Интервю от новия брой на списание ЮТИЛИТИС - Меглена Русенова, председател на УС на Българска фотоволтаична асоциация (БФА)
_____

Г-жо Русенова, какво се случва на електроенергийния пазар от гледната точка на Българската фотоволтаична асоциация? Как оценявате актуалната енергийна политика?

Ситуацията е тревожна, защото последните действия и решения на правителството и парламента показват липса на ясна стратегия, на политика, която да реформира и модернизира енергетиката и да я направи адекватна на предизвикателствата пред България като държава-член на Европейския съюз. Липсва каквато и да е комуникация от страна на държавата с производителите на зелена енергия. От Българската фотоволтаична асоциация (БФА) се тревожим, че България е последната държава в ЕС, която не е въвела либерализирания енергиен пазар. По тази причина България изостава с ангажиментите си не само като член на ЕС, но и губи възможността час по-скоро да направи своята енергетика по-прозрачна и чрез нея да направи икономиката си по-конкурентноспособна.

За съжаление липсата на енергийна стратегия води до взимането на палиативни решения без посока, които вместо да решават проблеми, по-скоро създават нови. Това се отразява негативно върху целия инвестиционен климат. Визирам решението на парламента да приеме предложението от партия „Атака“ за ограничаването на работата на слънчевите и вятърните централи и да наложи 20% такса върху приходите на производителите на енергия от вятър и слънце.


Какви ще са ефектите от тази таксата – за ВЕИ производителите и за сектора като цяло?

Приетите от Парламента промени в Закона на практика означават национализация на частния капитал в проектите за фотоволтаични и вятърни централи. Гласуваните промени в ЗЕВИ поставят инвеститорите в сектора в състояние на банкрут, защото така се отнемат над 40% от приходите им. Какви са причините за това заключение? С решението най-напред се ограничава работата на нашите централи до определен брой часове. След това вече намалените нетни приходи се облагат с такса от 20 на сто. През новата година очакваме да бъде въведен и балансиращият пазар, като част от либерализирания енергиен пазар. Очакваме Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да въведе и разходооправдани такси за достъп и пренос по мрежата. Това са допълнителни, но очаквани тежести, които ще отнемат още 12-15% от приходите ни. Няма бизнес проект, който да устои на ударите на последната промяна и отнемането на над 50% от приходите му.

Поради това, становището на БФА е, че промените провеждат един тежък институционален удар върху зеления сектор. Така държавата ще унищожи най-модерния, високотехнологичен, прозрачен и изцяло частен сектор от енергетиката. Така се губят шансовете България да има енергетика от 21 век. За съжаление нямаме положителни сигнали, които да сочат, че парламентът ще преразгледа това решение. Силно обезпокоени сме от начина, по който то бе прието, а и от работата правителството на тъмно, без диалог с инвеститорите. При липсата на енергийна стратегия и нормален диалог със заинтересованите страни, ние не можем да сме сигурни, че тези решения са правилни. Още повече, че те противоречат грубо на всички ангажименти на България към Европейския съюз.


Какви са актуалните тенденции в политиката към възобновяемата енергия и в частност към фотоволтаиците в ЕС? Има ли промяна в отношението към тези източници?

В много държави в ЕС се преразглеждат схемите за подпомагане всяка година и това е напълно нормално. Схемите за подпомагане се основават на инвестиционните разходи. В момента този бързоразвиващ се инвестиционен сегмент достигна определени нива, съответно и цените на компонентите за един фотоволтаиен парк значително намаляха спрямо цените през 2010 и 2011 г. например. В момента инвестицията за 1 мегават инсталирана фотоволтаична мощност е около четири пъти по-ниска в сравнение с 2010 г. Това са тенденции в световен мащаб и по тази причина всички държави, включително и България, преразглеждат схемите за подпомагане. Ако в момента в България се присъедини една централа, цената за изкупуване на произведената от нея електроенергия е около 185 лв./мегаватчас. За сравнение преференциалната цена на една топлофикация за този ценови период е 285 лв./мегаватчас. Ясно е, че цената на зелената енергия вече е конкурентна на конвенционалната. Всички държави водят дебат и ЕС даде насоки за преразглеждане на схемите оттук насетне, но не и със задна дата.

Промяната на условията на вече направени инвестиции противоречи на Конституцията, на Общностното право и на препоръките на ЕК - да се избягват необявени и ретроактивни промени в инвестиционните условия. Цялото общество ще трябва да плащаме санкциите, които ще бъдат наложени на България за неизпълнение на ангажиментите в областта на енергийната политика, и ако не успее да покрие поставените цели за 20,8% дял на ВЕИ от брутното вътрешно електропотребление до 2020 г. Към момента сме достигнали дял на ВЕИ от 11 на сто по този показател, като се включи електроенергията, произведена не само от вятърни и слънчеви централи, но и ВЕЦ (с изключение на ПАВЕЦ „Чаира“). Последното решение на парламента на практика обезсмисля и желанието домакинства и предприятия да монтират малки фотоволтаични инсталации на покривите си, за да намалят разходите си за електроенергия. На тях им е отказана възможността да получават сега евтина енергия от възобновяеми източници.


Какви решения бихте предложили от името на Вашата асоциация за решаване на проблемите в сектора и по-специално – за намаляване на дефицитите в Обществения доставчик НЕК?

Мерките трябва да бъдат комплексни и част от обща, споделена от всички заинтересовани страни стратегия за развитието на енергийния сектор на България. БФА има готовност чрез своята експертиза и при ясно структуриран диалог да даде своите предложения като част от общата рамка. За съжаление работата по стратегията, възложена на министъра на икономиката и енергетиката, също е обгърната в пълна тъмнина за нас. Няма никаква информация кой работи по стратегията и по какъв начин се формират решенията, които ще залегнат в нея. На практика това я делегитимира още от процеса на нейното създаване. Не може да има работеща енергийна стратегия, ако при създаването й не са привлечени всички страни. В същото време не се задават така належащите въпроси за това каква политика има правителството за стабилизиране на енергетиката. Къде са най-големите финансови дефицити? Защо НЕК е в технически фалит? Защо решения за инвестиции в нови мощности се взимат непрозрачно? Това са въпроси без ясен отговор.

Предложенията на БФА при всички случаи са свързани с прилагане на политиките на ЕС. Общността има ясна стратегическа рамка до 2030 г., а вече и до 2050 г. В този смисъл България може много лесно да стъпи на европейската рамка. През май 2013 г. бяха изготвени два доклада от експерти на Европейската комисия и Световната банка. Анализите на тези две уважавани институции биха могли да послужат като основа както при преценяването на текущата ситуация, така и при формирането на приоритетите и целите в една стратегия – кратко-, средно- и дългосрочни. Ние обаче не виждаме готовност за диалог, а напротив – груби действия в нарушение на европейските норми, в нарушение на интересите на гражданите и инвеститорите.

Национализацията на капитала в един сектор от икономиката е ясен сигнал за всички останали сектори да бъдат готови за най-лошото. Отблъскването на големи чуждестранни инвеститори от зеления сектор ще обезкърви българската икономика. Подобни мерки имат многоспектърен и негативен ефект върху икономиката и от 5 декември със своето решение Парламентът практически затвори вратата за всички чуждестранни инвеститори в България.


При какви условия може да се предоговорят съществуващите срокове и цени за изкупуване на електроенергията от ВЕИ? Съществува ли такъв вариант въобще?

Това е въпрос на върховенство на закона. Ние сме готови да поемем разходите, които създаваме на обществото в рамките на либерализирания и балансиращия пазар. Позицията ни е, че трябва да бъдат приложени всички европейски практики, в това число и либерализиран и балансиращ пазар, което веднага ще осигури приходи в НЕК и Електроенергийния системен оператор.


Какви са основните мотиви за това предложение, които вие разчетохте?

Факт е, че министърът на икономиката и финансовият министър дават противоречиви обяснения за приемането на закона. Разнопосочното говорене показва, че не се работи за реформа на енергетиката, или дори не целят решаването на отделен проблем. Хаосът и липсата на аргументи показват, че това е наказателна акция срещу най-прозрачния сектор в енергетиката. ВЕИ секторът беше нарочен за изкупителна жертва заради липсата на политическа воля за преструктурирането на енергетиката, което по-рано или по-късно, но ще трябва да стане. В същото време се взимат популистки решения за нови големи мощности и се мълчи за работата на други конвенционални мощности, които също като ВЕИ ползват преференциални цени – например високоефективното комбинирано производство. Така няма да се решат финансовите проблеми на НЕК.

За 2013 г. очакваме делът на слънчевата и вятърната енергия в брутното вътрешно потребление на електроенергия да възлиза общо на едва 6%, а общият дял на ВЕИ за тази година, като се включват и ВЕЦ, ще е около 11% Как тогава едва 6% от брутното потребление могат да бъдат обвинени за високите цени на електроенергията в страната? В много скоро време българските граждани ще се уверят, че ограничаването на производството и таксата за ВЕИ не само няма да намали, а дори ще увеличи крайната цена електрическата енергия. Спекулирането с числа и заблуждаването на обществото от институциите няма да е от полза за никого. С 20-годишните договори за изкупуване на електроенергията ВЕИ сме стабилизиращ фактор в цената за крайния потребител. Замърсяващите производства от 2016 г. ще се наложи да плащат повече за парникови емисии, което ще се отрази и в крайната цена.

Когато се добавят разходите за околна среда и здравеопазване, които съпътстват конвенционалните производства, се вижда, че те струват много по-скъпо на обществото. Според нас, решението за стабилизирането на енергетиката в България е в прилагането на пазарен подход. Държавата трябва да подпомага социално слабите домакинства с директни енергийни помощи, но и да направи така, че домакинствата с възможности да плащат съответната цена на услугата. Това е пазарен подход, който се прилага европейските държави.


Как може фотоволтаичните централи да участват пълноценно в либерализирания пазар и какви промени са необходими за това?

Убедени сме, че ефектът от старта на либерализирания пазар ще е огромен върху системата за намаляване на финансовите дефицити. ВЕИ производителите директно намаляваме разходите на НЕК за плащанията по преференциалните тарифи чрез приходите от търговията с емисии. До началото на ноември от търговия с емисии, спестени от нашето производство, са постъпили около 75 млн. лв. Няма други производители на електрическа енергия, които чрез собственото си производство да създават такъв финансов ресурс. С участието си на балансирания пазар ще поемем изцяло и разходите, които обществото плаща за балансирането ни в електроенергийната система.

Смущаващ е фактът, че от юли 2013 г. се забави стартът на балансиращия пазар – пазарен механизъм, който веднага щеше да създаде предпоставки за стабилизиране на системата. Няма как обаче ВЕИ производителите да поемем разходите за цялата система. Ако ние представляваме около 8% от разходите по цената за крайните потребители, то големите резерви се крият в останалите 92%. Никой не казва какви мерки и политики ще бъдат предприети за тази останала, огромна част от българската енергетика, която формира основната част от цената за потребителите. Никой не казва как ще се спре корупцията, как се контролират сертификатите за високо-ефективно комбинирано производство и как се следят топлофикациите и големите производители със значителен дял от общото производство. Тези производители работят пет пъти повече часове от ВЕИ, а оттам и създават огромния разход в системата. Искаме да видим мерки и политики и за тежкия сегмент. Така че, дори и да се елиминира зеленият сектор, това няма да доведе до по-евтина електроенергия. А най-големият проблем е, че България се връща към една остаряла, централизирана и непрозрачна енергетика от преди половин век.