Правителството одобри решение да бъде приет предложеният от Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) модел на въвеждане на смесена система за тол такса за тежкотоварни моторни превозни средства и електронна винетка за МПС, както и за предоставяне на европейски услуги за електронно таксуване и даване на съгласие за провеждане на процедура за избор на изпълнител за комплексно обслужване при електронно събиране на пътни такси.

В анализа на Световната банка (СБ) е посочено, че в доклада за глобалната конкурентоспособност за 2013-2014 г. на Световния икономически форум България заема 102-о място от 148 държави по качество на инфраструктурата. Това е вследствие от дългосрочното хронично недофинансиране на националната пътна система, като България има голяма потребност от поддръжка и модернизация на пътищата, което е предпоставка за осигуряване на икономически растеж, подобряване на управлението на трафика, безопасността по пътищата, национална свързаност, улесняването на търговията и сигурността. Поддържането и изграждането на пътищата в страната предполага наличие на значителен финансов ресурс. В приетата от Министерски съвет на 16 септември, 2015 г., Стратегия за развитие на пътната инфраструктура в Република България 2016-2022 г. и средносрочна оперативна програма за изпълнение на стратегията е посочен финансов недостиг в размер на 6,922 милиарда лева.

Сегашното ниво на приходи от източници като стикер-винетки и ограничените възможности на държавния бюджет, както и очертаващата се липса на финансиране със средства от Европейския съюз след програмен период 2014-2020 г., налагат нов подход за дългосрочно устойчиво решение при осигуряването на необходимите средства за покриване на нарастващите разходи, свързани с изграждането и поддържането на републиканската пътна мрежа. Поради тази причина, е необходимо да бъде приложен по-интелигентен подход за събиране на пътни такси, отколкото позволява сегашната система, базирана на стикер-винетка.

Пътните такси следва се базират на интелигентен политически „инструмент” с цел да се разпределят по-справедливо разходите между ползвателите на пътната мрежа, а не както е сега на база „една цена за всички”. Технологиите предлагат нови възможности за постигане на тази цел, като събиране на приходи при различни цени от различни видове превозни средства и по различни пътища, както и да се приложи принципът „потребителят/замърсителят плаща”, така че тези превозни средства, които най-много увреждат пътищата, да заплащат повече. Такъв подход ще позволи на държавата да въведе интегрирана и единна система за събиране на пътни такси без формиране на задръствания и опашки от превозни средства по пътищата.

В допълнение, следва да се има предвид, че оптималното събиране на нетните приходи предполага системата да бъде оперативно съвместима с останалата част на ЕС, в съответствие с Директива 2004/52/ЕС относно оперативната съвместимост на системите за електрони пътни такси. Също така, всеки бъдещ подход следва да бъде гъвкав от гледна точка на бъдещите политики и нужди, нарастването на потребителите и ръст в използването пътната мрежа, както и да може да спомогне за въвеждането на нови услуги и съществуващите нужди на държавата за данни, като например на митническите власти. Преди всичко, подходът трябва да е лесен за приложение и за постигане на високи нива на спазване направилата от страна на потребителите.
Геостратегическото местоположение на България, през чиято територия преминават два основни трансевропейски коридора, дава възможност за събиране на приходи от посещаващите и транзитно преминаващи превозни средства с цел поддръжка качеството на пътната мрежа и по-доброто функциониране на граничния контрол и дейностите по вътрешна сигурност.

Сегашната система на винетни стикери не събира всичките дължими приходи - тъй като не е система, при която лесно се контролира правоприлагането, а освен това е несправедлив модел на таксуване, тъй като таксуването е по продължителност на достъпа до пътната мрежа, а не на база изминато разстояние. Новите подходи за по-интелигентно и по-ефективно събиране на пътни такси от сегашната система, базирана на стикер-винетки, биха могли да увеличат приходите по по-справедлив начин.

Понастоящем, приходите от винетки са недостатъчни за поддържането на пътната мрежа, а още по-малко - за бъдещи инвестиции. Стратегията за развитие на пътната инфраструктура сочи, че държавата се сблъсква с предизвикателства при финансирането на строителството и необходимата рехабилитация на всичките съществуващи пътища и мостове в рамките на пет до седем години. Налице е критично важна потребност да се осигури дългосрочно, предвидимо финансиране, за да се даде възможност за реализирането на смислена, последователна и устойчива политика по отношение пътищата. Това изисква допълнително инвестиране на поне 600 млн. лв. нетни приходи годишно.

Бяха разгледани няколко варианта за институционален модел, свързани със събирането на такси, прилагане и управление на системата. С оглед започване на общественото възлагане за навременното осигуряване на приходи към настоящия момент най-целесъобразно е АПИ, съвместно с представители на МРРБ, МВР, в т. ч. главните дирекции „Гранична полиция” и „Национална полиция”, МФ, вкл. Агенция „Митници” и НАП, МТИТС, вкл. изпълнителните агенции „Автомобилна администрация” и „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”, и Министерският съвет да подготви и проведе обществената поръчка, както и да възложи дейностите по внедряване, управление и поддържане на системата. Включването на представители на различни държавни органи е продиктувано от изискването за установяване на взаимовръзка между предлагания модел на системата и съществуващите системи на отделните ведомства, което ще способства за обмен на данни и информация, осъществяването на ефективен контрол и гарантиране събираемостта на приходите. АПИ следва да бъде органът, начисляващ пътни такси. След провеждане на обществената поръчка, ще бъде избран оперативен изпълнител (изпълнител, оператор), който да внедри системата в експлоатация и да я поддържа.

С приемането на акта се възприема нов подход за по-интелигентно и по-ефективно събиране на пътни такси от сегашната система, базирана на стикер-винетки. Това ще способства за увеличаване на приходите по по-справедлив начин, което, от своя страна, ще доведе осигуряване на финансов ресурс, необходим за поддръжка и модернизация на пътищата – предпоставка за осигуряване на икономически растеж, подобряване на управлението на трафика, безопасността на движение, национална свързаност, улесняването на търговията и сигурността.

С друго решение на кабинета беше изменена Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура” и след извършени проучвания беше определен нов размер на винетни такси за 2016 г.

Размерът на годишната винетна такса за Категория 3 (леки автомобили и товарни до 3,5 т) е повишен с 30 лв., месечният – с 5 лева, и седмичният с – 5 лева. Предвижда се повишаване на размера на дневната винетна такса за Категория 1 и Категория 2 с 1 (един) лев или с 5% от сегашния размер и доближаване до максималния такъв, определен в Директива 1999/62/ЕС – 11 евро.

С постановлението на Министерския съвет се определя размерът на годишната винетна такса за Категория 2 „Евро 0,1, II”, която се използва като база за изчисляване на размерите на винетните такси за другите категории автомобили при спазване на изискванията на директивата, а именно: в директивата съотношението и размера на годишните ставки за по-ниските категории ППС е 60% от стойността и съответно размера на ставките на по-високите категории ППС. Необходимостта от промяна на размера на винетните такси е вследствие от критично важната потребност да се осигури дългосрочно, предвидимо финансиране, за да се даде възможност за реализирането на смислена, последователна и устойчива политика по отношение на пътищата. Понастоящем приходите от винетки са недостатъчни за поддържането на пътната мрежа, а още по-малко – за бъдещи инвестиции. Стратегията за развитие на пътната инфраструктура сочи, че държавата се сблъсква с предизвикателства при финансирането на строителството и необходимата рехабилитация на всичките съществуващи пътища и мостове в рамките на пет до седем години.

Това изисква допълнително инвестиране на поне 600 млн. лв. нетни приходи годишно. Прогнозата за очакваните приходи е, че те ще възлязат на около 300 000 000 лв. след увеличението на ставките от винетни стикери по предложения вариант.