Една от най-спорните енергийни теми в България през последните месеци е шистовият газ. Според оценките на американската компания Шеврон, потенциалът за шистов газ в страната е между 200 млрд. и 1 трлн. куб. м. Количеството е колосално в сравнение с потреблението на синьо гориво в България през последните години - между 2.5 и 3 млрд. куб. м годишно. Според еколози обаче добивът крие повече рискове, отколкото евентуални ползи. Страховете на някои експерти са свързани с опасността да бъдат замърсени подпочвените води в Североизточна България, като се цитират проблеми в области в Щатите, където добивът на шистов газ е в напреднала фаза. Част от тези случаи са засегнати и в документалния филм Gasland, промотиран напоследък от противниците на шистовия газ.

Някои от рисковете, свързани с шистовия газ, са описани в специален доклад на американската организация Atlantic Council, която през последните години активно работи и по темата „енергетика и околна среда” с атлантическите си партньори от ЕС. Документът „European Unconventional Gas Developments. Environmental Issues and Regulatory Challenges in the EU and the U.S.” е достъпен в уебсайта на организацията от юли тази година и представя резултатите от два семинара в Европа и САЩ, на които са обсъдени аспекти на регулаторната и околната среда при развитието на алтернативни газови находища в ЕС.

Един от изводите, посочени в доклада, е, че ефектът от добива на неконвенционалния газ в Европа ще зависи от няколко фактора: обемът на достъпния ресурс, използване на икономически-оправдана технология и създаване на регулаторни правила и индустриална практика за екологично развитие на ресурса с вземане под внимание опасенията на обществото. В документа се казва изрично, че ще има неизбежни негативни ефекти от добива, свързани с движението на тежка механизирана техника, материали, използването на чиста и отделянето на замърсена вода и др. Пряко засегнати ще са собствениците на имоти, в непосредствена близост до които ще се изграждат съоръженията, свързани с добива, или през които трябва да се премине, за да се достигне до съответния сондаж. В Щатите тези лица се компенсират на базата на възстановяване на причинените вреди и това не може да се разглежда като възможност за „бързо забогатяване”, се казва още в доклада.

Като обобщение на основните рискове, докладът обобщава два основни вида фактори - физически и социални. Сред първите попадат намаляването на ефекта върху използваните земи, намаляване на използваните водни ресурси, безопасното третиране на отпадъците (вода и химикали), улавяне на метановите емисии и осигуряване на безопасен процес на сондиране и разбиване на скалните пластове. Сред социалните фактори са необходимостта да се осигурят материални ползи за местната общност, компенсиране на евентуалните щети, избягване на риска от намаляване на икономическата активност след периода на добив и обръщане на специално внимание в областите с по-висока гъстота на населението. Посочените в доклада изводи показват, че индустрията е наясно с рисковете от добива на шистов газ, но също така демонстрират решителност индустриалното развитие на този сектор да се случи въпреки тях. Нещо повече - от доклада остава усещането, че по-скоро индустрията е склонна да възстанови евентуалните щети върху околната среда, но дори те не биха били пречка пред добива на неконвенционалния ресурс. От друга страна, местните противници на шистовия газ протестират с мотива, че рискът от екологични щети не може да бъде оценен с икономически параметри и добивът (дори проучванията) на шистов газ трябва да бъдат забранени преди техния старт, за да не се допуска замърсяване на околната среда.

В доклада на Atlantic Council са посочени и някои аспекти на европейското и националното законодателство в областта на добива на нефт и газ. Докладът припомня, че към момента регулациите са еднакви както за конвенционалните изкопаеми ресурси, така и за неконвенционалните като шистовия газ. Едно от основните законодателни изисквания в ЕС, цитирани в доклада, е да се извършва ОВОС за всички проекти със значителен ефект върху околната среда - например при дневен добив над 500 хил. куб. м. Този праг е заложен в проекто-директива, която трябва да бъде приета в средата на 2012 г., като страните-членки могат да преценяват сами дали да искат ОВОС и за проектите под него. Освен това, докладът припомня и целите, които ЕС залага в Рамковата директива за водите (РДВ) - тя изисква подобряване качеството на повърхностните и подпочвените води във всички страни-членки в срок до 2015 г. РДВ обръща специално внимание и на изхвърлянето на отпадъчни води под земята - това е допустимо само при добив на нефт и газ и то само ако не влияе на показателите за качество на подпочвените води.

Докладът разглежда и други аспекти на шистовия газ, свързани с опита на САЩ. Един от изводите е, че преди да се оцени напълно потенциалът на този неконвенционален ресурс в Европа, трябва да минат поне 5 години, в които да се проучват конкретни находища. Проучването за шистов газ в Полша показва, че дори малка част от потенциала на този ресурс да се реализира, това може да доведе до промяна в енергийните баланси на страната. Същото важи и за България - над 90% от използваното синьо гориво е внос, а находищата в Черноморското крайбрежие все още нямат устойчив потенциал за развитие на местния добив.