Когато обсъждаме либерализацията, обикновено вниманието ни е насочено към това дали крайните потребители могат да сменят доставчика си. Както неведнъж е дискутирано през последните 10 години, домакинствата и малкият бизнес са единственият останал сегмент от пазара, който най-накрая получи право (не само в законови текстове, но и технически) да избере алтернативен енергиен търговец. И все пак, често забравяме „Слона в стаята“ – пазара на едро, който не се развива достатъчно бързо.

Основната предпоставка за успешна либерализация на електроенергийния пазар ще е реформирането на пазара на едро. За да получим добър резултат, кръстосаните субсидии трябва да бъдат премахнати, защото влияят негативно на пазара. А ако имаме само един основен доставчик в пазара на едро, дори много търговци да се конкурират в пазара на дребно, промяна няма да има.

Много продавачи, но един Единствен купувач

Българският електроенергиен пазар се развива стъпка по стъпка от 2004 г. насам. Историческият модел е базиран на т.нар. „Единствен купувач“ (НЕК), който купува електроенергия от производителите и след това я продава на големи индустриални потребители и на крайните снабдители, които от своя страна я продават на по-малки и на най-малките потребители. Може ли да имаме много „продавачи“ (все повече компании получават лицензии за търговия с електрическа енергия в България), докато имаме само един официален „купувач“ на толкова много енергия?

Първата фаза беше „отварянето“ на пазара за най-големите индустриални потребители през 2004 г., като тя бе последвана от намаляване на минималното изискуемо потребление за излизане на пазара за все по-малки и по-малки потребители. С това бяха намалени и квотите на НЕК за изкупуване на енергия от електроцентралите, включително и сега през 2016 г., като НЕК в момента купува по-малко (но продава дори още по-малко) електроенергия по регулирани цени.

Дългосрочните договори на НЕК с въглищните централи от комплекса Марица изток, както и задължението за изкупуване на енергията от ВЕИ с мощност над 5 MW, запълваха портфолиото на НЕК през последните 10 години, в допълнение на енергията, произведена от ВЕЦ на компанията. И крайните снабдители са задължени да изкупуват енергия – от ВЕИ и когенерации с мощност под 5 MW.

Тези количества енергия обаче не намаляха съразмерно с дела на НЕК и крайните снабдители при свиването на регулирания сегмент. Същевременно, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се опитва да смекчи ефектите от високите цени, по които НЕК купува енергия, като запазва квоти за „евтина“ електроенергия, произведена от ВЕЦ на НЕК, от АЕЦ Козлодуй и от ТЕЦ Марица изток 2. Този подход в настоящия момент води до задължение за НЕК да изкупува по регулирани цени около 1.46 пъти повече електроенергия, отколкото може да продаде по регулирани цени за периода от 1 юли 2016 г. до 30 юни 2017 г.

Регулиран… пазар?

Наличието на квоти за електроцентралите и задължението да продават твърдо-определени количества на НЕК на фиксирани цени се отразява не само на потребителите в регулирания сегмент на пазара, но и на всички, които искат да купят електроенергия по друг начин. Както и преди сме посочвали в наши публикации, ниските регулирани цени на централите (под разходите, които те посочват), са форма на кръстосано субсидиране, която в крайна сметка води до по-високи минимални цени на свободния пазар. Нещо повече – задължението на НЕК е да купи над 56% от произведената електроенергия в България в посочения по-горе ценови период. Ако добавим към тези количества и енергията, която се купува задължително от крайните снабдители, то свободната за алтернативна търговия енергия става още по-малко. Същевременно, прогнозата на КЕВР е, че делът на регулирания сегмент през същия период ще е само 42% от енергията в страната.

И така, възможно ли е да имаме все повече „свободен“ пазар, докато по-голямата част от енергията се търгува през т.нар. „Единствен купувач“? Така стигаме и до оксиморона, наречен „Регулиран пазар“ – търсенето и предлагането не се балансират коректно, защото голяма част от енергията все още се продава по съществуващия регулиран модел.

Ролята на енергийната борса

Българската независима енергийна борса (БНЕБ) стартира дейността си на 19 януари 2016 г. със сделки за следващия ден. Пазарът ден напред е напълно работещ и има дял от 4-10% (в зависимост от това дали разглеждаме само вътрешното потребление или и износа). Борсата показва добра корелация с цените и пазарните дялове на останалите регионални борси. И все пак, тя не може да осигури всички количества енергия, необходими на алтернативните търговци.

В по-развитите пазари, сегментът ден напред покрива малък дял от търговията, защото никой не иска да слага „всичките яйца в една кошница“, особено в последния момент. Затова БНЕБ обяви, че през втората половина на 2016 г. ще стартира и платформа за двустранни договори, която да улесни централи, търговци и големи потребители при сключването на договори за 3, 6, 12 или повече месеца напред. Колкото и да е положително това развитие, то не може да реши проблема с регулираните квоти и цени. Единственото, което можем да очакваме, е новата платформа да направи двустранната търговия по-прозрачна, по-ликвидна и по-открита от преди.

Решението – Договори за разлика?

Едно възможно решение, споменато както от правителството, така и от техните консултанти от Световната банка, включва въвеждането на т.нар. „Договори за разлика“ (Contracts for Difference – CfD), които може да отворят реално пазара на едро в България. Накратко, задълженията на НЕК да изкупува енергия по дългосрочни договори ще бъдат заменени от свободна търговия (всеки ще продава както реши – на БНЕБ или по двустранни договори), а държавата ще се задължи да покрие разликите между първоначално обещаните преференциални цени и реалните цени след приключване на търговията.

Това решение няма да намали разходите – в идеалния случай, за крайните потребители те ще са непроменени. Но това е решение за създаване на пазарна ликвидност, защото модела на „Единствен купувач“ най-накрая ще бъде заменен от модел с много купувачи и много продавачи: ситуация, която обикновено наричаме „пазар“. Моделът с Договорите за разлика не е идеален, както в момента показва опитът на Централна и Западна Европа, но той може да ни помогне относително добре до изтичането на срока на дългосрочните договори.

Новият пазарен модел се очаква скоро, но има и много все още неясни въпроси:

• Имаме ли ясен механизъм за компенсиране на „разликите“ – чрез фонда за сигурност на енергийната система или по друг начин?
• Сигурни ли сме, че всички производители ще приемат новия модел… и попитахме ли ги?
• Този модел ще се счита ли за „държавна помощ“ и трябва ли да го координираме с Европейската комисия?
• Имаме ли план за действие за въвеждането на промяната – с ясни времеви рамки и оценка за разходите?

Ако много от отговорите на тези въпроси са „Не“, имаме проблем. Нека тогава заедно да намерим решението му и най-накрая да отворим пазара.