Последните десет години са белязани от погрешна политика за развитието на българската икономика, заяви Божидар Данев от Българска стопанска камара (БСК). Според него, в момента икономиката на страната е структурно дебалансирана, а строителният сектор през последните години е засмукал финансови и човешки ресурси от останалите отрасли. Данев твърди, че насърчаването на електроенергийното производство от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) е следващият балон, а целта на доклада

„Икономика на нисковъглеродната енергетика”

е да предложи промени, които да подобрят баланса в енергийния сектор. Документът ще бъде представен утре, 4 май, в Шератон от 11.00 ч.

При представянето на резюмирания доклад освен Данев присъстваха още експертите Люлин Радулов (ЧРЕЦ), Константин Стаменов (БФИЕК), Димитър Бранков (БСК) и Димитър Шевиков от Българската браншова камара на енергетиците.

Според Божидар Данев, пазарното изкривяване при финансовата подкрепа за ВЕИ води до рязко покачване на допълнителните разходи за зелена енергия. Той подчерта, че в момента нормативна подкрепа получават само възобновяемите енергийни източници, с които се произвежда електроенергия, като липсват насърчителни механизми за директно използване на ВЕИ при отопление/охлаждане, както и за разпределени енергийни мощности, които биха намалили натоварването върху енергийните мрежи. Люлин Радулов припомни, че

постигането на българската цел от 16% ВЕИ,

дефинирана в пакета Климат-енергетика, може да бъде постигнато по-евтино при насърчаване на енергийната ефективност, което ще намали крайното енергийно потребление в абсолютно измерение, а така – и абсолютния размер на нужните възобновяеми мощности.

По данни от представения доклад, през 2008 г. електроенергийният микс е бил с водеща роля на въглищата (51,5%), с дял от 35% за ядрената енергия и 7,6% за ВЕИ, от които по-голямата част е производството на ВЕЦ. В микса през 2008 г. едва 0,3% от електроенергията е произведена от вятърни и фотоволтаични мощности. Въпреки това, данните на БСК показват, че тези два вида ВЕИ имат дял от 2,9% в определянето на средната цена в електроенергетиката – 65 лв. без ДДС за MWh. Причината е във високите цени за вятърна енергия (145-189 лв./MWh) и за фотоволтаиците (758-823 лв./MWh). Липсва достатъчно подкрепа за геотермалната енергия, използването на биомасата и водната енергия, посочи Данев. Според него, ако се запази сегашното положение, повишаването дела на вятърната и фотоволтаичната енергия в микса ще доведе до

скок в цените за индустрията и домакинствата

В момента средните цени за индустрията са 107 лв./MWh без акциз и ДДС, а цената за бита е средно 123 лв./MWh. Според Божидар Данев и Константин Стаменов, цените за бита се субсидират от цените за индустрията. Те посочиха, че в ЕС отношението между цените за домакинствата и индустрията е 1,60/1,00, докато в България то е 1,15/1,00.

Цените на електроенергията в периода до 2020 г. ще почувстват допълнителен натиск при въвеждането в експлоатация на ТЕЦ „Марица Изток 1” на AES и при заплащането на въглеродни квоти през периода 2013-2020 г., прогнозират експертите на БСК. Според тях, инвеститорите във въглищните централи с дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия нямат стимул да намаляват разходите си за въглища, защото получават гарантирана възвращаемост на всичките си разноски. Това налага преразглеждане на дългосрочните договори, посочи Данев, а Стаменов припомни, че подобни стъпки не са прецедент, защото са правени и в други страни от ЕС – Полша и Унгария. Според председателя на БФИЕК, наличието на дългосрочни договори е и една от пречките за либерализацията на електроенергийния пазар в България.

Прогнозите на БСК показват, че дори при запазване сегашните цени на първичните енергийни източници, тенденциите в пазара на ВЕИ и пазара на емисиите водят до големи увеличения в крайните цени на електроенергията за българските потребители. За периода 2010-2015 докладът предвижда увеличение от 33%, а за периода 2016-2020 г. – 53,8% поскъпване на енергията. Според Данев, това ще в пагубно за българската индустрия, тъй като тя е енергоемка.

Докладът на стопанската камара показва също увеличение от 29% за първия период и 46,7% за втория в цените за домакинствата, ако се запази съществуващото и в момента

кръстосано субсидиране от цените за индустрията

Ако то бъде премахнато, цените за бита ще скочат съответно 85% в периода 2010-2015 г. и 113% в периода 2015-2020 г., каза още Данев.

Част от предложенията в доклада за избягване на посочените по-горе негативни ефекти са:
- Предоговаряне на дългосрочните договори с големите въглищни централи и ако е необходимо – поемане на отговорност от лицата, които са ги сключили. Тук Данев спомена, че те са подписани по времето на Иван Шиляшки и все още не са публични;
- Приемане на териториален план за разположение на ВЕИ, който да намали разходите на мрежовите дружества при безплатното присъединяване на ВЕИ;
- Въвеждане на търговия със зелени сертификати като алтернатива на съществуващите сега преференциални цени и фиксирани срокове за изкупуване на електроенергията от ВЕИ. Не беше уточнено какво следва от тази промяна за сключените вече договори с инвеститори във ВЕИ;
- Равни привилегии за различните възобновяеми технологии – не само за вятърна и фотоволтаична енергия, но и за биомаса, отпадъци, геотермална енергия и др.
- Привилегии за потребителите в бита и индустрията, които инвестират във ВЕИ за собствени нужди – директно използване на енергия за отопление/охлаждане или производство на електроенергия за локална консумация;
- Тръжни процедури за проекти на ВЕИ, като водещи да са предложените от инвеститорите цени на електроенергията и плановете за постепенното им намаляване в периода на експлоатация;
- Заплащане на разходите за присъединяване и балансиране чрез резервни мощности от страна на инвеститорите, а не от страна на мрежата;
- Премахване на субсидирането в цените на електро- и топлоенергията за домакинствата.

В доклада се предлагат и специални мерки, свързани с наличните въглеродни квоти за България в периода до 2020 г. Димитър Бранков посочи, че държавата може да избере дали да кара електроенергийния сектор да закупува част от квотите си от 2013 г. нататък или да отложи чрез т.нар. дерогация този ангажимент, като по този начин ограничи постъпленията в бюджета си в периода 2013-2020 г. Необходимо е и насочване на парите от продадени квоти по Протокола от Киото в проекти за енергийна ефективност и ВЕИ чрез съществуващите фондове, се посочва още в доклада.

БСК съобщи, че разчита на коментари от заинтересованите страни по време на официалното представяне на анализа утре.

Пълният текст на доклада "Икономика на нисковъглеродната енергетика" е достъпен на сайта на БСК