Европейската соларна индустрия – един от най-големите пазари за производителите на фотоволтаично оборудване, започна да понася ефектите от финансовата криза, поставила под въпрос оцеляването на Европейския съюз, така както функционираше досега. Банките на Континента започнаха да орязват кредитните си линии, след като големите играчи в производството на соларна енергия – Германия, Италия, Франция и Испания, предприеха регулаторни мерки към съкратен период на преференциални цени и субсидии за този вид енергиен източник.

Подобно развитие се наблюдава и при ветроенергийните проекти. Зелената енергия обаче далеч не е единствената, която ще усети спад на субсидиите.

Глобално затопляне или глобална криза?

Международната агенция по енергетика (МАЕ) призова към драстично намаляване на субсидиите за конвенционални горива като нефт и природен газ. По думите на главния икономист Фатих Бирол, стимулирането на употребата на конвенционални горива неминуемо ще доведе до повишаване на глобалната температура с пагубните 3,5 градуса по Целзий.

На пръв поглед това е доста логично обяснение. Зад загрижеността на МАЕ обаче прозират и други мотиви. Екопризивът поставя въпроса за нефтената индустрия в развиващите се страни, които се опитват да догонят вече достигналите значителен пазарен дял западни компании. Бирол насочва вниманието именно към „догонващите страни, където тежестта на вредните емисии и консумацията на енергия е значително по-голяма“ от тази на Запада. Което значи и повече разходи за енергоемките общества. Според данните на МАЕ за развиващите се държави в момента има отпуснати близо 410 млрд. долара субсидии за минерални горива.

Всичко под ножицата

МАЕ ще предложи орязване на субсидиите за нефт и газ за държавите извън Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в опит да се намалят емисиите на въглероден диоксид и да се стимулира развитието на възобновяемите енергийни източници като вятъра и слънцето. Това сочи предварителният преглед на енергийния доклад на Агенцията World Energy Outlook 2011, който предстои да бъде публикуван на 9 ноември.

Експертният доклад се съсредоточава около повишаването на световната температура, като очертава допустим марж от 2 градуса, който обаче едва ли ще бъде спазен, дори и да се въведат цени на вредните емисии в страни, които не са го правили.

Адекватната наглед логика за действие на МАЕ обаче се сблъсква с доста по-сурова реалност, в която търговията с емисии и „насърчаването“ (субсидирането) на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) сами по себе си не могат да бъдат решение.

Благодатната соларна индустрия се оказва все по-нестабилна почва както за държавите, така и за инвеститорите. Съвсем не изненадващо втори щатски производител на соларни панели – Beacon Power, обяви банкрут. Само преди два месеца друга фирма от зеления сектор в САЩ – Solyndra, банкрутира след като получи гарантиран от правителството заем за изграждане на съоръжение за съхранение на електроенергия. Решението на администрацията на Обама да увеличи работните места в сектора на устойчивото развитие чрез гарантиран заем към Beacon Power също удари на камък.

Европа не е на изчакване

Европейският съюз далеч не чака подобни събития. Макар и малко късно и с цената строги финансови мерки като допълнително облагане на печалбата на енергийните дружества от зелена енергия, правителствата поеха завой към стопиране на субсидирането на нови, а скоро и на вече завършени соларни и вятърни инсталации. Пред перспективата по силата на крайни решения да се затворят атомните централи след аварията във Фукушима все по-явен става рискът за покриване на енергийните нужди и запазване на качеството на електрическите услуги при стремително присъединяване на нови ВЕИ мощности, докато инвестициите в мрежите намаляват.

Над доскоро сочения като успешен европейски модел е надвиснала и тежестта на финансовата криза, довела банките в Общността до решението да съкратят кредитните си линии за зелена енергия. Доскоро скептичният ЕС, осъждащ енергоемката политика на азиатските страни, обръща поглед към възможностите за сътрудничество и инвестиции на китайски фирми. Китай обаче води постоянна политика на наблюдение на европейските пазари, преди да предприеме погрешна стъпка в развитието си. Въпрос на време е Европа да обърне поглед за съдействие към най-бързо развиващата се икономика в света.