Изследване по проект IDEAL EPBD, финансиран по програмата „Интелигентна енергия за Европа”

По проект IDEAL EPBD, финансиран по програмата „Интелигентна енергия за Европа”, се проведе изследване за отношението на хората към обновяването на жилищата им и използването на енергия в тях. Изследването включва десет държави - Белгия, България, Великобритания, Германия, Дания, Латвия, Португалия, Финландия, Холандия и Чехия. Целта на изследването е да повиши ефикасността на Директивата на Европейския съюз за енергийните характеристики на сградите (EPBD).
В Белгия, България, Чехия, Латвия и Португалия бяха реализирани по 23-24 дълбочинни интервюта (всяко с продължителност 60-70 мин.), а в останалите държави, които имат повече опит с прилагането на EPBD, бяха проведени електронни анкети на общо 3207 собственици на жилища. По-долу са представени обобщени резултати от интервютата и анкетите за десетте страни.
Сертификат за енергийните характеристики на сградите
Анкетираните собственици на жилища в отделните държави в различна степен са запознати с този сертификат. Във Великобритания, Дания и Холандия той е добре познат, но причина за това е и че самите респонденти притежават или са наели сертифицирани сгради. В Германия 43% от анкетираните знаят за този вид сертифициране, а в Латвия, България и Чехия малко са информирани за неговото съществуване. В многофамилните жилища в България, Латвия и Чехия сертификат се дава на цялата сграда, а не на отделното жилище, така че собственикът на апартамент не е запознат лично със сертификата.
Около 30-50% от всички интервюирани по-скоро се доверяват на сертификата и информацията, включена в него. Това съотношение е по-голямо сред хората, които притежават сертификати и препоръки за енергийна ефективност (50%), в сравнение с тези, които нямат (40%). Най-ниско доверие (25%) се наблюдава сред тези респонденти, които имат сертификат, но без препоръки.
В петте държави с малък опит в енергийните етикети (Белгия, България, Чехия, Латвия и Португалия) само някои от участниците в проучването са информирани за този вид етикетиране. В България отговорилите по-скоро биха се доверили на етикетите, докато в другите държави верността на написаното е под по-голямо съмнение.
Когато на собствениците на сертифицирани домове е зададен въпрос за ползата от сертификата като източник на информация за енергийните разходи, са отчетени сериозни разлики в отделните страни. В Дания и Германия почти 40% от интервюираните притежатели на сертификат приемат този документ като полезен, докато във Великобритания и Холандия този дял е под 20%. Около 30% от собствениците на жилища отбелязват сертификата като „изобщо ненужен” за осигуряване на тази информация. Около 40% от притежателите на сертификати, които са наясно с направените препоръки в доклада на техния сертификат, смятат, че предоставената информация за възможностите за намаляване на енергийните сметки е „много полезна” или „полезна”.
Подобрения в дома
Много фактори влияят на хората при вземането на решения, свързани с обновяването на дома. Най-често енергийната ефективност е само един от тях. Във всичките десет държави, участващи в проучването, основните движещи сили за обновяване на дома са повишаване на комфорта и модернизиране на интериора. В повечето случаи обновяванията не са свързани пряко с енергията и дори понякога вземането на решение за енергийни подобрения е продиктувано от естетически или други неенергийни мотиви.
В изследването, извършено в Дания, Великобритания, Финландия, Германия и Холандия, участниците са попитани дали са реализирали мерки за енергийна ефективност. Енергоспестяващите лампи са най-често споменаваната мярка, а други популярни мерки са свързани с подмяна на котли и монтаж на двоен стъклопакет. Друга част от въпросите са свързани с обновяването, касаещо енергийната консумация. Най-разпространената мярка във всички страни, с изключение на Португалия, е подмяната на дограмата.
Проучването в петте страни с по-дълга история в прилагането на EPBD и схемите за енергийно етикетиране, показва, че собствениците, които имат сертификати с препоръки, е по-вероятно да приложат мерки за енергийна ефективност, отколкото тези, които нямат, или имат сертификат, но без препоръки.
Закупуване на жилище
Респондентите от Дания, Финландия, Германия, Холандия и Великобритания отбелязват следното за най-важно при покупка на жилище: наличието на външно пространство, цена, място, и с най-малко значение – състояние на имота. Независимо от това, около 60% приемат потенциалните енергийни и други комунални разходи за важен фактор. По-малко от 50% вземат предвид също вида на отоплителната система.
Енергийният сертификат играе малка или никаква роля при избора на жилище. 70% от респондентите са получили сертификат заради покупката на дом. Така или иначе само половината са изисквали да видят сертификата преди да сключат сделка за покупка. От тази група само 1/3 смятат сертификата за важен фактор и по-малко от 10% са го използвали като инструмент за преговаряне за цената.
Помощ и подкрепа от социалната среда
По време на интервютата хората са запитани за подкрепата, която са получили при вземането на решение и изпълнението на подобрителни мерки. Видно е, че социалните контакти и професионалистите играят много важна роля във всеки аспект на обновяването на жилището и са тясно свързани. Много често професионалистите са хора от социалното обкръжение, а понякога и самите собственици са професионалисти.
Помощ и подкрепа - информацията
Проучването показва, че хората често се консултират с интернет, но не вярват винаги на информацията в него. Отчита се несигурност при доверяването във виртуалното пространство. 60% от анкетираните определят достъпа до информация като лесен или много лесен и по-малко от 10% отбелязват трудности. Собствениците на жилища изразяват високо ниво на доверие в националните и местните власти. Други доверени източници на съвет са енергийни професионалисти, както и доставчиците на енергия и енергийни услуги. Хората нямат доверие на информацията, получена от рекламите и магазините.
Законови инструменти: финансови поощрения
Сред държавите, обхванати от проучването, запознатостта със съществуващите поощрителни програми е сравнително висока и повечето респонденти са се възползвали от една или повече такива схеми. Законови инструменти като нисколихвени заеми, субсидии или намаляване на данъци също се смятат за поощрения. Повече от половината анкетирани силно се интересуват от субсидии, намаляване на данъци или намаляване цените на енергийноефективни продукти. Критиките, докладвани в повечето страни, са свързани с времето и усилията, необходими за кандидатстване за поощрения, както и със самия процес. За повечето интервюирани, поощренията са полезни, но не определящи, в смисъл, че те биха изпълнили мерките и без тях.
По-подробно представяне на резултатите от изследването е достъпно на www.ideal-epbd.eu