Новини

От България

На кръглата маса днес, организирана от ДКЕВР, присъстваха представители на енергийните компании НЕК, ЕСО, ЧЕЗ България, ЕВН България, Е.ОН България, както и на заинтересованите страни – асоциации на стопански и битови потребители. Председателят на Комисията Ангел Семерджиев обеща това да е първата от поредица срещи по темата, защото изводите ще са полезни при подготовката на промените в Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на разпределителните предприятия и обществените снабдители, приета през 2007 г.

Трите електроразпределителни компании бяха единодушни, че действащите в момента целеви стойности на показателите за качество на електрическата енергия са прекалено високи за българските условия и дори по-строги от тези в Централна и Западна Европа. Въпреки дейностите по подобряване на качеството, сред които основна тежест имат инвестициите в подмяна и модернизация на съоръженията, има немалко пречки пред бързото постигане на поставените до момента цели. Атанас Дандаров, ЧЕЗ Разпределение България, посочи, че тяхната компания е собственик на едва 19% от подстанциите в техния регион и на 80% от мрежовите съоръжения, а същевременно отговаря за 100% от проблемите, свързани с качеството на снабдяването. Една част от активите в електроразпределителните мрежи са все още собственост на трети лица, което затруднява управлението им и достъпа до тях при аварии, посочи Мартин Мирчев, член на УС в Е.ОН България Мрежи. Гочо Чемширов, ЕВН България, предложи и ново разпределение на отговорностите между НЕК като собственик на мрежата високо напрежение, ЕСО като оператор и електроразпределителните компании. Чемширов даде примери как некоординираните действия между тези три страни могат да доведат до неефективност при инвестициите в нови мрежови активи, като за това спомага и фактът, че подстанциите са определени за част от мрежата високо напрежение в Закона за енергетиката.

Част от отговорността за качеството на снабдяването е и при потребителите, според участници в кръглата маса. Според Атанас Дандаров, единствено високия резерв на електро-инсталациите в панелните блокове на София е спасило вътрешните им инсталации от сривове при масовото отказване от централно отопление и преминаване към електрически отоплителни уреди. По думите на Ангел Семерджиев, газовата криза в началото на 2009 г. много добре е показала реалната ситуация с енергийното потребление на домакинствата в България.

Повечето от представителите на мрежовите компании цитираха и растежа на възобновяемите енергийни източници като една от причините за влошаване сигурността на доставките. Мартин Мирчев посочи, че в Североизточна България мрежите не са добре развити и при големи вариации в производството от ВЕИ, най-вече при отпадане на мощности, няма резерв, който да ги замести. Според Мирчев, трябва да се предвиди ограничение на количествата произведена енергия в такива случаи, за да не се застрашава работата на мрежата. Божидар Павлов, зам.-директор на Централно диспечерско управление в ЕСО също изтъкна, че ВЕИ влияят на сигурността и качеството на доставките.

Кирил Желязков от Българската стопанска камара препоръча включването на европейските политики за насърчаване на ВЕИ и нисковъглеродната икономика в цялостната политика за развитие на мрежата и електроенергийните услуги, а Богомил Николов от „Активни потребители” предупреди, че проблемите с услугата могат да се задълбочат още повече при ускоряването на либерализацията на пазара. Според Николов, има случаи в Западна Европа, при които потребители стоят без захранване цяла седмица, само защото са сменили доставчика си. Според Ангел Семерджиев, това няма да бъде допуснато в България. При разработването на новите Правила за търговия с електрическа енергия са заложени както процедури за смяна на доставчика, така и за случаи, в които доставчикът например фалира, посочи Семерджиев.

Пламен Денчев, член на ДКЕВР и ръководител на работната група за промените в методиката, отбеляза, че българската енергийна система има някои уникални особености – заради кражби по мрежите сме електрифицирали наново половин България, заяви той. Ако тези средства бяха вложени в качество на доставките, разликата щеше да е голяма, добави той. Д-р Стефчо Начев, директор дирекция в ДКЕВР допълни, че с новата методика критериите за пресмятане на показателите SAIDI и SAIFI в мрежите ще се уеднаквят, но самите целеви показатели ще са според характеристиките на всяка от трите електроразпределителни мрежи.