Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Публикации

14.07.2011 г.

Кой ще управлява екологичния отпечатък

Защо най-големите компании имат звена по въпросите, свързани с устойчивото развитие и околната среда?

АВТОР: Ясен Димитров

Глобалните проблеми с екологията може би дори с малко изоставане от реалните нужди на борбата с тях започнаха да създават една нова организационна култура. Това е културата на зелените компании или стремежът една организация да бъде възможно по-екологична и отговорна към околната среда в процесите, които изграждат нейната дейност. Тази култура започва се усеща и в България, като примери за това се срещат все по-често – например наскоро b2b Media раздаде своите награди за компании с принос към устойчивото развитие. Тази тенденция породи и бизнес направление, посветено на управлението на устойчивото развитие, което на английски е известно като sustainability management.

Устойчивото развитие - маркетинг инструмент или нещо повече?

Сега през 21 век тенденциите свързани с устойчивото развитие са по-важни от всякога за бизнеса и обществото. По тази причина устойчивото развитие масово започна да се използва като инструмент дадена марка да се отличи и изпъкне пред другите. От години насам зеленото е на мода и много компании го използват, за да се популяризират и да изградят по-положителен имидж в очите на обществото. Някои прекалиха с оцветяването в зелено и така не след дълго се появи терминът greenwashing – заблуждаващо използване на зелен PR, който създава измамна представа за това, че една компания или продуктите й опазват околната среда.

Почти всички обаче са наясно с това, че в устойчивото развитие е нещо повече от маркетинг инструмент, но не всички още са наясно до каква степен. В действителност не са малко компаниите, които гледат сериозно на устойчивото развитие. Най-големите компании са го заложили надълбоко в корпоративната си политика и използват различни мениджмънт инструменти, с които да адресират касаещите ги проблеми свързани с устойчивото развитие.

Усилията на компаниите в посока на устойчивото развитие са резултат от неговата все по-голямата връзка с финансовата устойчивост. От една страна в днешно време по света става все по-скъпо да си неекологичен, от друга нараства динамиката на цените на различните природни ресурси. Ситуацията донякъде прилича на фуния, в която се движим към по-тесния край и където някои може да не успеят да минат през по-тесния край. Това прави устойчивото развитие важен елемент от управлението не само на риска за бизнеса на компаниите, а и на самите държави.

От устойчивостта към нейното управление

Управлението на екологичния отпечатък на една организация или sustainability management-а започва да се откроява като отделна дисциплина. Признаването на устойчивото развитие от все повече компании като важна част от политиката им поставя и въпроса за това, какви ресурси да се насочат в това направление и какво би донесло това за дадена компания. Устойчивото развитие засяга повечето процеси в една организация и потреблението на ресурси в нейната дейност. Това зависи от начина, по-който е организирана самата дейност, а това се определя до голяма степен от организацията на физическата среда - сградния фонд, оборудването и транспорта и др. В тази връзка промените в посоката на устойчивото развитие могат да наложат промени на най-основно ниво в една организация, което може да наложи влагането на съществен финансов ресурс.

В резултат се появиха компании, които се занимават с тази дейност и предоставят услуги и консултации по внедряване на практики, които намаляват екологичния отпечатък на дадена организация. Паралелно с това на пазара започнаха да се предлагат и софтуерни решения за управлението на екологичния отпечатък. От гледна точка на обучението в това направление вече не са малко и университетите по света, които имат sustainability management като специалност за бакалавърските и магистърските си програми. Общо взето управлението на устойчивото развитие като дейност започна да формира цял пазар от нови управленски услуги и продукти.

Обхват на устойчивото развитие като мениджмънт

Дисциплината sustainability management може да обхваща области всички от дейността на компанията, които имат някакво влияние върху околната среда, икономиката и обществото. Общо взето управлението на устойчивото развитие на цели компанията да има положително влияние върху тези три области или да сведе до минимум негативните ефекти породени от дейността й върху тях.

Като минимум дейността присъства в една или друга форма във всяка организация и касае покриването на всички изисквания на законодателството, свързани с околната среда и социалната отговорност. В положителния смисъл управлението на устойчивото развитие на компанията е нещо много повече от намаляване на финансовата тежест от затягащото се законодателство. Тази дейност може да залегне много дълбоко в дадена организация, тъй като касае ефективността на използване на ресурсите, която е пряко свързана с ефективната оперативна дейност на самата организация.

Управлението на устойчивото развитие като бизнес дисциплина е най-близко до фасилити мениджмънта, който в тесния смисъл обхваща управлението на сградния фонд. Тъй като функционирането на сградния фонд касае най-различни дейности, фасилити мениджмънтът все по често да обхваща всевъзможни процеси, поддържащи основната дейност на една компания, което е и в съзвучие с европейската дефиниция за фасилити мениджмънт EN 15221. Не случайно на Европейската фасилити мениджмънт конференция през 2009 г. (EFMC 2009), холандският наблюдател на индустриалните тенденции Роб Криймърс изрази мнението, че след пет години фасилити мениджърът ще се е превърнал в мениджър по устойчиво развитие.

От този ракурс една организация с добре структуриран и прозрачен фасилити мениджмънт би могла да стане устойчива по-лесно. Ако разгледаме устойчивото развитие на държавно ниво, както при организациите така и тук устойчивото развитие не касае само добрите намерения спрямо екологията, а и въобще финансовата стабилност като цяло. В този смисъл държавите, където фасилити мениджмънтът е добре развит и прозрачно структуриран и на държавно ниво като Великобритания например, по-лесно и ефективно биха могли да предприемат различни мерки за устойчиво развитие.