Четири сектора – автомобилният, транспортният, здравеопазването и комуналните услуги ще се възползват най-рано от новата мобилна технология

Въпреки че в много държави по света 4G LTE е все още нова комуникационна технология и тепърва ще навлиза в широк мащаб, първите стъпки към следващото поколение мрежи 5G вече са факт според статия в Engerati, глобална мрежа от енергийни експерти. Засега 5G е още в зародиш, защото липсват стандарти, но в световен мащаб се правят множество тестове за планирано пускане на новата технология още през 2019-2020 г.*
На 5G технологията се разчита да предостави основата за изцяло мобилно и свързано общество или т.нар. „Интернет на нещата“ (IoT). За да се справи с осигуряването на комуникацията на 50 млрд. устройства, които се очаква да бъдат свързани с мрежата до 2020 г., основните изисквания към новата мобилна мрежа са свързани с капацитета и скоростта на пренос на данни, които да се справят с огромния обем от информация.
Според Next Generation Mobile Network Alliance, 5G трябва да предоставя пренос на данни със скорост от 50 Mbps за мобилни приложения и за гъсто населени градове и до 1 Gbps – в затворени помещения, което е почти 10 пъти по-бързо от LTE. Ефективното използване на радиочестотния спектър трябва да бъде подобрено значително в сравнение с 4G, а латентността да бъде намалена поне десетократно.
И докато пред сектора на информационните и комуникационните технологии предизвикателството е да осигури инфраструктурата, за да може новата технология да работи безотказно, то за ютилити сектора голямото предизвикателство ще е да подготви своите новите бизнес модели.
Според проучването „Идентифициране и количествено определяне на ключови социо-икономически данни за целите на стратегическото планиране за въвеждането на 5G в Европа”, изготвено за Европейската Комисия (ЕК) от Tech4i2, Real Wireless, CONNECT, Trinity College Dubling и InterDigital, новите бизнес модели в сектора ще наложат на енергийните компании, например, да престанат да бъдат само доставчици на енергия, а да се превърнат в доставчици на енергийни услуги, като предоставят пакетни енергийно ефективни решения за техните клиенти. Това означава потребителите да ползват отоплителни и охлаждащи услуги, предлагани от съответната ютилити компания, вместо да се налага сами да си ги осигуряват чрез собствени бойлери и климатична инсталация. Част от новите бизнес модели ще е също така предоставянето и поддържането на всички интелигентни уреди в едно домакинство. Така, в крайна сметка, потребителят вече няма да плаща за ток и газ, а ще плаща за услугите отопление, охлаждане, употреба на пералния и хладилник и т.н.
Фундаментален елемент от този нов бизнес модел е наличността на надеждни профили на енергийното потребление на различните типове потребители (напр. актюерски данни), се подчертава в проучването. Тази информация ще отключи финансовите услуги, нужни за предлагането на енергийни услуги на домакинства и фирми, като позволи на доставчиците коректно да определят цената на техните услуги на базата на точни модели и прогнози за потреблението на клиентите.
Според ЕК най-рано от 5G технологиите ще се възползват четири сектора – автомобилният, здравеопазването, транспортът и ютилити секторът. Идентифицирани са и четири различни среди, в които да бъде тестван ефектът на 5G: интелигентни градове, извънградски райони, интелигентни домове и интелигентни работни места.
Оценката на Комисията е, че общите разходи за радиомрежи и връзки за предаване на данни за внедряването на 5G ще бъдат около 56,6 млрд. евро през 2020 г. Тази голяма инвестиция на публичния и частния сектор ще има мултиплициращ ефект върху икономиката и е вероятно да създаде до 2,3 милиона работни места в Европа, когато 5G е изцяло въведена, смятат от ЕК.
Ползите от въвеждането на 5G само във въпросните четири сектора се изчисляват на 113,1 мрлд. евро годишно. Най-големи прогнозирани ползи са за автомобилния сектор (42,2 млрд. евро), което е значително повече от останалите три сектора – транспорт (8,3 млрд. евро), здравеопазване (5,5 млрд. евро) и комунални услуги (6,5 млрд. евро). Според оценката на ЕК ползата за бизнеса от въвеждането на 5G ще възлиза на 62,2 млрд. евро, или 55% от общите ползи.
През октомври Съветът на ЕС даде на естонското председателство общ мандат за започването на преговори с Европейския парламент относно новите правила за сектора на електронните съобщения, които ще подготвят Европа за ерата на 5G. „Нашето бъдеще е дигитално и тези правила са ключови за създаването на гигабитово общество в ЕС“, посочи Урве Пало, естонският министър на предприемачеството и информационните технологии.
Предложените правила, Европейски кодекс за електронните съобщения, покриват широк спектър от области – от права на потребителите до достъп до мрежите за операторите и сътрудничество между страните-членки по отношение на управлението на радиочестотния спектър. Тази промяна цели да отрази промените на пазара след въвеждането на сегашните правила през 2009 г. и ще предостави рамка, пригодена за бъдещето, за да позволи бързо и широкомащабно навлизане на 5G и други нови поколения технологии. Тези нови технологии ще подпомогнат внедряването и разширяването на иновативни дигитални услуги като свързани и автономни автомобили, интелигентни градове и интелигентни енергийни мрежи.
Мандатът на Съвета за преговори с ЕП включва разширяване на обхвата на услугите, свързани с електронни съобщения, за да се вземе предвид нарастващото значение на услуги, предоставени през интернет, които включват VoIP, приложения за съобщения и електронна поща. Това е голяма промяна в сравнение със сегашните правила, които покриват само традиционните услуги, свързани с конкретен номер като текстови съобщения разговори през фиксирана или мобилна връзка. Някои характеристики на услугите – като дали потребителят плаща за услугата, ще определят кои правила да се прилагат. В допълнение мандатът включва и механизъм за преразглеждане, който подсигурява, че правата на крайните потребители са актуални предвид бързината, с която бизнес моделите и поведението на потребителите се променят.
Мандатът предвижда още засилено сътрудничество между страните-членки, за да може радиочестотният спектър да бъде достъпен за операторите своевременно и по предвидим начин. Въпреки това, текстовете, предложени от Съвета на ЕС на ЕП потвърждават, че най-добрият начин да се използва спектърът варира за различните държави в ЕС поради ред причини, включително физическата география, разпределението на населението, пазарните условия и границите със страни извън ЕС. В тях се взема предвид също така, че страните-членки може да се нуждаят от гъвкавост, за да реагират на технологичните и пазарните промени и да адаптират управлението си на спектъра.
Предвижда се всяка държава да може да намали нивото на регулацията до известна степен, където пазарите са конкурентни, но в същото време се въвеждат защитни мерки, където са необходими, за да осигури ефективното регулиране на пазара.
Ползи от 5G
Позволявайки на много несвързани, консумиращи енергия устройства да бъдат интегрирани в мрежата чрез евтини 5G връзки, технологията дава възможност тези устройства да бъдат по-точно наблюдавани, за да се прогнозират по-добре енергийните нужди, се казва в доклада „Smart Cities. How 5G Can Help Municipalities Become Vibrant Smart Cities” на Accenture.
Чрез свързването на тези енергопотребяващи устройства с помощта на интелигентна мрежа ще се подобри demand-side подходът при управлението на мрежите, за да се подпомогне балансирането на товара, намаляването на пикове в потреблението и в крайна сметка да се намалят разходите за енергия.
Събирането на подобна информация през 5G връзки ще даде допълнителна възможност на големи градове или дори на държавни институции да планират по-ефективно разходите си за скъпа енергийна инфраструктура и да намалят прекъсванията.
* Текстът е публикуван в броя на сп. "Ютилитис" през ноември 2017 г.