Електрификацията на София води своето начало от 1. ноември (стар стил) 1900 г., когато концесионерът „Дружество на големите строителни Марсилски предприятия” въвежда в експлоатация изградената ВЕЦ „Панчарево”, преносен електропровод и разпределителна електрическа мрежа на столицата. С това се осъществява замисълът на офертата на концесионера. Тази водна електрическа централа е първата централа за обществено електроснабдяване в България. Така София, прекрачвайки светилния газ, се нарежда сред първите градове в Европа, които имат обществена електрификация. Концесията е за 40 години.

ВЕЦ „Панчарево” е изградена с четири генераторни групи - всяка по 430 kW, и генераторно напрежение 8 kV, преносен електропровод за същото напрежение и разпределителна електрическа мрежа за 7 kV, трафопостове 7000/150 V и електрическа мрежа за ниско напрежение 150 V. В замисъла на концесионера е заложена и известна перспектива, защото в електрическата централа са предвидени места и за още две генераторни групи.

С пускането на електрическия трамвай в София от отделна белгийска концесия само след няколко месеца (1. януари 1901 г.) консумацията на електрическа енергия се увеличава значително и достига 2 500 000 kWh. Вече е била в действие и изградената от концесионера, като резервна, парна елекетрическа централа на ул. „Мария Луиза”, при сегашното трамвайно депо, с мощност 2х250 до 400 конски сили.

По средата на януари обаче настъпили силни студове, р. Искър замръзнала (17.01.1901 г.) и ВЕЦ „Панчарево” спряла. Столицата останала без електрическа енергия от 7 часа сутринта до 9 часа вечерта. Това именно наложило концесионерът, с оглед и на перспектива, да изгради една нова по-мощна парна електрическа централа (2х600 к.с.) на мястото на съществуващата такава (1902 г.). А през 1908 г. френската концесия е била продадена на едно ново белгийско дружество „Електрическо дружество за София и България” в Брюксел.

Обаче по-нататъшното развитие на електрификацията на София през първите две десетилетия на ХХ век се затруднява значително от трите войни, в които участва България (Балканска, Междусъюзническа и Първа световна) за обединението на народа ни. Така замислената още през 90-те години на ХІХ век и със значителна изграденост общинска ВЕЦ „Бояна” се въвежда в експлоатация едва през 1923 г. А през 1927 г. концесионерът въвежда в експлоатация значително по-мощна парна електрическа централа – „Курило”, с инсталирана мощност 2х4000 kVA за 6,3 kV. От последната електроенергията се пренася до София (до подстанция „Мария Луиза”, 35/7 kV) при едноименната парна централа чрез електропровод за 35 kV.

С изграждането на първия етап на Рилския водопровод от с. Бистрица до столицата се изгражда и втора общинска електрическа централа ВЕЦ „Симеоново” с мощост 860 kVA (1927 г.). По този начин се посреща ежегодното нарастване на електропотреблението на столицата. Тогава (1926 г.) София има 213 000 жители и нейната електроконсумация достига 20 млн. kWh или средно по 94 kWh/ж. на година, в т. ч. за комунално-битовия сектор - 30 kWh/ж. годишно, т.е. 1/3 от електропотреблението.

През 1933 г. се въвежда в експлоатация вторият етап на Рилския водопровод, на който се изгражда трета общинска централа – ВЕЦ „Мала църква” с мощност 6000 kVA и от нея електрическата енергия се изнася до София чрез електропровод за 35 kV до подстанция „Рила”, 35/7 kV. Разширява се и ВЕЦ „Симеоново” с още две групи по 4000 kVА и общата инсталирана мощност на централата достига 8860 kVА. Същевременно се налага и изграждането на нова подстанция „Сердика” за 35/7 kV в центъра на града, захранването на която се осъществява чрез първия диаметрален кабел за 35 kV, свързващ подстанциите „Мария Луиза” и „Рила” (1934 г.).

И без да има някаква перспективна разработка за развитие на електроснабдяването на столицата, още през първите три десетилетия на миналия век се осъществява едно еволюционно развитие на схемата на електроснабдяване на града, що се касае до конфигурацията на електрическата мрежа за средно напрежение и използваното преносно напрежение, което се повишава през следващите периоди на развитие, една трайна тенденция, която се запазва и през целия минал век.

И така през първите четири десетилетия на миналия век, следвайки нуждите на града, се замисля и реализира една развиваща се във времето електрическа схема на града, при която се използват преносни напрежения 7 kV и 35 kV, трафопостове 7000/150 V и ниско напрежение 150 V. А в крайградската зона (селата) разпределителното средно напрежение е 15 kV и трафопостове за 15000/380/220 V.

И това развитие на електрическата схема на столицата е в пълна координация с градоустройственото й развитие. След дългогодишното приложение на първия градоустройствен план на София, разработен от чешкия архитект Антон Колар (1881 г.), се разработва втори градоустройствен план на столицата от немския архитект проф. Адолф Мусман, който се утвърждава през 1938 г. С него възниква нуждата и от един цялостен план за развитие и на електрификацията на града. Втората световна война обаче попречва за разработката на такъв план, но по това време Столичната община, благодарение на кмета инж. Иван Иванов, успява да откупи на сравнително поносима цена белгийската концесия (1941 г.), което е един значителен успех в тази насока.

От друга страна, жестоките бомбардировки на София от английските самолети през 1943/44 г. разрушават значителна част както от сградите, така и от електрическата мрежа. Следва и превратът на 9 септември 1944 г. Всичко това налага една актуализация на градоустройствения план на проф. Мусман, още повече че българската архитектурна гилдия е недоволна от това, че в този план не участват български архитекти. Актуализацията се извършва от колектив при Архитектурно-градоустройствената дирекция на Общината под ръководството на проф. арх. Любен Тонев (1945 г.).

Въз основа на последния план вече от инж. Гаврил Събев и инж. Борис Бракалов при Общината се разработва и първият цялостен идеен проект за преносната система на 35 kV и нуждата от нови разпределителни подстанции за 35/7 kV (1949 г.). Това се налага и от факта, че през периода 1924-1940 г. общата нето електроенергийна консумация на Голяма София (т. е. вкл. селата) нараства от 12,5 млн. kWh на 56 млн. kWh, т.е. приблизително 4,5 пъти. Така по този проект, със сравнително кратка перспектива, в София през 50-те години на миналия век се изграждат 3 нови разпределителни подстанции за 35/7 kV: „Витоша”, „Боримечката”и „Подуяне”. Вече е спряна от експлоатация първата електрическа централа за обществено електроснабдяване в България – ВЕЦ „Панчарево”, след 56-годишна експлоатация (1956 г.).

Бързото разрастване на града по население през втората половина на миналия век налага разработването на нов, обстоен „Общ градоустройствен план на София” (ОГП) през 1956-1961 г., когато се и утвърждава. Той е разработен в два варианта – първи вариант на колектив от „Софпроект” с ръководител арх. Любен Нейков и втори вариант на колектив от „Главпроект” с ръководител арх. Васил Сиромахов. Основната разлика между тях е тази, че при втория вариант се предвижда усвояването на значителна нова жилищна територия в югоизточна и в западна посока. Утвърждава се първият вариант на ОГП на арх. Л. Нейков.

Частта „Енергетика” на ОГП се разработва от подизпълнител „Енергохидропроект” от голям колектив с ръководител инж. Мире Спиров. В нея за нуждите на централната топлофикация се доказва и утвърждава разширението на построената през 1949 г. ТЕЦ „София”, изграждането на нова централа ТЕЦ „София-изток”, както и отоплителна централа в западната част на града.

По отношение разпределителната електрическа мрежа се доказва и утвърждава необходимостта от смяна на ниското напрежение 150 V с 380/220 V в централните части на града, която се завършва 1964 г., както и на средното напрежение 7 kV с 10 kV в тази част, която се завършва през 1966 г. Сменя се и напрежението 15 kV с 20 kV в околоградската зона (1968 г.), като последното се въвежда и в жилищните комплекси в новоусвоените жилищни територии.

От същия колектив през 1968г. се разработва и „Етапен план за подобряване електроснабдяването на София”, в който се разглежда развитието на преносната и разпределителна електрическа мрежа до към 1980 г. В централните градски части се запазва съществуващото междинно преносно напрежение 35 kV. Същевременно се набляга на необходимостта от допълнителна преценка за „дълбок въвод” на 110 kV в централните части на града, чрез кабелна линия. Първата такава кабелна линия между ТЕЦ „София” и подстанция „Г. Димитров” („Мария Луиза”) е осъществена през 1977 г. по проект на инж. Борис Бракалов. Спряно е електропроизводството на ТЕЦ „Курило” след 42-годишното му използване (1969 г.).

Разрастването на столицата по население налага актуализирането на Общия градоустройствен план на София с така наречения „Директивен план на София и Софийската агломерация” (1974/75 г.). Той е характерен с това, че се усвояват значително нови територии в югоизточна и в западна посока. По този начин същият е по-близък до втория вариант на ОГП на арх. В. Сиромахов. Разработката на електрификацията в него се извършва пак от подизпълнител „Енергопроект”, респективно. от колектива с ръководител инж. Мире Спиров.

Скоро, след Директивния план, по задание на Министерство на енергетиката, в „Енергопроект” от колектива с ръководител инж. Мире Спиров е завършен и приет от Министерството на енергетиката проектът „Концепция за електроснабдяването на София до и след 2000 г. и етапно ликвидиране на напрежението 35 kV” (1977 г.).

В тези две разработки се въвежда диаметрална схема на електроснабдяване на София с четири кабелни линии за 110 kV (по-късно оформени пет), които захранват разпределителните подстанции за 110/10-20 kV. Общият брой на тези подстанции възлиза на 45, от които нови 31, които са изградени до към края на миналия век. За подстанциите 110/10 kV в централните градски части се препоръчва и утвърждава използването на закрити разпределителни устройства за 110 kV (ЗРУ), както и на комплектни такива с „елегазова изолация” (КРУ 110 kV). С последните са изградени подстанциите „Сердика”, „Витоша” и „Гео Милев”.

Подстанция „Гео Милев”, 110/10 kV, 2х40 МVА с комплектно закрито „елегазово” устройство за 110 kV (КРУ), 1984 г.

© Мире Спиров

Външната схема на електрозахранването на града се осъществява чрез два електропроводни пръстена. Един за 220 kV към който са присъединени системните подстанции за 220/110 kV – „София-юг” (1975 г.), при ТЕЦ „София” (1985 г.) и ТЕЦ „Бобов дол” (1973 г.). Вторият е външен пръстен  за 400 kV, който е свързан с АЕЦ „Козлодуй” и със системата 400 kV на страната. Към него са присъединени системните подстанции с трансформация 400/110 kV: „София-запад”, 2х250 МVА (1981 г.), „Радомир”, 200 МVА (1984 г.) и „Металургична”, както и подстанция „Столник” за 400/220 kV, 630 МVА (1980 г.). Към този пръстен е присъединена и ПАВЕЦ „Чаира” (1995 г.).

Схема. Сегашна и перспективна схема на преносната електрическа система на София

© Мире Спиров

Легенда:
1 - електропровод за 400 kv
2 - електропровод за 220 kV
3 - електропровод за 110 kV
4 - кабелна линия за 110 kV
5 - разпределителна подстанция за 110/10-20 kV
_____________________________________________________________

Всички проектирани електропроводи и подстанции по тази схема са изградени досега, с изключение на подстанция „Металургична”. Окончателно е ликвидирано и междинното преносно напрежение 35 kV в централните райони на града след 58-годишното му използване (1985 г.). И така проектираната и изградена схема е в състояние да поеме електрическия товар на столицата, по моя преценка, и до 2020 г. и по-далече. Всичко това показва и нейното съвършенство, защото изходна база при разработване на горните проекти е за население на София 1 260 000 души; а понастоящем в града, по неофициални данни, живеят около 2 000 000 души. А изчисленият общ върхов електроенергиен товар в „Концепцията” (без МК „Кремиковци”) за към 2000 г. е 1600 MW и той и досега е по-нисък.

От друга страна, в Концепцията е дадено много лесно изпълнимо далечно развитие на схемата на електроснабдяването на София след 2000 г. чрез изграждане на „дълбок въвод” за 220 kV или за 400 kV чрез изграждане на системна подстанция за 220(400)/110 kV на площадката на съществуващата подстанция „Рила” 110/10 kV. Необходимо е само диаметралната схема на кабелните линии за 110 kV да се трансформира в „радиална”, което никак няма да бъде трудно и е показано в Концепцията. Именно това са големите предимства на утвърдената схема на електроснабдяване на София.

Награди за екипа специалисти от "Електроснабдяване столично" и "Енергопроект"

© Мире Спиров

Народно събрание, 30.12. 1966 г.
Наградени специалисти от "Електроснабдяване столично" и от "Енергопроект" за смяната на ниското напрежение 150 V с 380/220 V и на средното напрежение 7 kV с 10 kV в София. В средата: Г. Кулишев, който връчва наградите, а в ляво от него директорът инж. Васил Добрев, гл. инж. АЛексиев, инж. Мире Спиров, а зад тях инж. Христо Тихолов и инж. Ото Херман.
_____________________________________________________________

Цялата тази приемственост на проектите за електрификацията на София през втората половина на миналия ХХ век, както и далекоперспективните решения за нейното развитие се дължи главно на това, че разработките са правени в реномирания най-голям проектантски институт в България през ХХ век „Енергопроект” и то от един и същ колектив, който ги е разработвал в продължение на десетилетия. И въз основа на посочените идейни проекти се разработват работните проекти за конкретните обекти (електрически централи, подстанции, електропроводи и мрежи) от съответните специализирани отдели на „Енергопроект”, по които последните се строят. В настояще време този комплексен проектантски и научно-изследователски институт е почти закрит и има само символичен състав от около 40-50 души.