Г-н Хиновски, как оценявате състоянието на българската енергетика на фона на дългата политическа криза и на международните конфликти?

В последните 10 години българската електро-енергетика се развива в много специфична среда: първо, липсата на професионална енергийна стратегия, въпреки множеството експерименти на редица служебни министри без особен опит в енергетиката, и второ, крайно либералната среда и „прегряване“ на инвестициите във фотоволтаични мощности, което доведе до дисбаланси в мощностния и енергиен баланс на системата и внос на скъпа дефицитна върхова енергия.

Приложената тук фигура 1 (фиг. 1 е публикувана в печатното издание на сп. ЮТИЛИТИС, брой март 2025 г.) с източник ENTSO-E илюстрира „пораженията“ върху енергийната сигурност и цените на електроенергията в България, които „неудържимото“ изграждане на фотоволтаици нанесе. Ще продължим ли по този рисков път?

Въпросите с изграждане на нови акумулиращи и регулиращи мощности, така необходими на новата структура на генериращите мощности, дълго време бяха неглижирани. Решенията относно бъдещето на въглищните централи и досега се отлагат и това бъдеще продължава да „стърчи“ в полето на популизма и да бъде тема за упражняване на некомпетентни политици.

Топлоенергетиката, защото и тя е част от енергетиката, остана на нивото от преди 20-30 години, тъй като няма нито една нова високоефективна ко-генерационна мощност, изградена в топлофикационните ни централи. Три-генерационни инсталации се изграждат само в новите модерни бизнес-центрове и моловете, но такива няма и не се плануват в нито една от топлофикационните централи.

Модерните направления на развитие на българската енергетика – разпределеното производство в рамките на енергийни общности, все още среща бариери и административни трудности. 

Енергийният министър представи идеен механизъм как да бъде организиран преходния период за либерализацията на пазара на ток. Как оценявате идеята и кога според Вас ще се случи пълната либерализация у нас?

Либерализацията на пазара на електроенергия, която индуцира много страх в нашите политици и те непрекъснато искат отлагането ѝ, не представлява сериозен риск стига да бъде организирана и  проведена правилно. Изрично трябва да подчертая, че с провеждането ѝ ще бъде внесена социална и пазарна справедливост, защото всички ще заплащат реалните разходи за потребление, като на енергийно бедните домакинства ще бъде създаден и механизъм за подпомагане.

През 2024 г. Българският енергиен и минен форум (БЕМФ) представи на Министерството на енергетиката пътна карта за провеждане на комуникационна стратегия за информиране на обществото за процеса на либерализация, но тогавашният служебен министър Малинов прояви неразбиране. 

Ставаме ли действително свидетели на ядрен ренесанс на глобално ниво според Вас?

Дефинираната политика на Европейския съюз за декарбонизация на енергетиката и индустрията в периода до 2050 г. в момента е в период на преоценка, дори бих го нарекъл период на „охлаждане“ на климатичните цели. Но, едно нещо става все по-ясно, че без ядрена енергия този процес не може да бъде реализиран. И фактите доказват това – почти всички страни от ЕС, особено в Източна Европа, планират изграждане на нови ядрени мощности, включително и някои заклети анти-ядрени държави като Италия.

Любопитен е и фактът, че дори в класически зелената Energiewende Германия в момента RWE подготвя повторното пускане в експлоатация на две от спрените атомни централи на компанията.

Как виждате България в тази ситуация при подготовката на новите два блока в АЕЦ „Козлодуй“? Навреме ли действаме като държава в това отношение?

България в периода 1996 – 2008 г. направи 4 неуспешни опита да построи АЕЦ „Белене“. Аз лично имам участие в един от тях, през 1998 г., когато тогавашното ръководство на НЕК и Комитета по енергетика се стъписаха и не продължиха дейностите по проекта, въпреки че тогава неговият бюджет по оценки на МААЕ-Виена бе оценен само на 1,7 милиарда щатски долара за един блок с използване на доставеното оборудване.

По-късно, четвъртият опит да се построи АЕЦ „Белене“, който беше много близо до успех, завърши отново безславно през 2012 г. Но този път с много повече икономически и имиджови щети, когато световно класен инвестиционен партньор като RWE напусна проекта с тежки обвинения към българските партньори.   

Днес повече от ясно е, че без нови ядрени мощности, особено след извеждане от експлоатация на блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“ един ден, България ще изпитва сериозен дефицит на електроенергия. Изключително непрофесионално е да се смята, че само с възобновяеми енергийни производства този дефицит може да бъде преодолян. По тази причина новите блокове 7 и 8 на площадка „Козлодуй“, която в инфраструктурно отношение е много добре подготвена, е много добро решение. 

Другата важна тема, която повдигам от известно време е, че ако в Козлодуй ще реализираме технологията АР-1000, то на площадка Белене трябва да пристъпим към реализация на друга технология. Имаме избор да диверсифицираме с Фраматом, с САР-1200 на корейската технологична  компания KHNP, с малки модулни реактори, а защо ли да не опитаме да използваме доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“ в нов усъвършенстван ядрен проект в партньорство с Фраматом или друга технологична компания?

Малките модулни реактори навлизат все повече в Европа. Каква почва имат те у нас и имаме ли кадрови потенциал за управлението им?

Малките модулни реактори (ММР) са ново направление в развитието на ядрената енергетика. Квалификацията „малки“ остана наследство от първите прототипи, които наистина бяха с малка мощност, но днес разработваните технологични прототипи са с електрически мощности от порядъка на 300-700 МВт. Основните предимствата на ММР са, че първо, те предлагат нови технологии за високоефективно комбинирано производство на електроенергия и други производства – топлинна енергия, водород, амоняк, химически продукти и други, и второ – те се маневрени и могат да бъдат използвани за толкова необходимото регулиране на електрическия товар в енергийната система. За съжаление, това направление за разлика от всички европейски страни бе напълно подценено като направление в българските стратегически документи за развитие на енергетиката, но, за радост, в последната редакция на Интегрирания национален план „Енергетика и климат“ (ИНПЕК) намери място.

В България ММР имат сериозен потенциал за развитие, основно в направлението изграждане на нови високоефективни ко-генерационни топлофикационни модули, произвеждащи топлинна енергия на значително по-ниски цени от газовите. В това направление се подготвят редица проекти в Чехия, Естония и Полша. Тези централи могат да имат и съществен принос за регулиране мощността и честотата в ЕЕС, което е сериозен проблем днес. На второ място приложението на ММР става все по-атрактивно в различни клонове на индустрията за беземисионно производство и снабдяване с топлинна енергия с високи параметри на конкурентни цени. 

Моята мечта днес е да видя старта на проект за изграждане на ко-генерационни модули за производство на електроенергия, топлинна и хладилна енергия в Топлофикация-София, за който има както подходяща площадка, така и изгодни икономически условия. 

Украйна иска да купи оборудването за неслучилата се АЕЦ „Белене“. Смятате ли, че продажбата е добър ход или напротив? Съвместими ли са технологиите за „Белене“ и „Козлодуй“ при наложителни ремонти в действащата ни централа?

В контекста на бързо развиващите се международни геополитически модели, моето мнение по въпроса се промени. Днес смятам, че преговорите по сделката за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“ трябва да се преустановят. Настъпиха нови времена, нова конюнктура и не е далеч времето, когато ще намерим друга по-изгодна за страната алтернатива за използване на това оборудване.

Имам идея и план, които съм консултирал с чуждестранни партньори. Става дума за това какво да предприеме България в близките месеци, за да оценим дали и как един нов ядрен проект на площадка „Белене“, с използване на доставеното оборудване, би могъл да се реализира. Разбира се, пред един такъв проект съществуват редица рискове, но на фона на очаквания икономически ефект си струва да положим максимални усилия за това.

Темата с въглищните централи остава чувствителна за нашата страна. Има ли верен политически ход за решаването ѝ?

Ключовата тема с въглищните централи и технологичното им обновяване никога не е интересувала искрено политиците. За тях тя винаги е представлявала труден въпрос за отговори в предизборните кампании, но и след това... Никога никой от досегашните министри на енергетиката не се опита да намери полезен за всички страни вариант за технологично решаване на проблема. А такива има, но е въпрос на компетентност и управленски умения, а не само планове за използване на минните табани за фотоволтаични централи.

Съществуват технологии за газификация на въглищата, за преобразуването на въглищните централи в комбинирани с малки ядрени реактори и други. Така например, на 4-ата международна ядрена конференция в София на 10-11 април тази година ние поканихме световно известната технологична компания HOLTEC International и те ще представят една такава технология за ТЕЦ-ове.

Как оценявате заложените цели на страната ни в Интегрирания план за енергетиката и климата?

Последната редакция на ИНПЕК на България представлява завършен програмен документ, който определено мога да кажа замества пълноценно липсващата Енергийна стратегия на страната. В него са трасирани всички направления на развитие на енергетиката и останалите отрасли на икономиката, генериращи негативни въздействия върху климата.

Парадоксалното в случая е, че редица цели в този документ, особено в областта на изграждане на нови ВЕИ, вече се изпълнени и преизпълнени. Много ми се иска изпълнението на целите в този план да се следи и докладва ежегодно от Министерството на енергетиката, паралелно с бариерите пред изпълнението им.

Българския енергиен и минен форум за поредна година организира Ядрена конференция с международно присъствие и обширни дискусии на високо ниво. Разкажете ни повече за събитието и какво дава то на страната ни като опит и експертиза?

Целите на тази конференция, и ние ги изпълнихме, бяха да съберем на едно място за открити дискусии всички ключови фактори за развитие на ядрената енергетика и в частност ММР – отговорните държавни фактори за енергийна политика, националните регулатори, технологични компании, финансиращи организации и застрахователи, световни ядрени оператори, консултанти, строителни компании и индустриални и data-компании с интерес към приложение на ММР. Ще проведем и анкета между участниците, която ще ни докаже доколко обективно ядрената енергетика е представена в тези среди.

Интервю на Кристина ФОРТУНОВА

Материалът е публикуван в брой март 2025 г. на сп. ЮТИЛИТИС

-------------------------------------------------

Д-р Иван Хиновски е завършил е ТУ-София през 1973 г. със специалност машинен инженер, специализация ядрена енергетика. Последователно специализира в ГДР – Изследователския реактор „Райнсдорф“ (1969г), МААЕ, Франция, Италия, Канада, САЩ, Япония, основно в областите ядрена безопасност и управление на енергийни проекти.   

Последователно е заемал следните управленски позиции:1975 – 1979: Член на Пусковата комисия на АЕЦ „Козлодуй“, блокове 1 – 4;1998 – 2001 г. Директор „Ядрена енергетика” в Енергопроект; 1997 – 1998: Изпълнителен директор на НЕК; 1999 – 2001 г.: Заместник-председател на СД на АЕЦ „Козлодуй“; 1993 – 1996 г.: Главен експертен сътрудник по енергетика в 40., 41., 42. и 44. Народно събрание; 2019 – 2020 г: Народен представител в 45. и 46. Народно събрание; 2021 г: Председател на Комисията по енергетика в 46. Народно събрание

Има ръководно участие в следните проекти:1992 – 1994 г.: Координатор на смесения международен екип експерти EdF, АЕЦ „Козлодуй“ и „Енергопроект“ за модернизация и повторно пускане в експлоатация на спрените от МААЕ блокове 1 – 4; 1993 – 1996 г. Ръководител на част „Engineering“ на проекта на ЕВВР за модернизация на блокове 1 – 4 в АЕЦ „Козлодуй“, с бюджет 24 милиона ЕКЮ; 1995 – 1997 г. Ръководител на фаза BEP (Basic engineering phase) на проекта Модернизация на блокове 5. и 6. в АЕЦ „Козлодуй“ с бюджет 780 милиона Евро.

Като експерт на МААЕ участва в редица международни мисии: Иран, Бразилия, Япония.

Преподавателска дейност и публикации: 1993 – 1995 г., Преподавател в Техническия университет – София, специалност „Ядрена енергетика“ по дисциплината „Безопасност, експлоатация и поддръжка на АЕЦ с реактори ВВЕР“, 1993 – 1995; 2017 – 2018, Преподавател в УНСС– София, Магистърска програма за чуждестранни студенти, Специалност „Ядрена сигурност“; Над 200 публикации и доклади в български и чуждестранни списания и конференции; Монография „Монтаж, експлоатация и ремонт на ядрени енергийни съоръжения“, учебник, издателство „Техника“ 1984, 1990; Монография „Записки по българската енергетика“, 2021.

През 2023 г. защитава докторска дисертация на тема „Стратегическо развитие на ядрената енергетика“.