Интервю от следващия брой на списание ЮТИЛИТИС - Марияна Янева, Изпълнителен директор на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА)
_____

Г-жо Янева, каква е оценката Ви за развитието на електроенергийния пазар през последната година и по-специално – политиката към ВЕИ и ветроенергийния сектор?

Не бих казала, че електроенергийният пазар се развива през последната една година. Поне, не в положителна посока. Продължават да се бавят важни реформи в сектора като проточилия се във времето процес на разделяне на НЕК от ЕСО, който все още не е завършил, и поредното отлагане на създаването на енергийна борса, а те са ключови за либерализирането на пазара и постигането на по-голяма ефективност при използването на енергийни ресурси.

В същото време върху „независимия” регулатор в сектора – ДКЕВР, видимо се оказва политически натиск не само на всяка цена да поддържа ниски цени за регулирания пазар, но и по-възможност да се намери удобна изкупителна жертва, която да бъде сочена с пръст като виновник за нарастващата цена на енергията.

За съжаление, жертвата се оказаха производителите на енергия от възобновяеми източници и най-вече производителите на енергия от вятър и слънце. Макар че тези две ВЕИ технологии представляват едва около 6% от производството на електроенергия в страната и вятърната енергия обективно е една от най-евтините сред новите или модернизирани мощности, те бяха използвани като оправдание за рязкото покачване на цените на електроенергията през юни 2012 г. Най-високата цена за изкупуване на енергия от вятър в България е 19 ст./кВтч. За сравнение, цената на конвенционални източници на енергия като модернизираните централи Ей И ЕС – Марица Изток 1 и Контур Глобал Марица Изток 3 е съответно 18 ст./кВтч и 15 ст./кВтч, а цената на всички топлофикационни централи е над 20 ст./кВтч.

Истинският удар дойде обаче с налагането на „цена за достъп” през септември 2012 г., когато на практика бе направен опит да бъдат отнети до 40% от приходите на зелените централи без мотиви, без преговори и диалог със засегнатите страни, без реална оценка за последиците от такива действия върху за бизнес климата в страната.

Година по-късно, когато въпросната цена за достъп е вече отменена от съда, отново сме свидетели на продължение на същата популистка и недалновидна политика за налагане на нови такси за сектора и дори ограничаване часовете на работа на централите.


Какви биха били последствията, ако се осъществи предложението за въвеждане на такса от 20% върху приходите на производителите на енергия от вятър и слънце от регулирания пазар?

С една дума, последиците могат да бъдат катастрофални. За пореден път едно прибързано, необмислено и граничещо с произвол решение на държавна институция заплашва да компрометира безвъзвратно бъдещото развитие на българската енергетика и икономическото благосъстояние на страната за сметка на едно твърде недалновидно, изкуствено и твърде краткотрайно запазване на статуквото.

Самият начин, по който се въвежда тази такса, е изключително притеснителен не само за ВЕИ сектора, но и за всеки един инвеститор в България. Текстовете са представени неочаквано, направо на второ четене на закона за бюджета, без предварително публично обсъждане със заинтересованите страни, без да са представени мотиви и без анализ на практическото въздействие от приложението им.

А реалните изчисления показват, че ако се насложат всички изисквания към производителите на енергия от вятър и слънце – 20% такса върху приходите, изкупуване само на част от произведената енергия по преференциална цена, нова цена за достъп до мрежата, участие в балансиращ пазар, за голяма част от централите това ще означава повече от 50% намаление в приходите. Това неминуемо ще доведе до изпадане в несъстоятелност на малките и средни предприятия в сектора, което води след себе си проблеми за банките, които са финансирали инвестициите, загуба на работни места и цялостно влошаване на икономическата обстановка в страната. В международен план, репутацията на България  като инвестиционна дестинация ще бъде унищожена, а международните компании ще търсят да защитят своите интереси в международни арбитражни съдилища и след време българския данъкоплатец отново ще трябва да плаща за липсата на здрав разум у политиците, които вземат подобни решения.


Често в България се цитират примери с други държави, в които секторът на ВЕИ е обект на различни ограничения. Според Вас, има ли промяна в отношението към зелената енергия в ЕС?

Посочването на примери с други държави, в които секторът на ВЕИ е обект на различни ограничения, в България често се използва едва ли не като най-валидното оправдание за ограниченията, които се налагат тук. За мен, това е проява на политическа слабост и незрялост.

Действително, в много пазари в преференциалните режими за ВЕИ се правят промени, но те имат различен контекст и могат да бъдат мотивирани от съвсем различни подбуди. От една страна, има ясно изразена тенденция за съзряването на ВЕИ сектора. Регулаторната и финансова подкрепа, която бе оказана на тези технологии, даде желания ефект. В рамките на десетилетие, инвестиционните разходи за централи, произвеждащи енергия от вятър и слънце, отбелязаха сериозен спад и станаха все по-достъпни за по-широк кръг инвеститори. В този смисъл, съвсем нормално е производителите на енергия от вятър и слънце постепенно, но никога ретроактивно, да започнат да поемат повече отговорности, за да може и постепенно да бъде осъществен преходът от енергетика, доминирана от фосилни горива, към енергетика, базирана на възможно най-висок дял на ВЕИ.

От друга страна, бързото развитие на ВЕИ сектора естествено засегна интересите на големите конвенционални „играчи” в сектора, тъй като основната разлика между технологиите за извличане на енергия от възобновяеми източници и технологиите за извличане на енергия от изчерпаеми източници е в това колко хора имат достъп до тях.

След повече от век развитие на енергетика, основана на изкопаеми горива, е ясно, че не всеки може да си построи ТЕЦ или АЕЦ. С изчерпването на ресурсите, технологиите за добиване на енергия от изкопаеми горива стават все по-скъпи и се концентрират в ръцете на все по-малко хора. От друга страна, за по-малко от 20 години активно комерсиално развитие на зелена енергетика, вече почти всеки може да си инсталира малка слънчева или вятърна централа или пък да стане съсобственик в по-мащабен ВЕИ проект. Така, големите енергийни концерни също имат сериозен интерес да лобират за ограничаване растежа на ВЕИ сектора.

Оставам на вас да прецените сами за себе си кои подбуди надделяват за ограничителните мерки по адрес на сектора в България.


Какви решения може да предложи БГВЕА конкретно за българския пазар – в момента дефицитите в Обществения доставчик НЕК нарастват бързо. Как според Вас може да се реши този проблем?

Нужна е качествена реформа за оптимизиране на дейностите в целия енергиен сектор в България и ключовите думи тук са прозрачност и предвидимост.

Крайно време е да се премахнат порочните практики на кръстосано субсидиране в сектора, за да се елиминира създаването на дефицити и да се премине към либерализация на пазара. Това означава отделяне на управлението на електропреносната мрежа от производството, реално стартиране на електроенергийна борса и балансиращ пазар с ясни и разбираеми правила за всички участници.

Абсолютно задължително е енергийният регулатор да бъде наистина независим от моментната политическа конюнктура и да провежда адекватна регулаторна дейност.

Либерализацията може да бъде болезнена за потребителите, които в момента се снабдяват от регулирания пазар, затова паралелно трябва да се приложат и социални мерки за подпомагане на уязвимите потребители. В момента цената на електричеството се гледа като на политически инструмент за провеждане на социална политика. Това е изключително грешен подход и дефицитите, трупащи се в НЕК, го доказват. Вместо това социалните мерки трябва да са добре таргетирани към най-уязвимите групи от обществото и могат да включват както финансова подкрепа, така и мерки за енергийна ефективност.

Последно, но не по-важност, предприемането на каквито и да било реформи в сектора трябва да се основава на подробен експертен анализ, истински диалог със заинтересованите страни и прозрачност при вземането на решения.


Ако няма други варианти, готови ли са производителите на възобновяема енергия да предоговарят условията по съществуващите договори?

Както вече подчертах, предприемането на каквито и да било реформи в сектора трябва да се основава на подробен експертен анализ, истински диалог със заинтересованите страни и прозрачност при вземането на решения.

До момента, като представителна браншова организация, ние не сме видели дори намек за диалог от страна на държавните институции.


Възможно ли е производителите на зелена енергия да участват пълноценно в либерализиран пазар на електроенергия в България? Какви реформи са необходими за това?

Разбира се, че е възможно. Въпросът за пазарни и преференциални цени зависи изключително много от това кога България ще има функциониращ енергиен пазар. Ключово е изграждането на борсов пазар за търговия с електроенергия и регионално свързване на пазарите.

Бих искала да привлека внимание и върху факта, че в момента, изключително манипулативно, дори в официални становища на държавни институции, се сравняват продажни цени на нови мощности от вятър с продажни цени на конвенционални централи, чиито първоначални инвестиции са отдавна изплатени и дори се намират в края на жизнения си цикъл. Това е дълбоко некоректно. Редно е, когато се прави оценка на цените, да се сравняват нови централи с нови централи и да се вземе предвид целият жизнен цикъл на централата.

Бизнес плановете и на сега действащите вятърни централи са разработени с презумпцията, че след като изтече договорът за задължително изкупуване по преференциална цена, производството ще се реализира на свободния пазар. Преференциалната цена на изкупуване на енергията от вятър би трябвало да осигури на инвеститорите сигурност за възвръщаемост на първоначалната капиталова инвестиция. За вятърната енергия преференциалната цена обаче се дава за период от 12 години, докато жизненият цикъл на една ветроенергийна централа е 25 години. Тъй като оперативните разходи на този тип централи не включват разходи за гориво, то след изтичане на този срок, вятърните централи ще могат да продават на по-ниски цени, така че като цяло смятам, че „проблемът” с преференциалните цени на енергията от вятър е силно преекспониран.

В крайна сметка, световните тенденции за развитието на ценовите равнища при конвенционални и възобновяеми източници са в противоположни посоки. Цената на енергията от конвенционални източници се увеличава, докато тази на възобновяемите и в частност на вятъра пада. Развитието на ВЕИ технологиите всъщност е застраховка за сигурност на енергийните доставки и стабилност и предвидимост на цените на енергия.
___________

Марияна Янева има университетски степени по Международни отношения и Маркетинг. Тя започва развитието на кариерата си в Министерство на външните работи на България, но нейните професионални интереси и познания в сферите на устойчивото икономическо развитие и бизнес информацията, маркетинга и комуникациите я насочват към бизнес журналистиката, като по-късно тя става и отговорен редактор в SeeNews Renewables – новинарска агенция, която предоставя бизнес новини и сведения за индустрията за възобновяема енергия по света. Със значителен опит в провеждането на проучвания и анализи в сектора, до момента Марияна има многобройни публикации към признати издатели и агенции за бизнес информация.

В момента, в ролята си на изпълнителен директор в Българската ветроенергийна асоциация,
Марияна поддържа редовна комуникация с ключови представители на правителството за енергийния сектор, както и лобира за подобряването на бизнес климата за проектите за възобновяема енергия в България. Също така, тя активно участва в анализa на тенденциите и изготвянето на пазарни проучвания и прогнози за развитието на Българския ветроенергиен пазар.