България като част от Европейския съюз има за цел постигане на 16% дял на възобновяемата енергия в общото крайно потребление на страната до 2020 г. В сектора енергетика към месец септември 2015 г. делът на ВЕИ е 27% или 7 049 909 МВтч. (Фиг. 1). Централите, произвеждащи енергия от възобновяеми източни обикновено имат високи инсталационни разходи и затова генерираната от тях енергия е с по-висока цена спрямо тази от конвенционалните централи. За компенсиране на ценовата разлика държавите, имащи задължения за достигане на определен дял на ВЕИ от крайното си потребление, прилагат различни схеми за финансово субсидиране на такъв вид централи.

Фигура 1.


Към настоящия момент пазарът на електроенергия в страната не е напълно либерализиран – това означава, че едновременно функционират 2 пазарни сегмента – свободен пазар с дял около 40% и регулиран пазар с дял около 60%. Енергията от възобновяеми източници доскоро се доставяше само на потребителите на регулирания пазар – битови клиенти, малкия и част от средния бизнес.

Едно от предизвикателствата към постигане на пълна либерализация в енергетиката е изборът на механизъм за интегриране на ВЕИ в електроенергийния пазар в страната. Понастоящем зелените производителите имат дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията по преференциални цени. Тази система на преференциалните цени, наричана още “feed-in tariff” е популярен непазарен модел за стимулиране на изграждането на ВЕИ мощности в много страни от Западна Европа. Обикновено успоредно с фийд-ин тарифата, в съответните държави съществува и механизъм, позволяващ търгуването на тази енергия на свободните пазари.

В България доскоро такъв механизъм липсваше, но с последните промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) от 24.07.2015 г. се даде възможност на зелените централи. произвели повече от предвиденото им „нетно специфично производство“, да могат да продават излишъка на свободния пазар или той да се изкупува по цени за излишък от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Понеже цената за излишък, предлагана от ЕСО, е изключително ниска, ВЕИ производителите имат стимул да продават на свободния пазар. След промените, на свободния пазар излязоха и първите ВЕИ производители, предимно големи исредни централи.

В Германия освен действащата система на фийд-ин тарифите, енергията от ВЕИ се търгува на свободния пазар. На него зелените централи продават произведените от тях количества по цени, определени от пазара, и в добавка към тях получават фиксирана премия (Фиг. 2), която се явява допълнителен приход, компенсиращ техните по-високи разходи.

Фигура 2.


Тази премия се определя и заплаща от държавата. Тя, от своя страна, набира средства за нея от добавките за зелена енергия, които потребители заплащат. Премията може да бъде фиксирана или гъвкава, т.е. да варира спрямо пазарната цена. Такъв вид система действа успешно в Германия, Испания, Чехия и Словения.

Друг работещ механизъм, използван широко в много държави с либерализирани електроенергийни пазари, е свързан с търгуването на зелени сертификати като форма на допълнителен приход за зелените производители. Схемата работи по следния начин: първоначално собственикът на ВЕИ централа продава електроенергията на свободния пазар. Тук той се конкурира с всички останали производители – зелени и конвенционални. Но за всеки произведен мегаватчас зелена енергия, собственикът получава също и зелен сертификат. Зеленият сертификат е гаранция за произхода на електроенергията и той може да бъде продаден на отделен пазар, специализиран за търговия със зелени сертификати. Тук собственикът се конкурира единствено с други зелени производители.

Купувачите на свободния пазар са консуматорите и търговците. Търговецът купува енергията от електроенергийния пазар за своите клиенти. Но също така той е задължен да закупи определен брой зелени сертификати, отговарящи на фиксиран процент от консумацията на клиентите му. Този процент се определя от държавата. Поради това задължение, на пазара за зелени сертификати винаги има купувачи. Следователно собственикът на ВЕИ централата има два източника на приходи: от пазара на електроенергия и от пазара за зелени сертификати, който се явява вид субсидия. Моделът за търговия със зелени сертификати се използва в Румъния, Великобритания, Италия, Белгия, Норвегия и Швеция, както и в някои американски щати.

Изключителна роля за интеграцията на възобновяемите енергийни източници играе моделът на пазара. Пазари в рамките на деня (intraday market) с интервали 15 мин. и 1 час предоставят нужната гъвкавост за търговци и производители на ВЕИ, спомагаща за по-голяма предвидимост и сигурност на доставките. Друг съществен момент за балансиране на ВЕИ централите е възможността за търговия на произведената енергия на международните пазари. В Европа съществуват пазарни обединения (Фиг. 3), улесняващи износа и вноса на електроенергия. Присъединяването на България към тях и впоследствие към единния европейски енергиен пазар ще е следващият голям приоритет за българската енергетика след окончателното завършване на енергийната либерализацията в страната.

Фигура 3.


___

Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) е сдружение с нестопанска цел, обединяващо водещите търговци на електроенергия в страната. Основната цел и мисия на АТЕБ е да промотира и подпомага развитието на конкурентния пазар на електроенергия в България, да създаде и утвърди модерни икономически отношения в електроенергийния отрасъл, както и да усъвършенства пазарната инфраструктура, принципите и механизмите на действащата в страната нормативна уредба, регулираща обществените отношения в електроенергийния отрасъл. Асоциацията представлява и защитава правата и интересите на своите членове пред държавните, обществени и международни органи и организации и ги подпомага при осъществяването на търговската им дейност свързана с продажбата на електрическа енергия, подкрепя ефективната и прозрачна лоялна конкуренция и коректните делови отношения в електроенергийния сектор. Членове на АТЕБ: Алпик Енергия България, Аркадия Сървис, ГЕН-И София - търговия и продажба на електрическа енергия, ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп, Едисън Трейдинг С.п.А.- Клон България, Елпетра Енерджи, Енел Трейд, Енемона Ютилитис, Енергео, Енергопроект Ютилитис, Енерджи Маркет, Енерджи МТ, Енерго-Про България, ЕФТ България, Загора Енерджи, Кимпекс Енерджи, Лимак Енерджи Юръп, ЧЕЗ Трейд България, Щаткрафт Саут Ийст Юръп.