Според доклада на ЕК за състоянието на околната среда, Европа е постигнала малък напредък в борбата с климатичните промени, но непредвидимите събития поставят под въпрос поставените цели в краткосрочен и средносрочен план.

През 2010 г. Европа е постигнала по-ясна представа за промените в климата и ролята на човека, по-ниски нива на замърсяване и по-добро разбиране на слабостите в управлението на околната среда. Според доклада „Европейската околна среда – състояние и тенденции 2010” (The European Environment - State and Outlook 2010), изготвен от Европейската агенция за околна среда (ЕЕА), това е основният напредък, постигнат в рамките на Европейския съюз, през изминалата година. Според него проблемите, свързани с околната среда и климата в Европа, се вписват все повече в безпрецедентното развитие в световен план, което поставя под въпрос как точно човечеството ще покрие нуждите си с все по-оскъдните източници на енергия, храна, вода и основни материали, и как ще гарантира бъдещето си.

Природни ресурси

Продължаващото изразходване на природните ресурси с нарастващи темпове все по-осезаемо ще подкопава икономиката на Европа и социалното равновесие в общността. Променящите се модели на консумация на природните ресурси в производството и потреблението са основната причина за все по-бързото им изчерпване, както и за значителния екологичен отпечатък от човешката дейност върху природата.

Европа все още разчита до голяма степен на внос, особено ще се отнася до горива и в частност природният газ. Големите проекти за пренос на газ, които са в ход в момента – „Южен поток”, „Набуко” и „Северен поток”, също търпят промени, като вероятно разходите по осъществяването им ще се покачват. В своята по-дългосрочна стратегия за развитие, ЕК подчертава нуждата от местни алтернативи на вносните суровини.

Отпадъци

Регулацията и новите технологии значително са увеличили ефективното използване на ресурсите, като са успели донякъде да намалят свързаността на икономическия растеж и оползотворяването на ресурсите, вредните емисии и генерирането на отпадъци. Това обаче остава предизвикателство и почти невъзможно за домакинствата.
Както и при природните ресурси, така и при управлението на отпадъци, се наблюдават същите тенденции на несигурност. Общността няма да успее да намали значително генерираните отпадъци, въпреки че се прилагат успешно различни подходи за рециклиране и удължаване на жизнения цикъл на суровините. Все още малко страни, като Швеция например, имат достатъчен или дори свръхкапацитет за обработване на отпадъци, което задържа генерирането им в познатите норми с нарастващ тренд.

Климатичните промени

ЕС е намалил вредните емисии значително през изминалата година и вероятно скоро ще постигне целите, заложени в Протокола от Киото. Както на континента, така и в световен мащаб обаче, намаляването на вредните газове не е достатъчно, за да задържи покачването на температурата под критичните 2 градуса. ЕАА изтъква необходимостта от по-строги мерки за ограничаването на затоплянето. Това показва не само необходимостта от подобряване на процесите в производството, но и също да се провокират промени в консуматорското поведение, за да се намали вредата върху природата.

Тенденциите за Европейския съюз, особено що се отнася до дейностите, които засягат климатичните промени и енергийната сигурност, не са еднозначни.

Спрямо резултатите към края на 2010 г., е малко вероятно ЕС да постигне заложеното намаляване на консумацията на енергия с 20 на сто до 2020 г., като същевременно увеличи с 20% дела на възобновяемата енергия в общия микс. Към момента на производството на електроенергия и топлоенергия в ЕС се падат близо 8% от парниковите емисии. Германия и Великобритания пък са двете страни с най-голям дял вредни газове. Въпреки това, както и скорошните проблеми с търговията с емисии, според доклада, ЕС ще покрие целите за намаляване на парниковите газове, но това няма да доведе до желаното задържане на повишаването на глобалната средна температура под 2% до края на десетилетието.

Транспортът, който също е изключително енергийно интензивен, не се развива спрямо очакванията. Той се нарежда на второ място след енергийния сектор по замърсяване на въздуха и принос към климатичните промени. Според данните в доклада за периода 1990 – 2008 г. вредните емисии от транспорта са се увеличили с 24 на сто за ЕС-27. В това число не се включват емисиите на авиацията и морския транспорт. Докато делът на товарния железопътен транспорт и на речния е намалял, този на колите е нараснал до 22%, или 52 милиона коли, към края на 2006 г. и продължава да расте.

Единствено Германия и Швеция от 27-те страни-членки са постигнали целите си за процента на използвани биогорива до 2010 г.

А сега накъде?

В световен мащаб развиващите се икономики в последните години се приближиха до по-напредналите: населението се увеличава, а наред с това и темповете на консумация. Нарастващата средна класа и променящите се темпове на консумация ще изложат на още по-голям риск най-уязвимите групи от населението: бедните, децата и възрастните хора.

Към това се прибавя и уязвимостта към все по-мащабните природни бедствия. Земетресението, последвано от цунами в Япония, освен че доведе до хиляди жертви и постави страната пред ядрена опасност, доведе и до вълна от мерки за засилване на сигурността в атомните електроцентрали по света. В Европа беше свикана спешна среща, вследствие на която Германия отмени плановете си да удължи живота на своите АЕЦ. Така ядрената енергия, сочена от експерти като частична надеждна алтернатива на въглищата и нефта, приемана противоречиво от обществото, сега е в процес на преразглеждане.

Наскоро приетата от ЕС политика до 2050 г. за преминаване към въглероднонеутрална икономика си поставя амбициозни цели, сред които осъществяване на икономии от 175-320 млрд. EUR годишно от намаляване на потреблението на нефт и газ. Предвид зависимостта на стария континент от вносно синьо гориво, без развитието на нови технологии и то бързо, както и възприемането на адекватни регионални политики обаче, целевата 2020 г. ще изглежда все по-недостижима.