Когато Европейският съюз насърчи либерализацията на електроенергийния и газовия пазар, основната цел на този процес бяха предимствата на конкуренцията: по-ниски цени за енергийните потребители, повече източници и доставчици на енергия с по-добри услуги и по-висока сигурност на доставките. Трите законодателни пакета на ЕС повишаваха степента на либерализация постепенно – започвайки от първия през 1996 г., втория през 2003 г. и най-новият през 2009 г. Те са част от визията на ЕС за единен вътрешен пазар на електроенергия и природен газ.

Напредваме ли и в България?

Българският електроенергиен пазар, въпреки някои усилия през последните 10 години, е доста далече от практиките на либерализираните пазари в ЕС. Според тримесечните доклади на Европейската комисия, цените на електроенергията на дребно в България са около 3,3 пъти по-ниски от цените в най-скъпия пазар – датския. Същевременно, индустриалните потребители все още плащат по-скъпо от компаниите в други страни на ЕС, което поставя под въпрос тяхната конкурентоспособност.

Българското правителство обявява постепенно през последната година плановете си за пълна либерализация на пазара – като се даде достъп на домакинства и малки и средни предприятия до алтернативни доставки. Въпреки това, все още регулаторът не е приел промени в правилата за смяна на доставчика, които да улеснят съществуващите процедури. Стандартизираните товарови профили (СТП), предложени от трите ЕРП, все още не са унифицирани за територията на България и дори скоро да станат факт, има и други по-важни условия за отваряне на пазара, така че да не се създадат допълнителни дисбаланси в регулирането. Освен това, все още няма и официални инструкции или правила за прилагането на СТП. Още по-интересно ще е да се следи какво ще стане, ако СТП не са достатъчно точни, както и кои ще са пазарните участници, които ще трябва да покрият разликите – потребителите, търговците или мрежовите компании.

Конкуренцията в пазара на едро трябва да се подобри

За да имаме работещ либерализиран пазар, трябва първо да се преструктурира пазарът на едро. Въпреки че все повече потребители получават право да сменят доставчика си (всички големи бизнес потребители вече го направиха и всеки ден към тях се присъединяват все по-малки компании), все още имаме силно регулирано предлагане в пазара. Общественият доставчик НЕК все още трябва да закупува енергия съгласно квоти, определени от КЕВР – от АЕЦ „Козлодуй“, от ТЕЦ „Марица изток 2“, както и от други конвенционални централи. Освен това, НЕК е не само оператор на клиринговите механизми за по-скъпа енергия, но и основен купувач на субсидирана електроенергия – по дългосрочните договори с ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица изток 3“, от ВЕИ и от когенерации.

Ценовото решение на КЕВР от миналото лято доведе до това НЕК да е задължен да купува около 1.4 пъти повече енергия по регулирани квоти и цени, отколкото се прогнозира да продаде на крайните снабдители. Ако още повече потребители се запътят към свободния пазар (и ако няма промяна в задълженията на НЕК), това съотношение ще расте. За да заработи пазарът, трябва да се случи своеобразно „отделяне“ на електроенергията от субсидиите и функцията „клиринг“, свързана със субсидиите, да се отдели от функцията „обществена доставка“, така че да има повече ликвидност от страна на предлагането. Дори работещата от скоро Българска независима енергийна борса не може да подобри ситуацията без законодателни и регулаторни промени. Те могат да са под формата на вид „договори за разлики“, „преференциални премии“ или други модели. Една нова книга на Oxford University Press от 2016 г. дава добра представа за подобни модели в страни от ЕС – “Capacity Mechanisms in the EU Energy Market” с автори Лей Ханшер и колеги.

Пазар без кръстосано субсидиране

Българският пазар и потребителите в него са развили редица зависимости през процеса на постепенна либерализация и по пътя на ънбъндлинга след 1999 г. Първата зависимост е най-опасната – субсидиране на цените за домакинствата чрез по-високи цени за бизнес потребителите. Тя се осъществява с постоянни фини настройки на регулираните разходи и цени, които стават все по-сложни, с все повече компоненти, които трябва да се донастройват. Резултатът от това е бягството на всички бизнес потребители от регулирания сегмент на пазара. Страничният ефект от това са нови дисбаланси при крайните снабдители, защото определените по-ниски крайни цени за домакинствата се финансираха от по-високи цени за стопанските потребители. Все още не е ясно кой ще плаща тази разлика, когато този вид кръстосано субсидиране вече няма да е възможно. Тези рискове се пренасят от регулирания и в свободния пазар. Един от последните примери е рязкото увеличаване на добавката „задължения към обществото“ миналото лято. От нея със сигурност загуби поне един потребител – първото домакинство, което успя да смени доставчика си с алтернативен от 1 август миналата година, след като подписа с него договор месец преди тази промяна да се случи.

Втората зависимост е свързана със субсидирането на местните цени от износа. Това беше (и все още частично е) възможно в регионален електроенергиен пазар, който не е обединен и където цените на едро в съседните пазари са били по-високи до момента. Сега обаче, след приемането на стратегията за Енергиен съюз (и една от основните му цели – прилагането на Третия енергиен пакет), както и след спада на цените на едро в региона, както и след натиска от страна на ГД Конкуренция в Европейската комисия да се спрат тези практики, и тази възможност е изчерпана. Видяхме и как износът на електроенергия от България пада до исторически ниски нива в началото на 2016 г. като резултат от тези фактори.

Преди да е възможна следващата стъпка към либерализация, кръстосаните субсидии трябва да се премахнат. Министерството на енергетиката обяви през декември миналата година, че започва работа по дефинирането на групите от уязвими клиенти и ще предложи нови мерки за тяхното подпомагане. Този път не чрез по-ниски цени, а чрез повече социални плащания, насочени към онези, които наистина се нуждаят, а не към всички останали.

Предизвикателството на Големите данни

Повечето от заинтересованите страни в електроенергийния пазар са съсредоточени върху описаните по-горе предизвикателства, но забравят за техническите аспекти. СТП са само върха на айсберга. Новите пазарни отношения ще изискват и нови правила за обмен на данни. Трябва да има непрекъснат и сигурен поток на данни между историческите доставчици, алтернативните доставчици, операторите на разпределителните мрежи и оператора на преносната мрежа. Опитът от други страни в ЕС показва, че тази стъпка обикновено е сред първите при либерализация на пазара.

Ако процесът по смяна доставчика за домакинства и малки бизнес потребители започне преди обменът на данни да е добре уреден, това може да доведе до грешки, допълнителни такси за домакинства и бизнес, както и до големи загуби за търговците на енергия (по-високи разходи за балансиране, по-високи разходи за акцизи, повишаване на добавката „задължения към обществото и др.). Някои от проблемите, за които са необходими решения, са свързани с периодите на отчитане, агрегирането на данните, балансирането, както и изчисляване на съотношението оставащи/тръгващи си потребители при крайните снабдители.

Междувременно виждаме, че никой не може да спре потребителите да търсят по-добри цени. Когато няма достатъчно конкуренция, когато има кръстосани субсидии и лошо ценообразуване в регулирания сегмент, смяната на доставчика може да се превърне в опасност за системата като цяло. В същото време, ставаме свидетели и на някои странни бизнес практики – например фирми „пощенски кутии“, които събират лични данни от клиенти с листовки и обещания за по-ниски цени. Домакинствата и малките бизнес потребители трябва да са предпазливи и да внимават за такива опасности, особено когато подписват нови договори за излизане на либерализирания пазар.

В крайна сметка, наистина ли мислим, че сме готови за пълната либерализация на пазара за домакинства и малък бизнес?