Кенет Лефковиц, председател на Надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), разказва повече за проблемите, свързани с възобновяемите енергийни източници, инвеститорите в тази сфера, политиката и институциите.Това не е типично интервю, а по-скоро дискусия. Целта е да се посочат основните проблеми в сектора и предизвикалите ги фактори, за да се стигне до стъпките, които биха ги разрешили и биха направили българския пазар по-привлекателен за местни и чужди инвеститори.

Предимствата на ВЕИ

Развитието на ВЕИ носи не само много позитиви от различно естество за държавата (данъчни приходи, заетост, опазване на околната среда), но и ще помогне на България да изпълни клаузите по европейската директива, според която до 2020 г. 16% от крайното енергийно потребление у нас трябва да е от зелени източници. В противен случай България е изправена пред големи глоби (около 90 евро) за всеки непроизведен мегаватчас. За сравнение, към настоящия момент процентът на произведена зелена енергия  варира между 8 и 11% според различните източници.

Развитие на мрежите

Според Кенет Лефковиц, развитието на мрежата е от първостепенно значение, но за тази цел първо е необходимо да се определи какво точно е търсенето. Мрежата е ограничен публичен ресурс. По силата на новия Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), влязъл в сила през май т.г., се предвижда граница за предприсъединителни договори за нови мощности. Според председателя на Надзорния съвет на БГВЕА, в момента има спекулации около точния размер на внесените гаранции за присъединяване към мрежата, но реално за колко точно мегавата мощност е заплатено, предстои да бъде изяснено. По закон официалният срок за публикуване на данните е февруари 2012 г. , но Лефковиц прогнозира, че това ще се случи по-рано: „Очаквам до края на месец ноември публично да се оповестят данните, защото изчисляването не е сложна процедура - необходимо е единствено от НЕК да сметнат по колко договора са заплатени тези гаранции”.

Относно въпроса за обективността на цената от 50 хил. лв. за присъединяване на 1 мегават мощност, г-н Лефковиц коментира: „Не може да се отговори еднозначно. За някои проекти, които са разположени в близост до мрежата, със сигурност сумата е по-висока от разходите, които ще има НЕК за присъединяването им. От друга страна, за други проекти, които изискват по-дълга връзка и изграждане на подстанции, например, дори 50 хил. лв за мегават мощност е твърде ниска цена. По време на обсъждането на тази стойност, се наблегна върху недискриминационния принцип за присъединяване, засегнат в Директивата, затова се определи осреднена стойност за всички, независимо от местоположението и особеностите на проекта.

Прозрачността на пазара

За да се развива ВЕИ, е необходимо да има прозрачност на пазара. А това може да стане единствено чрез регулацията му. Със сигурност ще се предприемат мерки, но какви точно тепърва предстои да се определи чрез новата наредба. В момента един от най-актуалните проблеми е как точно да стане присъединяването, защото все пак мрежата е ограничен ресурс и не може да се инвестира навсякъде едновременно. От НЕК изготвят инвестиционен план, в който да се определи приоритетността на проектите.

Всички проекти, които са готови до общоприетия стандарт на записване, се присъединяват според реда на постъпването им, и разбира се, когато мрежата е готова да ги поеме. Компаниите ще съберат заявките за капацитет, където има свободен такъв, ще се осъществи присъединяване, но на местата, където има голямо струпване, включването ще се осъществява по реда на постъпването им. БГВЕА настоя за приемането на този принцип, защото той е напълно обективен: „Който е готов пръв с проекта и е направил всички необходими инвестиции, за да отговаря на критериите, да бъде присъединен с приоритет, когато мрежата е готова да го поеме.“

Недостатъците на ЗЕВИ

С председателя на БГВЕА дискутирахме и произлизащите от ЗЕВИ негативи: намаляването на срока за преференциално изкупуване на соларната (от 25 на 20 г.) и вятърната (от 15 на 12 г.) енергия; премахването на условията за годишното определяне на преференциалната изкупна цена на зелената енергия. В стария закон беше регламентирано, че цената може да бъде намалена спрямо тази за предходната година с не повече от 5 %, докато сега няма никакви ограничения, т.е. не се гарантира реалистична изкупна цена.

По думите на г-н Левковиц, като най-голям проблем за ВЕИ индустрията се очертава поправката на закона, според която едва чак след издаване на акт 15 за ВЕИ съоръжението, ще бъде оповестена цената, на която ще бъде изкупувана енергията. „Подобна практика ще откаже инвеститорите да проектират, а банките да отпускат заеми за ВЕИ, защото никой не иска да прави рискове, без да има гаранции за възвращаемост на вложенията. Преференциалната цена е не точно политическо решение, но се взима по усмотрение на държавна институция и е трудно да бъде прогнозирана, защото не се води от пазарните принципи”, обобщи той.

ВЕИ и земеделските земи

Голямо постижение за Ветроенергийната асоциация е, че благодарение на лобирането на БГВЕА забраната на строежа на вятърни паркове и фотоволтаични панели на обработваема земя от 1 до 4 категория, е отпаднала за ВтЕЦ. Г-н Левковиц изтъкна факта, че вредите върху околната среда от инсталирането на вятърни турбини са минимални.

По време на разговора беше засегната и ситуацията с вятърната енергия в Европа. Г-н Лефковиц сподели, че след като се изплатят инвестициите за турбините, цената на тока може да се приравни до нула, тъй като вятърният ресурс е неограничен и безплатен. Той изтъкна като пример Дания, където тази цена достига отрицателни нива. Докато в Европа съществуват по-точни данни за инсталираните вятърни мощности, данните за реалния дял на енергията, произведена от ВЕИ в България, варират.