Новини

От България

Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев трябва да оттегли своя ултиматум за отнемане на лицензите на трите електроразпределителни дружества, за да се стърси съвместно решение за излизане от кризата, което не може да се очаква само с намирането на изискваните от Националната електрическа компания (НЕК) 318 млн. лв. Около това мнение се обединиха експерти, по време на дискусия, организирана от Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ).

„Оптимистичният сценарий би бил, ако тезата на министър Стойнев, че ЧЕЗ, Енерго-про и ЕВН задържат 300 млн. лв. и създават проблеми на НЕК, която заради това не може да плаща задълженията си за изкупена енергия от централите. За съжаление истината е по-мрачна. Още 9-месечните отчети на дружествата от миналата година показаха, че проблемът е по-мащабен. НЕК дължеше на същите производители над 1 млрд. лв., което е 3 - 4 пъти повече от тези 300 милиона, за които сега говорим“, категорична бе Иванка Дилосвка от ЕМИ.

Отнемане на лицензите ще създаде непрозрачност

При една хипотетична ситуация на отнемане на лицензите на ЕРП-тата всеки търговец, бил той юридическо или физическо лице, който докаже, че няма конфликтна връзка с досегашните лицензианти, ще може да стане снабдител, обясни Иванка Диловска.

„Това обаче няма да премахне нуждата от изплащане на тези 318 млн. лв. Ако се появи такова дружество, което да стане особен снабдител, то няма да функционира прозрачно. Ще се създадат предпоставки за изпълняване на нечии поръчки и нито консуматорите на електроенергия, нито производителите ще се третират прозрачно. Биха се появили непрозрачни фигури в българската енергетика, а снабдителите ще могат да бъдат дори физически лица.“, обясни тя.

От ЕМИ изтъкнаха, че отнемането на лицензията не води автоматично до одържавяване на собствеността. Така, дори да има друг лицензиант, ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про биха останали собственици на мрежите и активите.

Проф. Кръстьо Петков от Съюза на икономистите в България и Мартин Цанов от Центъра за изследване на демокрацията подкрепиха мнението на г-жа Диловска, че дори и при наличието на политическа воля за промяна на собствеността от частна на държавна, това не означава, че електроенергията ще поевтинее.

Потребителските асоциации също са по-скоро притеснени от тези развития, отколкото щастливи от намалената цена на тока и топлата зима, каза Богомил Николов от Българска национална асоциация „Активни потребители”, който определи ценовата политика на регулатора като "пир по време на чума".

Регулаторни дефицити

Като утежняващи ситуацията г-жа Диловска определи трите последователни решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за намаляване на цената ан електроенергията в рамките на година.

„Регулаторът взе решение за намаляване на цената на тока, въпреки че през ноември още е било ясно накъде отиват нещата. Освен това необосновано понижение, ДКЕВР генерира и други дефицити – чрез непризнати разходи на електроразпределенията и реализиране едва на половината от очакваните 499 млн. лв. от продажба на разрешителни, които трябваше частично да покрият разходите за зелена енергия“, обясни г-жа Диловска.

Призивът „Платете на НЕК, а не на зелените производители“ пък поставя ЕРП-тата в нарушение на закона.

„Електроразпределенията имат право да покриват разходите си за зелена енергия, за да могат да спазят законовото си задължение за изкупуването ѝ“, отбеляза г-жа Диловска, като изтъкна, че липсата на първоначален контрол при присъединяването на ВЕИ мощности също е в основата на текущата ситуация.

Иван Хиновски от Българския енергиен форум пък определи като силно притеснителен фактът, че всички държавни институции са впрегнати в тази „война“ срещу ЕРП-тата, вместо да се търси решение. Създаването на нов независим регулатор и въвеждането на „енергиен борд“ пък бе предложено като част от решенията за ситуацията.

„ДКЕВР трябва да се закрие и да се създаде нов независим орган, без думата „държавен“ в него. В него трябва да има място за експерти, представители на засегнатите страни, в т.ч. и потребителски организации. Правителството трябва да събере кураж за създаване на европейски енергиен борд в България – това няма да е отнемане на суверенитет, а спазване на европейските правила в България. Трябва да се проучи и степента на енергийна бедност, за да се действа адекватно“, категоричен бе г-н Хиновски.

Големите компании да станат публични

Експертите подчертаха, че освен преосмисляне на регулаторния подход, разумният път е чрез системни мерки.

„Минимум през последните четири финансови години НЕК и други предприятия в БЕХ са с негативен баланс на активи спрямо пасиви. Неразчетените инвестиции в големи инфраструктурни проекти през  последните 10 години, договорите с Марица изток 1 и 3, също представляват огромна тежест за тях. Трябва системен подход. Нито едно звено, включително и ЕРП-тата, не може само да бъде решение на това. Поради липсата на системни решения ситуацията е именно такава, каквато е“, заяви г-н Цанов от ЦИД.

Следващата логична стъпка би била големите държавни енергийни компании да станат публични. Проф. Петков даде пример с Румъния където електроцентрали, еквивалентни на „Марица изток 2“ частично се продават на борсата.

Г-жа Диловска изтъкна, че управляващите неправилно са пренебрегнали и препоръките на ЕК и Световната банка след проверката и анализа за състоянието на българската енергетика, извършени преди година.

„Институциите явно не смятат, че тези препоръки заслужават внимание, дори ги считат за вредни. Не се върви в правилна посока с пазара на електроенергия – няма показания за предстоящо свързване с пазарите на други държави, регистрират се нови дружества за оператори на борса, говори се само за индивидуални цени – такова нещо няма в пазарни условия“, каза г-жа Диловска.

Експертите предупредиха, че колкото повече се бавят енергийните реформи и отварянето на пазара, толкова по-силен ще е ударът върху цените на енергията за в бъдеще.

От Асоциация „Активни потребители“ пък заявиха нуждата от стратегия за защита на уязвимите потребители чрез енергийна ефективност и подготовка за навлизане на либерализацията.

„Не става въпрос за финансиране на бедността чрез изплащане на енергийни помощи за покриване на сметки, а мерки в обратната посока – финансиране на енергийна ефективност, например за енергоефективни уреди и изолация на домовете“, изтъкна Богомил Николов.