|
||
Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg |
Публикации18.05.2018 г. Океаните през 2050 г.:повече пластмаса, отколкото риба Над 8 милиона тона пластмаса замърсяват океаните всяка година. Проблемът е станал толкова сериозен, че ако нищо не бъде направено по въпроса, до 2050 г. в моретата може да има повече пластмаса отколкото риба. Ние спешно трябва да преосмислим начина по който произвеждаме и използваме този широко разпространен материал. Желанието за справяне с проблема е на лице: финансовата готовност изразена от публичния и частния сектор да се справят със замърсяването на океаните, се равнява на 7.2 милиарда евро. И все пак, ако почистването е краткосрочна необходимост, само и единствено цялостна реорганизация на системата ще допринесе за постигането на дългосрочно решение на замърсяването с пластмаса и на икономическите загуби свързани с него. Замърсяването е само симптом на нашата изключително разточителна пластмасова система. Тя е отличителен пример за нашата линейна „вземи-създай-изхвърли“ икономика като цяло. Четирдесет години след дебюта на международния символ за рециклиране, доклад на Фондация Ellen MacArthur разкрива, че в световен мащаб едва 14 процента от пластмасовите опаковки биват събрани за рециклиране: това води до загуби за международната икономика, равняващи се на 80 до 120 милиарда долара годишно.
Опаковките не са единствения виновник. Международният съюз за опазване на природата изчислява, че около половин милион тона пластмасови микро фибри се отделят при изпирането на текстил съдържащ пластмасова основа, като полиестер например, които се озовават в океана всеки ден. Предизвикателството е да преосмислим безспорните предимства на пластмасата и дрехите, наред с други продукти за ежедневна употреба, със системи, които работят в перспектива и не причиняват замърсяване.
Може ли подобна дилема да бъде разрешена с прилагането на принципите на кръговата икономика? Тя би могла да допринесе значително за постигането на Целите за устойчиво развитие, които след своето приемане преди две години, изглежда генерират безпрецедентно ниво на сътрудничество между частни и публични заинтересовани страни.
Фондация Ellen MacArthur е открила, че възможностите за въвеждане на кръгова икономика в хранителната система на Индия би могла до 2030 г. да допринесе с 15% за съкращаването разходите за храна, като същевременно намали емисиите на въглероден диоксид и употребата на синтетични торове и пестициди (и замърсяването причинено от тях) с 21% и 45% респективно. Кръговата икономика предоставя възможност за положително разрешаване на широк кръг от проблеми - от спомагане за това процеса на урбанизация да бъде осъществен по полезен за жителите начин, до опазването на водните обитатели.
Реализирането на такива позитиви изисква предприемане на съгласувани усилия. Публично-частният диалог касаещ формирането на политики трябва да е в центъра на всяка сериозна промяна в системата. Политиците имат важна роля, както в задаването на посока за индустриите, така и в налагането на механизми, с които да помогнат за по-бързото им развитие.
Политическите рамки могат да бъдат използвани с цел определяне правилата на играта. За пластмасите, например, това може да включва по-голяма селективност в използваните полимери или химикали. Подобни действия могат да са ефективни, да изискват малък ресурс и да привлекат обществена подкрепа. Намаляване в употребата на пластмасови торби за еднократна употреба – наложено чрез забрани или санкции – вече е постигнато в страни като Франция, Руанда и Обединеното Кралство.
Рестрикциите обаче са само част от историята. Те трябва да бъдат подкрепени с механизми, които насърчават иновациите. Политиците тук се намират в много подходяща позиция, защото те биха могли да свържат дизайна на пластмасови опаковки с тяхното събиране, разделяне и последващото повторно използване или рециклиране.
Целите за устойчиво развитие целят постигането на материално по-добро бъдеще. Всички ние трябва добре да помислим какъв модел на икономически растеж искаме да следваме, след като той ще формира основите на това бъдеще. Тази система трябва да е подходяща за постигане на своята роля – насърчаване на устойчив, приобщаващ и устойчив икономически растеж, продуктивна заетост и работа за всички.
Снимка:rey perezoso, flickr.com
Превод: Десислава Николова Световният ден на околната среда се отбелязва всяка година на 5 юни от Програмата на ООН за околната среда от 1974г. в над 100 страни. Този ден е най-значимият и известен глобален ден за положителна промяна на околната среда. Тазгодишното издание на Световния ден на околната среда е под наслов #Скъсай с пластмасата и обръща внимание върху нарастващия проблем за околната среда, предизвикан от замърсяването с пластмаса.
Българската мрежа на Глобалния договор на ООН и компаниите членове отбелязват Световния ден от 2012 г. насам, като традиционно адаптират глобалната тема към нуждите на нашата действителност. През 2018 г. световната инициатива е под наслов #Скъсай с пластмасата, а неин домакин тази година е Индия. Екипът на Мрежата и компаниите ще отбележат Световния ден с редица колективни дейности, основната от които ще бъде осъществяването на обща инициатива – „Конкурс за иновативни идеи и практики за намаляване употребата на пластмаса в офиси и компании“.
Списание „Ютилитис” е медиен партньор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН в кампанията по отбелязване на Световния ден на околната среда.
Няма публикувани коментари Влез за да коментираш Интервю21.02.2024 инж. Лозко Лозев, Председател на УС и Изпълнителен директор на „Български ВиК Холдинг“ СъбитияНяма въведени записи в тази категория! АнкетаС какво транспортно средство стигате до работните си места? |
|