В 21. век акцентът е върху околната среда и нейното опазването. Дотолкова свикнахме навсякъде около нас да сме обградени от етикетите „Еко”, „Зелен”, „Био”, „Устойчив”, че май повечето от нас спряха да им обръщат особено внимание. Но идеалистичното схващане, че човечеството трябва да  предприеме всички възможни мерки за превенция на околната среда от негативни влияния, едва ли има противници. Въпреки че сякаш с все по-честото му споменаване в публичното пространство, реципрочно намалява тежестта му върху обществото. Нужна ли ни е провокация, за да прогледнем и забележим „зеленото” около нас?

Този опит правят архитекти от цял свят, проектирайки забележителни сгради, които съчетават иновативен дизайн с устойчивост. Най-важното за това ново строителство е зданията да се вписват в околната среда двустранно - не само естетически, но и що се отнася до ефективното използване на природните ресурси. Освен чисто функционалните и еко предимствата, които притежават, подобен тип сгради имат отговорната задача да напомнят на своите посетители за силната взаимозависимост на човека с околната среда. Минавайки през Сингапур, Гърция, Великобритания, Швейцария, откриваме „биоклиматични” сгради - на пръв поглед еднакви сгради на бъдещето, които са в постоянна връзка със заобикалящата ги среда.Разликата при тях е, че са проектирани върху „биоклиматични” принципи - всяка една от тях се основава на особеностите на местния климат и природа (геология, релеф, растителност), като целта е максимално използване на естествените ресурси като топлина, светлина и охлаждане, за сметка на намалена консумация на вода и енергия.

Хижа Монте Роса, Швейцария



Блестящата алуминиева фасада на тази постройка наподобява традиционен планински подслон. „Малката” разлика е, че построяването на хижа Монте Роса е струвало на Швейцарския алпийски клуб около 6,3 млн. долара. Носещ прозвището „Планински кристал" (Bergkristall), новият подслон за туристи и алпинисти е сякаш врязан в скалистия пейзаж, за да може да използва максимално отразените от снежната повърхност слънчеви лъчи. В южната фасада е интегрирана 16 kW фотоволтаична система, която генерира 90% от електричеството на сградата, като притежава и опцията излишната енергия да се съхранява в специални оловни акумулатори. През летния сезон водата от разтопения сняг се събира в специален резервоар, разположен на 40 метра над хижата, което позволява целогодишното съхранение и използване на природния ресурс. Паралелно, отпадъчните води се филтрират и пречистват. Дигитална система за енергийно управление следи всички процеси, като дори анализира информацията относно прогнозата за времето и броя на очакваните посетители за максимална ефективност. Федералният институт за технологии в Цюрих (ETH) използва сградното съоръжение като център за изследвания в областта на ефективността на ресурсите.

Природонаучен музей, Сингапур



Дизайн на сграда, инспириран от формите на красивия екзотичен лотус - не може да не разпознаете новооткрития музей в сърцето на Марина Бей в Сингапур. Екстериорът се превръща в отлично допълнение към морския пейзаж наоколо, решен чрез десет открояващи се венчелистчета, извити високо към небето. Но освен естетичната им стойност, арх. Моше Сафдие е проектирал сградата с подобна причудлива форма, с цел максимално използване на естествената светлина в помещенията на сградата. Друга особеност на биоклиматичното здание е, че покривът на музея се превръща в колектор за дъждовната вода, която след охлаждане се използва в санитарните помещения на музея.

Спортна академия, Великобритания



За построяването на Спортната академия в град Скънтърп, Великобритания, са били необходими 15 млн. паунда. Нейният дизайн е вдъхновен от заобикалящото я парково пространство. Зданието е изградено от шест покрити с трева и цветя купола, под които се помещават плувен басейн, спортна зала, фитнес център, танцово студио и съоръжения за катерене. Според архитектите от „Андрю Райт Асосиейшън” това устройство на Академията позволява помещенията да имат възможно най-малка разгърната площ, което свежда до минимум използваните за строителството материали, енергийното потребление и разходите за поддръжка. За осветление и вентилация, спортната постройка използва основно природните дадености, а 80% от необходимата топлинна енергия се доставя от дървесен чипс и термо-помпи. Академията включва още резервоар за събиране на отпадните води от душовете за използването им за външните водни съоръжения, както и зелени коридори, които да свързват новите пристройки.

Коста Наварино, Гърция



Коста Наварино е отличен пример как сериозните инвеститорски амбиции и стремежът към печалба могат да бъдат съчетани успешно с устойчивото развитие. При строежа на огромния луксозен курорт са предприети всички мерки, за да се опазят непокътнати местната флора и фауна на Пелопонеския полуостров, както и архитектурното наследство на района – двореца на митологичния цар Нестор. Специален екип от агрономи, ландшафтни архитекти и топографи изготвят експертен консервационен план, благодарение на който над 16 хил. маслинови дръвчета и 800 хил. специфични местни храсти са временно преместени и отново засадени след окончателното приключването на строителните работи. Цялото енергийно потребление на Коста Навара се захранва от 22 МВт фотоволатична система. За отоплението и охлаждането на цялото вътрешно пространство на комплекса се използва съответно геотермална и морска вода. Паралелно на всички еко-предимства на биоклиматичната сграда, от мениджмънта на Коста Навара организират периодично обучения по въпросите за рециклирането, които целят посетителите на комплекса да обърнат по-голямо внимание на околната среда и превенцията й.

А в България?

Обратно в България - колкото и да търсим в Google, няма да открием подобни примери. Това може би е доказателство за теорията, че за да се обърнем към проблемите на околната среда, е необходимо първо да сме решили тези на базовите си потребности. Повечето инвеститори ще се оправдаят, че страната ни не е израснала за подобни иновативни сгради. Но дори Гърция, която в момента е в криза, има биоклиматична сграда. Не е нужно да се сравняваме с когото и да било. Въпросът е ако продължаваме да решаваме единствено социалните си проблеми, докога ли ще можем да се радваме на красивата си природа?