Енергийното бъдеще, което ние създаваме, би могло да се каже, че е неустойчиво. Ако продължим както досега, нуждите от енергийни доставки на световната икономика през следващите двадесет и пет години ще бъдат твърде уязвими, следствие на недостатъчни инвестиции, екологични катастрофи и/или внезапното им прекъсване.

Увеличаване на търсенето на енергия е тясно свързано с изменението на климата и зависимостта от доставките на изкопаеми горива и мнението на световната общественост е, че то неизменно води до увеличаване на използването на ядрена енергия.

От началото на новото хилядолетие се заговори за ядрено „Възраждане” или „Ренесанс”, което би означавало, че ядрената индустрия е била в упадък за известно време. Всъщност, като цяло, делът на ядрената енергетика в световното производство на електроенергия е останал непроменен - около 16% от средата на 1980-те, като до днес този дял нарастваше, за да задоволи нарастващото глобално потребление на електроенергия.

До аварията във Фукушима развитието на ядрената енергетика бе в политическите програми на много държави, с прогнозите и плановете за изграждане на нови ядрени инсталации. Това бе знак за възраждане на подкрепата за ядрената енергетика и като че ли бе намалял негативизмът, свързан с авариите в Три Майл Айлънд и Чернобил, както и преодолените предизвикателства, свързани със завишените разходи за строителството на ядрени електроцентрали през 1970-те и 1980-те.

Първото поколение ядрени централи доказаха необходимостта си и оправдаха очакванията за облекчаване на околната среда, замърсена от изгарянето на изкопаемите горива във въглищните електроцентрали. Ядрената енергия се разглежда като икономически обоснован източник на базова мощност и като източник за намаляване на зависимостта от вноса на изкопаеми горива.

Глобалният прираст на населението в съчетание с индустриалното развитие ще доведе до удвояване на потреблението на електроенергия към 2030 г. Все по-големият недостиг на прясна вода ще доведе до изграждането на мощни, енергоемки инсталации за обезсоляване на вода, делът на електрическите превозни средства ще се увеличи, за производство на водород за транспортни цели в по-дългосрочен план ще е необходимо значително количество електроенергия в световен мащаб.

Причините за наблюдаваното бързо нарастване на ядрените програми се дължаха на:

• загрижеността на световната общност относно изменението на климата;
• повишеното потребление на енергия в глобален мащаб и особено в т.нар. „растящи” икономики (BRIC);
• сигурността на енергийните доставки и застраховката срещу бъдещата експозиция на цените на суровините.

До настоящия момент в експлоатация се намират 446 ядрени реактора, 61 се изграждат, а са планувани или вече поръчани още 158 по данни на World Nuclear Association (WNA), World Association of Nuclear Operators (WANO) и Международната агенция за атомна енергия (IAEA).

Броят на реакторите, за които се очакваше да поискат разрешение за удължаване на експлоатационния живот постоянно нарастваше. До момента „Фукушима”. Именно това желание за удължаване на „живота” им ще е във фокуса на международната общественост през следващите няколко месеци, дори години. България не прави изключение като страна от ядреното „семейство” и стартирала вече процедура по удължаване на живота на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй”.

Следствия от аварията във Фукушима

Ядрената авария във Фукушима ще окаже несъмнено влияние върху цялостното развитие на ядрената енергетика. На този етап не бихме могли да оценим мащабите на случилото се, по простата причина, че то не е приключило.

Пряко засегнатите са евакуираните 200 000 души, докато сведенията за състоянието на работниците (дозово натоварване) в централата са оскъдни и недотам достоверни, имайки предвид качеството на информацията от оператора ТЕПКО.

Освен това, аварията ще има сериозно влияние в цял спектър от дейности с правно-нормативен, икономически и социален характер. Основно влиянието би могло да се очертае в няколко насоки:

• “Design impact” - влияние върху проектни параметри, техническа спецификация и най-вече повишени изисквания към системите за защита;
• „Operational impact” - повишени оперативни разходи на действащи централи, свързани с изискванията за увеличаване на системите за безопасност и стартираните вече „стрес-тест” процедури;
• “Nuclear economy impact” - цялостно влияние върху ядрено-енергийната икономика – от повишени експлоатационни разходи до временното или пълно спиране на ядрени централи, водещо след себе си огромни разходи по извеждане от експлоатация и управление на отпадъци, покриването на които все още е под въпрос;
• „Manpower lost’ – несъмнено най-сериозното и глобално следствие от аварията и последващото евентуално забавяне на ядрените програми би било загубата на висококвалифициран персонал – абсолютното условие за развитие на всеки сектор;
• „Public perception impact” – влияние върху обществената приемливост на ядрени проекти, която приемливост и преди инцидента бе доста променлива. Това би дало отражение и върху общественото мнение относно обекти за управление на ОЯГ и РАО. На някой правителства и компании са им били нужни десетилетия, за да изградят стабилно доверие в това, което вършат, а инцидентът застрашава това доверие.

Бъдещето на ядрената енергетика засега остава неясно и само в сферата на предположенията. Страни като Франция, Русия, Китай и Индия не допускат варианта за прекратяване на ядрените си програми, но също така и не се поставят ясни критерии за оценка на безопасността.

Предизвикателства и основни заплахи пред развитието на ядрената енергетика след Фукушима

Кризата в Япония даде сериозно отражение по целия свят. Политиците искат преразглеждане на правилата за безопасност, обществеността изразява безпокойство и изглежда вероятно, че някои от планираните ядрени програми ще бъдат съкратени. Политиката на ядрената енергия е вероятно да бъде по-спорна дори на места, където обществената подкрепа е силна (или без значение). В резултат на това през следващите години, ядрената енергия може да направи по-малко в приноса към намаляването на емисиите на въглероден двуокис, отколкото се очакваше.

Два месеца след аварията IAEA и Международната агенция по енергетика към ОИСР (IEA) нямат категорично становище за случилото се и засега само събират данни и информация, като бъдещите им препоръки биха били налични само след края на аварията и обстойно обследване, включително и на площадката. Европейския съюз започна сериозен дебат по въпроса за безопасността като следствие от аварията. Стартираха се процедури по оценка, т.нар. „стрес-тестове”, засега само на национално ниво, тъй като спорът на европейско ниво за обхвата им все още не е приключил. България, като страна със силна регулаторна рамка, започна вече преглед на системите за безопасност на действащите реактори в АЕЦ „Козлодуй”. Набелязани са конкретни действия и е подходено към тяхното изпълнение.

Бъдещето на ядрената енергетика – въпрос с технологични, социални, икономически и най-вече политически аспекти. Противниците на този начин на производство на енергия ще се активизират и безспорно ще се опитат да спечелят солидни дивиденти в незнайно каква полза, но естествено във вреда на ядрената енергетика. Безспорно ядрената енергия и нейните приложения като енергетиката някога няма да са същите. Предмет на широко обсъждане ще бъдат причините за и следствията от аварията. Ще се анализират възможните изходи, както и най-нови постижения от технологично естество. Възможно е да се даде тласък на развитие на досега позабравени технологии или на такива с по-малко поддръжници, както и на напреднали като производството на водород по термохимичен път – GEN IV.

Но какъвто и път да поеме развитието на ядрената енергетика, сигурно е, че основният аспект ще бъде поставен върху системите за безопасност (вече инсталирани или в процес на инсталиране), както и изцяло нов начин на отношение към безопасността.