По време на форума „Възобновяема енергия: от мисли към действие”, организиран от италианската камара Confindustria Bulgaria на 19 април, едно изказване предизвика голям интерес. Инж. Пламен Дилков, изпълнителен директор на PVB Bulgaria и съпредседател на Съюза на производителите на екологична енергия (СПЕЕ БГ) и Българската хидроенергийна асоциация (БХА), излезе от рамките на формалните изказвания и презентации, като представи интересна визия за бъдещето на българския енергиен сектор.

Със съгласието на автора, публикуваме в сайта ни пълния текст.
______________________________

Добър ден г-жо Министър Караджова,

Добър ден г-н Министър Найденов,

Скъпи колеги, партньори и приятели,

Аз съм Пламен Дилков и съм тук в качеството си на съпредседател на Съюза на производителите на екологична енергия (СПЕЕ БГ) и Българската хидроенергийна асоциация (БХА).

Очаква се, че ще говоря като инженер с цифри и факти, но ми се иска да изляза от тази рамка и да говоря в чисто човешки аспект, защото преди всичко, ние сме хора и едва след това министри, предприемачи, инженери и професионалисти.

Ето защо, бих искал всички ние заедно да погледнем в бъдещето...

Бъдещето, което идва да ни дърпа ушите.

Дотук много добре, дотук много добре. Това, което е важно, не е падането, а приземяването – думи, с които един падащ от петдесетия етаж човек се опитва да успокои себе си при всеки изминат етаж.

Развитието на технологиите за производството на енергия от възобновяеми източници в световен мащаб е планирано от централните правителства на Великите сили за годините след 2025-та. Но бъдещето не е съгласно, то се бунтува срещу това, което замислят тези страни.

След 2025 г. големите монополи ще са амортизирали за пореден път жизнения цикъл на съоръженията за добив на изкопаеми горива. Големите лобита на атомната енергия ще могат да разчитат на такъв брой съоръжения/инсталации, достатъчен да оправдае финансовите параметри, на базата на които големите инвестиционни/световни фондове ги кредитират и дават/признават добавена стойност на техните акции. Дотук падането е гарантирано, даже може да изглежда като едно безопасно спускане. Внимание обаче! Това, което наистина е важно, е приземяването.

Това ли е всичко? Наистина ли става въпрос единствено за цифри, за коефициенти, документи, финансови продукти, за геополитически отношения, за които никой вече не си спомня защо са такива, но от които много извличат икономически ползи, имайки или не право на това?

Това ли е цената на нашето бъдеще и бъдещето на децата ни? Непрекъснат ръст на производството, на който следва да съответства и един непрекъснат ръст на потреблението, на всяка цена, за сметка на природата, културата или дори икономиката?

Както преди, така и сега, оставаме убедени, че най-добрият произведен мегават, най-подходящият, е негаватът, т.е. този, който не е произведен. Парадокс, изричан от тези, които по професия са производители на енергия. Но напълно ли сте убедени в това?

Енергията е не само необходима, но също така е и фактор за националната сигурност. Който има енергия, има независимост, може да действа/сключва споразумения от позицията на силата, има политическо влияние дори върху съседните страни. Следователно, изразено като математическо уравнение, който произвежда мегават, произвежда власт. Истина, но в един свят, препълнен с финансови продукти, с комисиони по доставките, с политически отношения, които не се разясняват, защото или са позорни, или направо забранени от международните конвенции, е малко трудно рационално и безусловно да се съгласим с уравнението. То остава вярно, но неприемливо за един свят, който се счита за демократичен.

Още не съм говорил за цифри, числа, обективни факти. А това не е типично за инженер. Но бъдещето ме е хванало за ушите и не ме пуска от няколко седмици. Следя новините за Фукушима, слушам за невероятната равносметка за погубването на един сериозен народ, организиран и истински ценител на природата, какъвто е японският народ. Не искахме дори да чуем, че може да се случи един втори Чернобил. Сега се надяваме да не стане и по-лошо от Чернобил. Надяваме се освен това да не се обърне някой петролен танкер в морето, че никой няма да запали петролен кладенец, че станциите за измерване качеството на въздуха в световните мегаполиси няма да регистрират стойности, убийствени за нашето здраве.

Бъдещето идва и ни хваща за ушите, защото го ипотекирахме. Бъдещето е затворник и е бясно. Базирайки се на едно математическо уравнение и някакви документи, често с преувеличено или украсено съдържание, предприехме един модел на индустриално развитие, който изповядва максимално потребление, а не оптимизация, който изисква безкраен растеж, а не устойчивост и не само от гледна точка на природата, ами и от човешка гледна точка.

Кое силно и въздействащо стихотворение ще може да напише японеца върху черешовия цвят, когато днес една древна цивилизация, с жестока съдба, за втори път в рамките на две поколения, е заплашена от геноцид по вина на атома и неговото сливане?

Напомням на всички, говорим за японците, а в света на технологиите и на индустрията малко са по-добри от тях, много малко. Колко струва днес и колко ще струва в бъдеще атомната централа Фукушима? Някой актуализира ли бизнес плана? Ами вътрешната норма на възвръщаемост? Амортизациите? Ами разходите за ремонтните дейности бяха ли предвидени? Кой ще плаща през следващите векове за необходимите дейности за понижаване на изтеклата радиоактивност? Колко струва днес наистина един произведен киловат от централата Фукушима? Какво е времето за неговата възвръщаемост? На каква цена е трябвало да се продава един произведен от Фукушима киловатчас?

Сега вече може да се говори за енергията от възобновяеми източници. Докато падаме… Дотук беше добре. Помнете, важно е друго, важно е приземяването.

Природата щедро е предоставила енергийни резерви в почти всяко кътче на земята. Със сигурност в Европа, където живеем, не по-малко и в България. Бих искал да се опитам да напомня на сънародниците, погълнати от атомната реторика, ако ми позволите, че преди всичко ние сме една изключителна страна, с древна история. Страна, която държи най-сетне своята съдба в ръцете си, след като векове наред турци и диктатори я държаха в техните. В рамките на нашите граници, без да искаме разрешение от никой, без да зависим от никой, можем за пръв път да участваме в развитието на един алтернативен икономически модел, различен от този, който искат да ни наложат обичайните заподозрени. Водата, вятъра, слънцето и земните култури - те са същите като тези в Америка или Германия, в Китай или Румъния.

Отвсякъде ни бива обяснявано, че възобновяемите източници са скъпи, един лукс за българите. Може би да, отчасти нещата стоят така, но само защото не съществува реален обществен дебат, няма ясна и съзнателна стратегия.

България има потенциал за използване на възобновяема енергия, който бива планиран и обществено споделен и който, разбира се, е в рамките на подходящото за страната и в зависимост от нейната инфраструктура и потребности. Знаем ли колко енергия ще е необходима след 20-30 години на нашата страна? Изчислихме ли какви са възможните спестявания вследствие на по-високата ефективност на съоръженията, промишлеността и домакинствата? Какъв ще бъде икономическият модел на България за в бъдеще? Вятърът, водата и слънцето не струват нищо за разлика от други горива, необходими за производството на електроенергия. Изчислихме ли разходите за снабдяване с горива, тяхната наличност на пазара, тяхната сигурност, депонирането след изразходването им, последиците от тяхното изгаряне? Оценихме ли и изчислихме ли демографското развитие на нашата страна, взехме ли предвид нейните особености, специфични нужди, необходимост от минимална инфраструктура, от създаването на богатство? Позовавам се на реалната възможност общините да участват пряко в бъдеще в добиването на енергия от ресурсите, които природата щедро е предоставила, така че никой скоро да не бъде хванат за ушите. И ако някой си мисли или иска да ме убеди, че е толкова трудно или направо невъзможно, имам няколко конкретни примери да покажа. Моля ви, настанете се удобно, дори и в България може това да се прави.

Имам едно инженерно убеждение. Денят, в който ще се правят честните сметки за това колко наистина струва един произведен киловатчас от възобновяем източник и от конвенционален източник, ще стане най-накрая ясно, че и първите ще бъдат икономически рентабилни, с възвръщаемост на инвестициите, сметната за по-дълги и сериозни периоди в сравнение с тези, за които спекулативните банки принуждават. Достатъчно е да се вземат предвид, както би трябвало да направи една сериозна страна като нашата, наистина всички фактори, а не само пропагандните лозунги, в които некомпетентни или заинтересовани лица се опитват да ни убедят.

Наистина не се разбира смисълът или рискът, който кара институционалните кредитори да осигуряват капитал за толкова кратко време, когато се създават съоръжения, които в продължение на десетилетия ще генерират полезна и независима енергия, още повече - 100% българска.

Бъдещето почука на нашата врата през 1994 г., когато в Киото, забележете само как понякога съдбата е жестока, политици и правителства, осенени, създадоха основите на един граждански напредък, наследник и все пак алтернативен на индустриалната революция от 19. век.

С това, което се случва в Япония днес, бъдещето разби вратите и ни издърпа ушите. Грехота е ако не разпознаваме поличбите и не искаме да грабнем възможността за промяна.

В основата на атомната енергия е математическото уравнение. Дори и в основата на водноелектрическата, слънчевата и вятърната енергия. Една и съща наука, еднакви достойнства.

Приземяването се надявам да бъде изпълнено с усмихващи се хора, ярки цветове и чист въздух. Засега бъдещето ме води до развалините и радиоактивните отпадъци на една разрушена страна и до катранените брегове на Флорида и Мексиканския залив.

Дотук добре, дотук добре, важно е не падането, а приземяването.