Интервю с инж. Илия Николаев, Председател на Управителния съвет на Асоциацията на топлофикационните дружества в България за списание Ютилитис
___

Г-н Николаев, кои са най-значимите предизвикателства пред сектор Топлоснабдяване в момента?

Централизираното топлоснабдяване (ЦТ) и комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕЕ) се разглеждат в повечето европейски държави като ключови фактори и инструменти за изпълнението на политиките на ЕС във връзка с целите 20/20/20 в областта на енергетиката, опазване на климата и прилагане изискванията на директивата за енергийна ефективност. Те са доказани решения както за намаляване на CO2 и подобряване на качеството на въздуха, така и като ефективно средство за повишаване на икономиите на първична енергия и като инструменти за широко интегриране на възобновяеми източници на енергия в сектор Топлоснабдяване.

Със своите доказани предимства като комфорт, безопасност, регулируемост, здравословност, екологичност, приемлива цена и др. услугата Централизирано топлоснабдяване е предпочитан начин за осигуряване на отопление и топла вода в населени места по цял свят. Важно е да се отбележи, че през последните години се забелязва възраждане на концепцията за централизирано топлоснабдяване в почти всички европейски държави, като нови системи се изграждат и в населени места с неголям брой жители.

Централизираното топлоснабдяване, макар и недостатъчно развито извън София, има важен дял за топлоснабдяването на 12 града в България, в които оперират лицензирани за дейността дружества. Относителният дял на топлофицираните жилища в България към 2014 г. е около 15.6% (относително нисък дял за Европа) при дължина на топлопреносната мрежа от 1560 км, а продадената топлинна енергия през последните години е от порядъка на 5-5.5 ТВтч. Заедно с произведената електрическа енергия, годишният оборот на топлофикационните дружества възлиза на около 1 милиард лева.


(натиснете тук за уголемяване на таблицата)

Централизираното топлоснабдяване e стратегическa инфраструктурa, която трябва да бъде поддържана и обновявана. Въпреки това, след 2005 г., когато бяха преустановени държавните субсидии за производство и пренос на топлинна енергия, някои икономически и технически показатели показват критично състояние. Ако не бъдат предприети мерки, тези активи могат да престанат да изпълняват функциите си – както това вече стана в градовете Правец, Ловеч, Ямбол, Лозница, Шумен и Казанлък, което със сигурност би довело до високи разходи за възстановяване или изграждане на нова инфраструктура (газова или електропреносна) или до използване на по-малко ефективни начини за енергийно задоволяване на потребители на топлинна енергия.

За да се промени такава негативна тенденция, е крайно необходимо да се вземат важни решения основно по две групи проблеми:
- Стабилизиране на регулаторната рамка, чрез въвеждане на дългосрочна видимост за клиентите и собствениците и/или операторите на системите за топлоснабдяване;
- Усъвършенстване на нормативната база за търговски взаимоотношения с клиентите, за развитие и функциониране на системите.


Какво трябва да се промени в регулаторната рамка на сектора за да има условия за стабилизиране на сектора и по-добри услуги. Как може да бъде подобрен балансът между цените на електрическата и топлинната енергии?

Основните недостатъци на настоящия регулационен механизъм са няколко. На първо място, налице е разходно ориентирана методика на база „себестойност“, със символична норма на възвращаемост, която не позволява осигуряване и поддържане на спестявания и резерви за операторите. Имаме и кръстосано субсидиране на топлинната енергия от електроенергията, в резултат на което топлинната енергия се продава под нейните разходи. На трето място, се прилага „индивидуален подход към всяко дружество“ и отсъствие на достатъчно обективни критерии при ценообразуването, което създава неясна, непредсказуема и сложна среда, която отблъсква сериозните инвеститори. И не на последно място, имаме много кратък период на регулиране (1 година) и възможност за корекции на цените на практика по всяко време и по различни поводи, което е диаметрално противоположен подход на дългосрочната видимост, която е необходима, за да бъдат насърчени съществени инвестиции.

Тази регулационна рамка създаде ситуация, при която цените на топлинната енергия и на електрическата енергия, произвеждани от топлофикационните дружества, са откъснати от пазарните цени. Те станаха по-уязвими от външни и субективни въздействия и се превърнаха в основна причина за формиране на отрицателен финансов резултат за дружествата – трайна тенденция през последните 9 години.



Ето защо следва да се прилага алтернативна методика за регулиране на цените с повече прозрачност, прогнозируемост и разбираемост, включително за клиентите. Например, подходящ би бил моделът на „мека дерегулация“, който да съчетава предвидимост и дългосрочност (10-20 г.), да има предвид българската енергийна бедност и да започва от актуалните цени, за да достигне пазарните, съпроводено с прогресивно намаляване на добавката за електроенергия.

Казано по друг начин, комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕЕ) може да се нуждае от подкрепа в дерегулиран енергиен пазар, най-малко дотогава, докато цената на използваното основно гориво е висока. Затова постепенният процес на дерегулация е възможен, но трябва да се усъвършенства системата за подкрепа на КПТЕЕ за сметка на използваното основно гориво, когато неговата цена излезе извън приемливите граници.

Възможни са и други по-пазарни модели, но социалният статус на нашите клиенти и съотношенията в цените на различните енергийни ресурси и видове енергия не предполагат по-радикални подходи.

Като политика, цените за топлинна енергия и електроенергия следва да бъдат постепенно дерегулирани, стъпка по стъпка, в рамките на 5-7 годишни регулаторни периоди, като се поддържа приемлива форма на защита на ценовото нивото на топлинната енергия за клиентите и на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия като цяло. В подкрепа на такъв подход са и естествените ограничения, на които е подложена тази цена от технологии, системи и горива, като използване на природен газ, термопомпени системи, изгаряне на биомаса и др.

Съдейки по опита на повечето европейски страни, чрез метод с подобни принципи ще постигнем приемственост и дългосрочна яснота, но и по-пазарно поведение на собствениците, които ще се стремят да намаляват разходите, да подобряват енергийната ефективност и да инвестират. В същото време, Регулаторът ще притежава достатъчно правомощия – той определя темпото и рамката, може да определя референтни цени и т.н.

Добра база за започване на процес на дългосрочно, постепенно балансиране на цените за топлофикационния сектор би било възстановяването на цените на електроенергията от КПТЕЕ преди 1.7.2014 г.

Друго съществено предизвикателство е усъвършенстването на нормативната база, което е перманентен процес. Асоциацията на топлофикационните дружества в България (АТДБ) ежегодно инициира и предлага промени в Закона за енергетика и подзаконовите нормативни актове. За съжаление, промените стават бавно и не винаги решават ефективно актуалните проблеми. От това страдат както топлофикационните дружества, така и нашите клиенти. Нужно е и бързо въвеждане на нови политики за усъвършенстване и развитие на централизираното топлоснабдяване у нас.


Готови ли са топлоснабдителните предприятия за евентуално повторение на газовата криза от 2009 г. Какви мерки предприемате за намаляване на рисковете?

Що се отнася до готовността на топлофикационните дружества за работа в условия на газова криза, следва да бъде уточнено, че готовността им се изразява предимно в осигуряване на непрекъсната работа с алтернативно гориво за нормално топлоснабдяване в продължение на пет денонощия. Такава готовност от страна на топлофикационните дружества може да се счита, че има.

Въпросът с готовността, обаче, има редица особености, като:
- Дали и колко време предварително е ясно началото на газовата криза?
- Напълно или частично и в каква степен ще бъде преустановено или ограничено подаването на газа?
- Какви са метеорологичните условия?

Важни за по-продължителна работа в условия на газова криза са фактори като финансова и логистична обезпеченост, екологични ограничения, наличие на алтернативни горива в региона и държавата, оперативно управление на кризата и пр., въпроси, които са предимно в прерогативите на държавните структури.
__________

Илия Николаев е роден през 1951 г. През 1974 г. завършва Техническия университет-София (ВМЕИ), специалност Топлоенергетика. До 1988 г. работи на различни позиции в „Топлофикация-Русе“, а през 1987-1988 г. е бил изпълнителен директор. След това се мести в Топлофикация-Варна, която след приватизацията смени името си на „Далкия Варна“. Между 1992 г. и 2008 г. е изпълнителен директор на дружеството. В момента е член на съвета на директорите на „Далкия-Варна“, а от 2012 г. е председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България (АТДБ). През 2002 г. Камарата на енергетиците определи инж. Илия Николаев за Енергетик на годината.