Снимка - Жак Делор, Президент на ЕК 1985-1995 г. © Европейската комисия

Колкото и парадоксално да звучи, изглежда енергетиката е единственият сектор, в който интеграцията между страните членки е намаляла за последните 60 години, като никога не е постигнат първоначалният дух на общата визия и кураж от създаването на ЕС с Договора за въглища и стомана и подписването на Евратом. Макар въглищата и ядрената енергия да са били водещи през 50-те години на 20. век, увеличеното използване на петрол, природен газ и електроенергия поставя нови предизвикателства. Те не могат да бъдат туширани дори чрез Лисабонския договор. Това са само част от заключенията в проучването за създаване на обща европейска енергийна политика„Towards a European Energy Community: A Policy Proposal by Jacques Delors”. Неговата цел е да проучи възможността за създаването на Европейска енергийна общност с цел по-нататъшна интеграция на европейската енергетика. Изследването е подготвено от експертен екип на неправителствената организация Notre Europe под ръководството на Жак Делор – президент на Европейската комисия в периода 1985-1995 г. Именно в неговия мандат, през 1986-1992 г., е даден първият тласък за либерализацията на единния европейски енергиен пазар.

Енергийната еврозона

Една от основните препоръки на доклада е да не се насилват всички страни от ЕС да работят с еднакво темпо и в един глас при определянето на националните им енергийни приоритети поне в началото на процеса по формиране на единна европейска политика. Подобно на Еврозоната и Шенген, предложената от авторите на проучването „Европейска енергийна общност” ще приюти само тези държави от Съюза, които са готови да работят в екип и „под напрежение”. В противен случай, енергийните реформи ще продължат да се движат със скоростта на най-бавните страни, се посочва още в доклада. Същевременно са необходими бързи действия за справяне с основните проблеми пред Европа и най-вече – с увеличаващата се зависимост от външни за Съюза енергийни ресурси. Очаква се през 2030 г. 95% от консумацията на нефт и 84% от потреблението на природен газ в ЕС да са от внос. Така може да се окаже, че истинската конкуренция в европейската енергетика всъщност ще е за това кой да е вътре или вън от новата енергийна общност. А защо не – и по време на определянето на нейните правила?

Къде е България в новата схема?

Актуалният паралел с българския енергиен сектор показва, че макар и официално в ЕС повече от 3 години, проблемите му са наследени от десетилетия на залитания в различни посоки, без визия за интеграция в Европейската общност и с бездействие по много от инфраструктурните проекти. Дали скандалите, които го разтърсват сега, ще му попречат да се интегрира правилно или те са предизвикани именно от самобитното развитие на националните ни енергийни цели? И възможно ли е да създадем българска енергийна стратегия, вече като член на ЕС, без да знаем общата европейска стратегия за енергийния сектор? Възможно ли е следвайки сегашните европейски цели да създадем стратегия, която бързо да бъде обезсмислена от новата европейска енергийна общност, чиито правила ще са създадени отборно?

Защо е необходима новата европейска стратегия?

Докладът на Notre Europe подчертава, че дори след приемането на Третия пакет от законодателни мерки за либерализация в енергетиката, повечето страни-членки все още не са изпълнили всички изисквания, заложени във втория пакет от 2003 г. Една от причините за това е „ревността” на отделните държави както при необходимостта от споделяне на запасите им от изкопаеми горива, така и при формиране на националния им енергиен микс. Именно такива действия водят до затваряне на националните пазари и намаляване на интеграцията, се посочва в доклада. Страните подхождат интровертно и затварят възможностите за обща европейска енергийна политика. Тази тенденция се допълва и от липсата на обща външна политика в ЕС – особено актуална тема в момента, когато евроскептиците оспорват както необходимостта от Лисабонския договор, така и ползата от постовете президент и външен министър на ЕС.

Ефектът на цените

Докладът разглежда и значението на свободните цени в енергетиката. Той посочва, че либерализацията води до пазарно определяне на цените, но това не означава автоматично понижаване на стойностите. Една от причините е в променливия характер на петролните цени и свързаните с тях цени на други енергийни ресурси, се посочва още в изследването. В електроенергетиката от значение е и структурата на енергийния микс и доколко използваните мощности са недостатъчни или в излишък. Анализът на авторите показва и друг важен факт – в повечето страни от ЕС цените за крайните потребители все още са регулирани, но това може да забави инвестициите в енергийна ефективност при крайните потребители и така да увеличи разходите им за енергия през следващите години. Друг ефект на регулираните цени е, че ако те не отразяват напълно разходите за нови инвестиции, транс-европейските енергийни мрежи може и да не се случат.

Професионална лига в енергетиката

И все пак, разделянето на „А” и „Б” група по отношение на енергийните приоритети в ЕС може да постави непреодолима в краткосрочен план преграда между „готовите” и вечно „закъсняващите” страни. Ако предложението на Жак Делор за ускоряване на енергийните реформи чрез доброволна коалиция на първите влезе в сила, няма ли това да изолира страни като България? Тези въпроси могат да сгъстят облаците над все още неофициализираната енергийна стратегия на България. С първи драфт от преди година и половина, тя може да се окаже абсолютно неадекватна при такова развитие на ситуацията в ЕС. От друга страна, ако заложените в националната ни стратегия цели са достатъчно убедителни, не може ли да ги „продадем” на „А” групата и така да се включим в нея? Рискът да не успеем е значителен, но все пак – нека опитаме.

Пълният текст на документа е достъпен на английски език в сайта на Notre Europe.