Правителството започна обсъждането на нови мерки за справяне с енергийната бедност: базов пакет електроенергия с по-ниска цена за енергийно-бедните домакинства. Първоначалният план е тази социална тарифа да е валидна за около пет години, докато стане факт пълната либерализация на пазара. Проблемът е, че либерализацията има един много силен враг, който я преследва още от началото на този процес – кръстосаното субсидиране в електроенергийния пазар. За съжаление, предложените мерки за подкрепа на уязвимите потребители представляват именно още една форма на този инструмент.

Как да се борим с енергийната бедност?

Делът на енергийно-бедните домакинства в България е значително по-висок, отколкото в други страни-членки на Европейския съюз. Въпреки че липсва точна статистика (най-новата е приблизителна и присъства в документа „Състояние на Енергийния съюз“, публикуван през ноември 2015 г.), заради високия дял на бедните и поради най-ниското БВП в ЕС, в комбинация с ниска енергийна ефективност, много хора се затрудняват да плащат сметките си. Министерството на енергетиката обяви, че с новите субсидии ще подкрепи около 1,1 млн. граждани. След оставката на правителството през февруари 2013 г., темата за енергийните цени се радва на още по-голямо внимание от политиците. Лесното решение до момента – в напълно регулиран пазар за домакинства и малки фирми – беше да се субсидират кръстосано цените на тези два потребителски сегмента.

Последното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране от ноември 2015 г. затвърди този подход. Домакинство на територията, обслужвана от ЧЕЗ, например в София, плаща регулирани дневни и нощни тарифи от съответно 0,12724 лв./кВтч и 0,05427 лв./кВтч, докато бизнес потребителите, присъединени към същото ниво на напрежение, плащат с около 40% повече – съответно 0,17768 лв./кВтч и 0,07319 лв./кВтч. Подобни разлики в цените има и при клиентите на другите две големи разпределителни мрежи – на ЕВН и Енерго-Про. Бизнес потребителите с три тарифи плащат за пиковото си енергийно потребление дори още по-високи цени – между 0,20000 и 0,22057 лв./кВтч. Във всички други страни от ЕС цените за домакинствата са по-високи от тези за малките бизнес потребители, като логиката е, че стопанските клиенти купуват по-големи количества за същия период от време.

Настоящият ефект от тази политика е, че домакинствата се чувстват добре в регулирания сегмент на пазара, защото няма как да получат по-добра ценова оферта от алтернативни доставчици. Цената на енергията на едро и допълнителните разходи на търговците в либерализирания сегмент на пазара са по-високи от комфортните цени, осигурени от регулаторната комисия. В същото време, малките бизнес потребители имат силен стимул за смяна на доставчика. Цените в нерегулирания сегмент на пазара са по-ниски от регулираните цени за малки и средни предприятия, дори когато се добавят разходите за балансиране в крайните цени на алтернативните търговци. Тези фактори генерират няколко дисбаланса: домакинствата не могат да изберат алтернативни доставчици; междувременно се създава изкуствен стимул за малкия бизнес; крайният ефект е, че „източникът“ на допълнителни плащания в регулирания сегмент на пазара за тези кръстосани субсидии бързо изчезва, като оставя крайните снабдители с по-малко приходи за покриване на подценената електроенергия за домакинствата. Това е рецепта за провал, защото скоро няма да останат бизнес потребители в регулирания сегмент на пазара, а на тях се разчита „да платят сметката“ за същите тези субсидии.

Да изнесем субсидиите!

Друга част от своеобразното „решение“ на проблема с енергийната бедност в България дълги години беше свързано с това да се разчита на високите регионални цени на електроенергията в Югоизточна Европа. България е била 5-тият най-голям износител на електрическа енергия в ЕС през 2014 г. и е традиционен доставчик за съседните страни – Гърция, Турция, Сърбия и Македония. Регулаторните решения и действията на държавните енергийни компании досега са имали за цел да осигурят два основни типа кръстосани субсидии за потребителите в България: високи „експортни такси“ за всички количества енергия, излизащи от страната, както и ценова дискриминация между местните и чуждестранни купувачи на българска енергия.

„Експортните такси“ в крайна сметка причиниха сериозен спад на износа през пролетта на 2013 г., което доведе до политическото решение за значително намаляване – но не и пълно премахване – на допълнителните мрежови такси, свързани с износа. Тази мярка от една страна субсидира вътрешните цени за ползване на мрежата, а от друга страна осигурява допълнителни приходи за компенсиране на разходите за зелена енергия, за когенерация и за дългосрочни договори в България.

Ценовата дискриминация беше възможна допреди няколко години, когато ГД Конкуренция на Европейската комисия обвини България в изкривяване на регионалния пазар. Сега цените на едро на държавните електроцентрали са същите както за местни, така и за външни клиенти. И въпреки това, регулираните цени на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“ все още са по-ниски от производствените им разходи. Така те са принудени да ги компенсират чрез по-високи цени за либерализирания пазар, което отчасти включва и износа.

Обединяването (т.нар. coupling) на енергийните пазари и засилването на интеграцията на ЕС всъщност означава, че всички производители и клиенти ще споделят общ пазар. Истинският пазар не може да има различни цени според националността на потребителите си. Така, когато цените на едро в Югоизточна Европа започнаха да падат, с тях се сринаха и обемите на българския енергиен износ. Според данните на ЕСО за електроенергийния баланс на България в периода 01.01.2016-22.05.2016 г., тазгодишният износ е с 57.49% по-нисък от износа на страната ни за същия период през 2015 г.

Последни дни на кръстосаните субсидии?

Може ли да считаме, че кръстосаните субсидии вече са загубили битката с либерализацията на пазара? Все пак, именно това трябва да е резултатът от истинската конкуренция в пазара и от премахването на националните енергийни граници в ЕС. Тогава защо правителството предлага въвеждането на нови кръстосани субсидии? Причината може да е в страха да се покаже на домакинствата каква е реалната цена на електрическата енергия.

Но има и една по-добра алтернатива – да се позволи на регулираните цени да достигнат до реалните си нива, като се осигурят по-високи директни субсидии за енергийно-бедните домакинства. Социалните плащания трябва да финансират както текущото потребление, така и инвестиции за енергийна ефективност, така че да се намали потреблението на енергия в бъдеще. Това е единственият възможен начин да се справим със смъртния враг на либерализацията – толкова упоритите кръстосани субсидии.