една страна, ДКЕВР най-после следва да се отскубне от политическото влияние и наистина да стане независим диригент на пазарните взаимоотношения, като отчита интересите и на бизнеса, и на потребителите – пазарът иска баланс на взаимоотношенията.

В допълнение, политическият популизъм продължава да има сериозни измерения – залитанията в това отношение са ежедневие. Политиците – и управляващи, и опозиция – не се умориха през годините да „забравят“, че енергийният сектор не е социален сектор. Примери има много, но ще Ви дам един от последните дни: съвсем наскоро в една от парламентарните комисии беше обсъждано официално внесено предложение за мораториум върху енергийните цени и въпреки че то не беше прието, примерът е показателен. Ако проследите не само масовите медийни изяви от политиците, но и конкретно предприемани оперативни действия и законодателни инициативи, много лесно ще намерите сериозни разминавания между политически установения дневен ред и фактическите действия.

По отношение на някои дружества играта на „добри“ и „лоши“ продължава с пълна сила и добива дори куриозни измерения, но с конкретни икономически последици. В това отношение бих искал само да подчертая, че в енергийния сектор (а и не само там) съществуването на монополи е естествено. Монополът обаче трябва да бъде регулиран, а не манипулиран, при това заедно с общественото съзнание.


Какво е състоянието на инвестиционната среда в енергийния сектор и кои са основните фактори за нейното подобряване?

Големият проблем на инвестиционната среда в енергийния сектор е нейната непредвидимост. В допълнение, уж всички на политическо ниво са за спазване на европейското законодателство и за развитие на пазара, а цените на енергията и показното отношение към някои представители на бизнеса в енергийния сектор отдавна са станали политическо и икономическо оръжие.

Политиците все още имат проблем да осъзнаят, че инвестициите в енергетиката са много по-дългосрочни от стандартния четиригодишен политически мандат. И тук примерите могат да бъдат много. Аз ще спомена само факта, че Законът за енергетиката е изменян досега около 30 пъти. Същевременно, в момента има няколко законопроекта, които са във фаза на официално обсъждане и които предвиждат допълнителни изменения на този закон – лошото е, че предлаганите изменения не са стиковани нито помежду си, нито със залегналите вече и утвърдени принципи за развитие на енергийния сектор. Всичко това удря по инвестиционната среда, при това много сериозно – да не забравяме, че подзаконовите актове, които трябва да се приемат, задължително следва да бъдат в съответствие с принципите в закона. В допълнение, институциите, които следва да прилагат закона (например ДКЕВР), нямат друг избор, освен да го спазват такъв, какъвто е – това, разбира се, важи и за бизнеса. Така ефектът от лошо законодателство се мултиплицира и освен до процедурни и административни утежнения води и до съществени загуби.

И тук не визирам само преките финансови загуби за бизнеса, които намаляват постъпленията в бюджета – неефективното законодателство пречи и за ефективно усвояване на европейски средства. Енергийната ефективност е един от основните национални приоритети – същевременно предлаганият в момента законопроект, представен вече официално за обсъждане, е много показателен в това отношение.

От друга страна, бизнесът следва да бъде оставен да работи по-спокойно. Да не забравяме, че без неговата активност и предприемчивост държавата няма да може да изпълнява ефективно част от своите функции – най-вече в областта на социалната политика. Бизнесът е този, който осигурява заетост и плаща голяма част от данъците. В това отношение обаче не трябва да се забравя, че пред закона бизнесът е равнопоставен. Тъжното е, че точно тук все още се забелязват тенденциозни залитания – държавата чрез своя институционален инструментариум и финансов ресурс май продължава да толерира някои държавни дружества в енергийния сектор, които в идентични ситуации с частните понякога се радват на по-благоприятно отношение. Освен всичко останало, това касае и прозрачността за състоянието на държавните дружества.


Приключи ли ерата на големите енергийни проекти в България? Какво развитие очаквате по АЕЦ „Белене“, „Южен поток“ и идеята за газов хъб?

Не случайно започнах отговорите си с акцент върху необходимостта от реализъм, включително при формулиране на енергийната ни политика. Споменатите от Вас проекти са от мащаби, които изразяват същностни икономически измерения на тази политика.

За мен е ясно, че нито „Южен поток“ , нито АЕЦ „Белене“ ще бъдат реализирани. Това, което е важно за България в контекста на тези два проекта, е фактите да се приемат максимално бързо такива, каквито са, защото харченето на публични и частни средства във връзка с тези проекти продължава, а това едва ли е оправдано. В това отношение обаче следва ясно да се разграничи обстоятелството, че проектите няма да бъдат реализирани, от юридическите последствия, свързани с неосъществяването им.

Съвсем по друг начин стои въпросът с т.нар. „газов хъб“. Съгласен съм с употребата на думата „идея“, защото подетата от българска страна инициатива на този етап е точно това. Аз лично съм удовлетворен от агресивната (в положителния смисъл на това понятие) политика от българска страна по отношение на тази идея. Съвсем точно тя беше представена в повече детайли първо на европейско ниво, защото ако въобще бъде реализирана, това може да стане само по европейска линия – идеята е българска, но евентуалният проект би бил европейски. Тук безспорно визирам и Русия, без която създаването на такъв хъб на този етап е трудно защитимо.

Този активен подход от страна на българското правителство безспорно поставя на по-централно място ролята на България за повишаване на европейската енергийна сигурност и е стъпка към връщане на страната, там, където й е мястото – в групата на тези, които формират европейската политика, а не само пасивно да я потребяват.

Паралелно с тези положителни моменти обаче е необходимо отново да погледнем на нещата реално. Срещата на еврокомисаря по въпросите на енергийния съюз г-н Шефчович и шефа на „Газпром“ г-н Милер от средата на януари т.г. беше много показателна за това, че на този етап идеята за газов хъб в България няма нужната подкрепа. Дори и да приемем, че тази идея ще стане един ден проект и този проект един ден ще бъде реализиран, за това ще бъдат необходими сигурно поне десетина години. Формално идеята за хъба се вписва в контекста на т.нар. „Енергиен съюз“. Не трябва да забравяме обаче, че в рамките на ЕС този съюз в известен смисъл е „déjà vu“; а и неговата реализация предполага доста сложна система от взаимоотношения, които трябва да са напълно ясни преди реализацията на каквито и да са конкретни стъпки. И яснотата е нужна не само на политическо, а преди всичко на икономическо, юридическо и организационно нива. Естествено, това е от страна на потенциалните получатели на газ. От другата страна безспорно трябва да е ясен и доставчикът със съответните количества. Допълнително следва да се отчете и фактът, че един такъв потенциален проект ще се отнася не само до страните – членки на ЕС, но и до другите страни от региона на ЮИЕ.

Всички тези компоненти усложняват картината и предполагат достатъчно дълго време за евентуално превръщане на идеята в проект и последващата му реализация. Аз не бих искал да ставам свидетел на нов „Набуко“ – затова е нужно да се изчака развитието на идеите и от страна на доставчика – а тези, които бяха огласени, визират създаване на хъб за същия газ извън България.

А иначе и аз много се надявам, че в енергиен план България ще бъде страна на реално осъществени проекти, а не страна на мораториумите и неразвитите идеи.

В това отношение обаче не трябва да се концентрираме само върху големи международни проекти – трябва да се създават и реални условия за ефективно развитие и подкрепа и на по-малки такива, дори и само с национално значение – стимулирането на битовата газификация е един от конкретните примери, които мога да посоча. Жалко е, че при разработена национална програма в това отношение, същата още не е приета, което би дало допълнителен фронт за сериозни в национален план инвестиции, които допринасят за постигане на принципните цели на националната енергийна политика.

Допълнително, трябва да се подкрепят мрежовите инвестиции не само в контекста на големи транснационални проекти,а и на разпределителни мрежи – да не забравяме, че това е приоритет не само на националния, но и на европейския енергиен пазар. Затова държавата трябва да акцентира върху промяна на регулаторната среда – фокусът от транспортни  към енергийни магистрали трябва да засегне и разпределителната мрежа, която стига до домовете ни.


Каква е оценката Ви за институционалната среда? Какво очаквате от отделянето на ресор Енергетика в отделно министерство и от предложените промени в законодателството, свързани с ДКЕВР? Ще стане ли регулаторът по-независим?

Институционалната среда в енергетиката е, меко казано, странна и има остра нужда от подобрение – жалкото обаче е, че предприетите до този момент стъпки не са особено окуражаващи като цяло.

Въпреки това ще започна коментара си с нещо много положително – възстановяването на министерството на енергетиката. Мисля, че сливането на министерството на енергетиката и министерството на икономиката през 2005 г. беше една от големите институционални грешки на държавно ниво, направена от политическата класа. Вярно е, че страните, които имат самостоятелно министерство на енергетиката, не са много, но наличието му е индивидуално решение, което се защитава с конкретна фактически необходимост. Времето показа, че в България дори след приватизацията на съществени енергийни активи такава необходимост остава налице. Аз участвах в експертна работна група, която още в края на 2013 г. предложи възстановяване на министерството на енергетиката – за съжаление управляващите тогава не се съгласиха да направят тази реформа.

Хубавото е, че министерството беше възстановено, при това достатъчно обезпечено като брой служители. Надявам се, че при назначаването им професионализмът и спазването на процедурите ще бъдат водещи.

Същевременно е крайно време министерството да представи реална и обвързана със срокове оперативна програма за работата си, която съответства с обявените правителствени приоритети и е обвързана с инициативи за реформи в рамките на закона.

Другата особено важна институция е ДКЕВР. Вече казах, че енергийният регулатор играе възлова роля за развитието и поддържането на енергийния пазар. За съжаление, в момента ДКЕВР е на колене в много отношения – политическа зависимост и обвързаност, кадрова необезпеченост, неадекватна схема за финансиране на дейността й. Към това следва да се добави и един пагубен за институцията период, съвпадащ по време с правителството на г-н Орешарски, в който в нея на възлови позиции се изявяваха експерти по футболно финансиране и партийни секретари, довели до тоталното сриване на имиджа й в национален и международен план.

Към момента в българския парламент има консенсус, че състоянието на ДКЕВР следва да бъде променено по същество, включително и чрез избор на комисарите от Народното събрание. Тъжното е, че този консенсус е само принципен – за мен внесеният законопроект в това отношение е сериозно юридическо недоразумение, което не предполага скорошно решаване на основните институционални проблеми пред Комисията, очертани по-горе. Конкретните примери могат да бъдат много. Ще започна с липсата на каквито и да са подобрения относно финансовата независимост – ако законопроектът бъде окончателно приет в този му вид (на 15 януари мина на първо четене), ДКЕВР във финансов план ще бъде третирана по-скоро като донор за държавния бюджет, отколкото като институция, която сама осигурява средства за функционирането си.

Друго много притеснително обстоятелство е свързано с предвидения избор на комисари – законопроектът не предвижда ясно и обективно конкурентно начало, а залага на това, че само народни представители или парламентарни групи могат да правят предложения за назначения. Това е непреодолим същностен дефект, който явно отново цели политическото крепостничество на комисарите.

Не на последно място бих искал да спомена Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Тази институция, която отговаря за енергийната ефективност на национално ниво, също е парализирана до голяма степен от съществуващия й статут (на подчинение на Министерство на енергетиката). Този подход очертава едно дълбоко погрешно разбиране, а именно, че енергийната ефективност е най-вече в енергийния сектор.

Всъщност, тази агенция трябва да бъде със статут на „държавна агенция“ по смисъла на Закона за администрацията. За съжаление, и новият проектозакон за енергийна ефективност, който към момента е в процес на официално съгласуване, не само затвърждава грешния институционален подход за подчинеността й, но и го доусложнява, тъй като регламентира допълнителни взаимоотношения с други министерства.


През последните две години имаше неуспешни опити за решаване на проблемите в енергетиката. Не беше завършена новата енергийна стратегия, започна и бързо спря работа Енергийният борд. Какво очаквате да се случи с тези инициативи?

Аз бях член на работната група, подготвила проект на нова енергийна стратегия. Завършеният на експертно ниво вариант беше официално представен още в началото на 2014 г. на възложителя – Министерството на икономиката и енергетиката. Този проект предвиждаше коренно различен подход при формулиране на стратегията – акцентът беше не толкова върху прогнозни числа, а върху принципи на развитие на енергийния сектор. Презумпцията беше, че пазарът ще бъде водещ.

За съжаление, стратегията не беше приета поради редица причини, включително и поради смяна на политическата обстановка. Хубавото е, че в сегашната правителствена програма приемането на енергийна стратегия е заложено, но не е ясно кога това ще стане. Това предполага действие на съществуващата енергийна стратегия, разработена преди няколко години и приета през 2011. Независимо от наличието й, предвид изменените междувременно обстоятелства, дори и да не се приеме нова стратегия, смятам за наложително консенсусното обединение около няколко енергийни приоритета и то на ниво „Парламент“. На този етап обаче не съм чул да има начало на обсъждания в това отношение.

Що се отнася до Енергийния борд, мисля, че той започна с много повече фанфари, отколкото реално заслужава реалният ефект от съществуването му. В крайна сметка той беше заченат с идеята за повече обществено участие с цел подпомагане решаването на проблеми – аз лично не съм разбрал какви точно принципни проблеми бяха решени до момента благодарение на него. Голямото количество участници с разнопосочни интереси естествено води до липсата на предвидения в правилата за работата му консенсус. Така засегнатите от едно или друго становище от една страна, а и политиците от друга, ще продължат да правят капитал от липсата на по-детайлна аргументация - особено в случаите, когато МС предприеме действия, позовавайки се на решения на борда.

За мен по-неприятната част е свързана с ролята на ДКЕВР – въобще не ми е ясно какво прави представител на ДКЕВР в консултативен орган на Министерския съвет (чл.3 ал.3 т.1 от ПМС 258 от 28 август 2014 - ДВ 72 от 29.08.2014); нивото на представителство в случая е без значение) – за мен това е формула със съмнителна законосъобразност, тъй като противоречи на изрично въздигнатата независимост на регулатора (чл.10 ал.2 от Закона за енергетиката).

Ето защо този консултативен формат – ако остава и по-нататък – трябва да бъде същностно реорганизиран.


В началото на новата година темата за сигурността и нейните многобройни аспекти е отново много актуална. Какви действия са необходими за оценка и управление на рисковете в сектора?

За съжаление, в световен план е нужно отчитането на една заплаха, която не е нова, но има все повече и по-нови измерения – тероризмът. И в енергетиката тази тема е особено чувствителна предвид ролята на съоръженията и мащабите на последиците, които биха могли да настъпят при една терористична атака. Аз съм сигурен, че съответните институции отчитат тези факти, но необходимостта от по- голяма, по-конкретна , а и по-регулярна дискусия по темата е очевадна.

Извън този глобален проблем съществуват и други, които пряко засягат сигурността на енергийните съоръжения, а оттук и сигурността на икономиката, а и на всеки човек – това са различни форми на неправомерно посегателство върху тези съоръжения. В България един от бичовете е кражбата на метали. Държавата е явен длъжник в това отношение и към обществото, и към бизнеса.

Аз лично предлагах неколкократно изменения в Наказателния кодекс с цел засилване и на генералната, и на специалната превенция. И няма да се уморя да поставям този въпрос в цялата му острота. Да напомня само, че преди няколко месеца заради едно парче откраднат кабел няколко квартала в София останаха задълго без ток. Представете си какви последици може да има, включително и като човешки жертви, посегателството върху електрическото захранване на една влакова композиция и т.н. Тези посегателства имат и съществен икономически и организационен ефект върху дейността на дружествата, които стопанисват съответните съоръжения – същевременно много често същите дружества са подложени на критика напр. за недостатъчно добро обезпечаване на електроснабдяването.

В тази връзка бих искал да посоча, че темата за кражбата на метали вече излезе на европейската сцена като тема, по която са необходими координирани действия.

Разбира се, има и други аспекти на темата за сигурността на съоръженията, свързани с финансовото обезпечаване, обучение на кадри и др. Надявам се, че за тях ще имаме възможност да говорим в повече детайли допълнително.


От края на миналата година сте новият председател на УС в Института за енергиен мениджмънт. Какви цели поставяте пред Института за настоящата година и кои ще са основните му дейности?

Институтът е една добре работеща неправителствена организация, което се дължи на досегашното му ръководство, на подкрепата на учредителите му и, разбира се, на хората, които работят в него. Така че моята задача относно оперативното му ръководство е силно улеснена от такава гледна точка.

Основните акценти в дейността му ще продължат в съществуващите до момента направления. Институтът ще продължава да извършва и представя своите анализи по различни теми на енергийното развитие. Същевременно ще продължи активната обучителна дейност, осъществявана както самостоятелно, така и с партньорски организации.

Специален акцент в работата на института ще бъде свързана с оценката на съществуващата и предлагана нормативна база, свързана с енергийния сектор като цяло и инвестиционната среда конкретно.

След като през март 2014 г. институтът стана пълноправен член на Евроелектрик (представляваща най-голямото бизнес обединение в Европа), се отвори ново голямо поле за работа не само в национален, но и в регионален план. Да не забравяме, че Евроелектрик е формат, чрез който се осъществява пряка връзка между бизнеса и институциите на Европейския съюз.

Ето защо съм убеден, че 2015 г. ще бъде още по-интересна и успешна за Института.
_______

Славчо Нейков е български експерт в областта на енергийната политика и устойчиво развитие на сектора. Г-н Нейков има повече от 22 години непрекъснат стаж в енергийния сектор, включително като комисар в Държавната комисия за енергийно регулиране, главен секретар на Министерство на енергетиката, експерт в Секретариата на Енергийната харта в Брюксел, Директор на Секретариата на Енергийната общност във Виена и ръководител на звеното за връзки с Европейския съюз и зам.-генерален директор на „Нафтоиндустрия Србие” в Белград. Извън енергийния сектор е работил като прокурор и юрисконсулт.

Г-н Нейков е завършил Юридическия факултет на Софийския университет; има също така и двегодишна специализация по международни икономически отношения, както и магистърска степен по европейска интеграция от Университета „Лимерик” в Ирландия.
 


Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

21.02.2024  инж. Лозко Лозев, Председател на УС и Изпълнителен директор на „Български ВиК Холдинг“
Темповете, с които се подменя водопроводната и канализационна мрежа, са много бавни
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

С какво транспортно средство стигате до работните си места?











 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X
} catch(err) {}