От времето на инженерното ми следване в университета знам, че за да се управлява правилно една система, на първо място трябва да се изяснят точно нейното състояние и проблеми. В този анализ ще се опитам да направя това по отношение на родната енергетика.

Защо се стигна дотук?

Под „дотук“ имам предвид следните печално известни факти: държавната НЕК ЕАД е затънала в неприлично големи финансови дефицити, инвестициите в преносната и разпределителните мрежи са под санитарния минимум, либерализацията на пазара е почти блокирала от 2007 г. насам, крайните клиенти имат огромно недоверие в енергийните компании, а частните инвеститори в сектора и стопанските клиенти са подложени на публичен линч. Всички по веригата са губещи (особено през последния месец), което е ситуация без аналог по света.

Моето лично обяснение за това „постижение“ е следното:

1. Страната ни всъщност няма енергийна политика, която да защитава националния и обществения интерес. Ние като общество (и политиците като наша производна) не сме наясно какво искаме след 5 или 10 години. И не, енергийна стратегия, в която всичко е приоритет, не е стратегия. В резултат на това се случиха две неща. На местно ниво държавата се хвърля опортюнистично в загробващи инвестиционни проекти без ясна сметка и план. На европейско ниво приемаме в законите ни директиви, в чието изработване нито един български политик не е взел участие. Те се въвеждат в нашето законодателство механично, без да се обясни на хората защо и какво ще постигнем. Без оценка на последствията. След което се отчита успех – „избегнахме наказателна процедура от Европейската комисия“. А когато се появят проблеми, първото извинение е „от Брюксел ни натискат“.

Съответно нито българското общество, нито българските политици разбират напълно цялата картина и защо тези енергийни политики са важни. Ако не знаем накъде сме тръгнали, ще стигнем на грешно място.

Наскоро в България лекция имаше д-р Хелге Йоргенс, който разказа защо енергийния преход в Германия е успешен. Цитирам по спомен най-важната му забележка: „Не си мислете, че Германия е решила да затвори ядрените си централи импулсивно след Фукушима. Това беше добре обмислена от обществото и дискутирана с десетилетия стъпка“. Т.е. пример за това как сложните решения там са израз на дългосрочна обществената воля.

2. Липсва лидерство и персонална отговорност. Всяко решение минава през оправдания с друга институция или взаимни обвинения. И въпреки че в сектора се отвори финансова дупка, съизмерима с тази от фалита на банка, за това никой не е понесъл отговорност („сдаването“ на постове не е носене, а бягане от отговорност). Нападките срещу злоупотребите във ВЕИ сектора и държавните дружества са ежедневие, но в същото време доказването на реална персонална вина е химера.

3. Държавата се занимава с нещо, което не е нейна работа. Съответно резултатите са налице. Непонятно защо продължава да бъде разпространено схващането, че държавата може да прави социална политика през цените на тока. И е още по-неразбираемо защо това трябва да продължава, след като историята дотук показва, че нито едно правителство не е спечелило от намесата в сектора. Ако нещо е по-голямо от тока, то това е хлябът. Но не сме чули цената му да предизвиква народни вълнения. Не сме видели и недоволни абонати на мобилен оператор да протестират срещу правителството. Защо ли?

4. Късогледството и безсмислената конфронтация изместват професионалната дискусия по същество. Всяка година решенията „в 12 без 5“ или „до следващите избори“ се оказват пагубни за сектора. От друга страна, всеки опит на една от засегнатите страни да възрази срещу дадено становище води веднага до лични нападки и подмяна на предмета на обсъждане. В тази грозна караница ние, потребителите, сме като дете на разведени родители, което просто иска викането да спре и проблемите да се решат заедно.

Последното решение на КЕВР като пример

В рамките на обсъждането на последното предложение на КЕВР си позволих да изпратя личното ми становище по предложените цени. Предполагам, че в комисията добре са се посмели на мнението на един битов абонат. Становището ми накратко беше следното:

• Изразих подкрепа за КЕВР заради решението й да определи цена „задължения към обществото“ за всички клиенти и повечето прозрачност при представянето на данните. Така изисква законът.
• Възразих срещу размера на предложената за следващия регулаторен период цена „задължение към обществото“, тъй като считам, че тя е определена на база неправомерно завишени разходи. По-точно, възразих срещу завишените с 1,6 ТВтч количества (и съответно разходи) за изкупуване на енергия по дългосрочни договори (НЕК също е възразил); срещу това, че приходите на НЕК от балансиращ пазар не са отчетени и срещу това, че в предложението никъде не беше отчетен ефектът от т.нар. проверки в енергийните производители.
• Споделих притеснението си, че един такъв скок в тази добавка ще има негативен ефект върху свободния пазар и че ако тя наистина бъде приета, то през 2016 г. ни очаква катастрофално повишение в цените за всички клиенти (тъй като тогава КЕВР ще трябва да отрази натрупаните над 700 млн. предишни задължения на НЕК).

От публикуваното решение става ясно следното:

• Настоящите комисари на КЕВР твърдят, че предишните комисари на същата тази КЕВР са задържали изкуствено цената за задължения към обществото, плащана от стопанските клиенти на свободния пазар, „на нива около три пъти по-ниски от тези, които заплащат клиентите, купуващи електрическа енергия по регулирани цени, което от своя страна е довело до натрупване на дефицит в НЕК ЕАД“. Това твърдение е озадачаващо, тъй като в решението на ДКЕВР от 2014 г. и в негово изменение комисията не е определяла цена задължение към обществото за потребителите на регулиран пазар. Освен това, от един прочит на тези решения може да се види, че дефицитите в НЕК са породени от грешни допускания за приходите и разходите, а не от неравномерното разпределяне на задълженията към обществото.
• КЕВР е отказала да включи в ценовия модел приходите на НЕК от балансиращ пазар, без да посочи мотиви. Но за сметка на това е потвърдила, че всички ние плащаме, за да може НЕК да изкарва тези приходи: „Следва да се има предвид, че и към момента дружеството продава електрическа енергия от производителите със сключени ДДИЕ на свободния пазар и на балансиращия пазар, като част от разходите за тази електрическа енергия заявява за компенсиране чрез регулираните цени“. И съветва НЕК да използва част от тези приходи за покриване разходите си за дейността обществена доставка. Т.е. свободният пазар да субсидира регулирания.
• В решението не е посочен източник на информация за заложените количества енергия, които НЕК ще трябва да изкупи от ТЕЦ по дългосрочни договори и защо тези количества са над задължителните по договор. В съпътстващото решение за определяне на разполагаемост КЕВР е заявила, че по-ниските количества ще доведат до „неоптимално натоварване на двете централи, което ще доведе до повишаването на цените на електрическата енергия“, без да подкрепи това становище с изчисления и без да разясни дали счита, че цени и разходи са едно и също нещо.
• Посочено е също, че „така формираната цена за задължения към обществото води до балансиране на разликата в цените на свободния и регулирания пазар“. Ако това е било една от същинските цели на новите цени (т.е. да се премахне стимулът за смяна на доставчик за малките клиенти), то това е много тревожно.

В кръга на шегата си мисля, че след това решение енергетиката ни задмина дори българския футбол. Съдията (държавата, в лицето на КЕВР и парламента) променя постоянно правилата на играта. Реферите се сменят често, като всеки следващ обвинява предишния за грозния мач. Голяма част от зрителите (потребителите) са задължени да стоят на стадиона, да заплащат билетите и да гледат зрелище, което хем не им харесва, хем не могат да си тръгнат. През 2012 г. на терена идват накуп много скъпи чужди играчи, предимно китайски. През 2013 г. съдията реши да изгони част от зрителите (големите стопански клиенти) както им даде „избор“: или да плащат два пъти по-скъпи билети, или да си търсят друго зрелище извън стадиона. Те съответно напуснаха трибуните. Сега новият рефер ги привика и им каза, че те ще трябва да плащат два пъти повече за посредственото зрелище, което те не искат да гледат. Предишният рефер се бил объркал. За да мине номера, ги вкара в отделен сектор и има сложи шалчета с различен цвят (т.е. раздели публиката на добра и лоша). Това естествено предизвика ексцесии по трибуните, които бяха отразени напоително от медиите. Футболистите пък (разбирайте енергийните компании) се ритат един друг по кокалчетата и залагат на черно тото отборът да изгуби мача. А в същото време всички ние гледаме по телевизора как в Европа се играе Шампионска лига…

Въпреки горното считам, че КЕВР има експертизата и желанието да се справи с проблемите и исканията за оставки няма да доведат до назначаването на по-добри експерти.

А какво може да се направи?

Ще си позволя да отправя следните предложения като част от стъпките за излизане от порочния кръг:

1. До края на годината да се изработи дългосрочна енергийна стратегия с максимум три приоритета. Като част от нея да се направи краткосрочен план с конкретни стъпки за решаване на натрупаните до момента проблеми. Това да се случи с участието на всички заинтересовани страни и истинска публична дискусия.

2. Да се изпълнят препоръките на Европейската комисия и Световната банка в частта им „разтоварване“ на НЕК и БЕХ от несвойствените им функции. На НЕК в момента е заложена невъзможната роля да бъде едновременно: (1) крупен инвеститор на обществени пари в енергийни проекти със съмнителна полза; (2) производител на енергия от ВЕЦ; (3) държавен търговец на енергия, конкуриращ се с частни такива; и (4) обществен доставчик, който префактурира на загуба енергия от производителите (държавни и частни с преференциални цени) на крайните снабдители. БЕХ пък играе ролята на холдинг, който от една страна е нещо като банка за кредити към НЕК ЕАД, а от друга – изплаща дивиденти към държавата (нищо, че енергетиката е „на червено“). НЕК може да се оздрави, ако се раздели и преструктурира. А за БЕХ правителството следва да си направи анализа защо беше създадена, постигна ли си целите и нужна ли ни е сега.

3. В държавните дружества постепенно да се назначи професионален мениджмънт, който да има свободата на действие както в частните компании, заплащането му да бъде според резултатите и да си носи последствията от грешни или неправомерни действия. Защо не и чуждестранен? В най-добрия случай – немски, в най-лошия – гръцки (дори гръцката държавна енергийна компания е на печалба).

4. Преобразуване на дългосрочните договори от такива с фиксирани преференциални цени към договори за разлики (“contracts for differences”) / пазарна премия („market premium”). Т.е. разделяне на преференциалната цена на две компоненти: пазарна цена и добавка. Това ще позволи на всички производители да продават енергията си на свободния пазар, като същевременно постигнат очакваната възвръщаемост. Това е моделът, който Германия прие за ВЕИ-производителите след като и там, както и у нас, инсталираната им мощност стана значителна. При всички положения това следва да се случи доброволно, поетапно и чрез стимули, а не от днес за утре с поредния несъвършен закон. Друг вариант е да се използва австрийския модел, при който специален фонд пласира изкупената по дългосрочни договори енергия на свободния пазар, а разликата в цената по преференциални договори се компенсира от средства, събирани от крайните клиенти (нещо подобно на това, което прави НЕК, с разликата, че там фондът е печеливш и има частни миноритарни акционери). Основният резултат от такова преобразуване на договорите ще е, че пазарът ще бъде отворен на 100%, свръх-предлагането ще доведе до понижение на цената на енергийната компонента, а клиентите няма да бъдат държани като крепостни селяни и обезпечение по сключени дългосрочни договори.

5. Важната информация за енергетиката да бъде публикувана изцяло и регулярно в интернет. КЕВР в момента е един аналогов регулатор в дигиталния свят. Безумно е да си мислим, че секторът може да се управлява ефективно при сегашното информационно затъмнение. Или да правим анкетни комисии в парламента, за да разберем колко плаща НЕК на някого. Давам и един пример: след мое запитване по ЗДОИ, КЕВР отказа да предостави информация за това колко потребители и колко електромера има в България, защото или не разполага с такава информация, или тя е търговска тайна...

6. В началото на 2016 г. пазарът да бъде либерализиран напълно и ефективно. За целта, освен изпълнението на точка 4 по-горе, трябва да се работи с ускорени темпове за създаването на работеща енергийна борса. И това трябва да стане в дискусия с пазарните участници и с цел защита на националния интерес, а не под заплахата от санкции. Не на последно място, трябва да се премахне дискриминацията към по-малките потребители и да им се даде реално право да сменят доставчика си на ток. За това отправих и специален апел към КЕВР и енергийните компании. Да се надяваме, че те ще спазят закона.

7. Заетите с енергийното законодателство (парламентарната комисия) и държавното управление (министерство и КЕВР) следва да имат повече възможности за обмяна на опит с други страни от ЕС и региона. У нас не се случва нищо чак толкова уникално и редица от проблемите, с които се сблъскваме, са намерили едно или други решение в други европейски страни. Единствено може да загубим, ако си седим вкъщи и се убеждаваме в нашата самодостатъчност.

8. На енергетиката трябва да спре да се гледа като на централизирана услуга от миналия век. Държавата трябва да направи така, че да позволи навлизането на нови технологии (напр. автономно производство, съхранение на енергия) и нов тип услуги (напр. потребителски отклик, пакетни услуги) в сектора. Най-малкото, да не им пречи, като поддържа изкуствени бариери.

9. НЕК и Министерство на енергетиката да намерят пазар и да продадат излишните количества енергия от ВЕИ на друга европейска страна. Директивата за ВЕИ позволява това да стане (т.нар. "статистически прехвърляния") - когато една страна като България е преизпълнила целта си, а друга (като Англия например) не е успяла. Трябва да се възползваме от тези приходи.

Кой липсва дотук?

Ние, потребителите. Трябва да престанем да се самозаблуждаваме, че държавата може да ни гарантира ниски цени. Всеки път, когато цените се намаляват или задържат необосновано, разликата я плащаме отново ние и то с лихвите. Буквално. Държавните компании затъват в дългове, докато някой си подгрява басейна с евтин ток. И докато явните цени ги виждаме във фактурите си, то разликата между тях и реалните разходи „спомагат“ за липсата на детски градини и ниските пенсии. Вместо изкривена социална политика през цените на тока, следва да се приложи истинска политика за подпомагане на реално нуждаещите се от енергийни помощи.

Ако горните редове звучат по-емоционално, то това е нарочно. Вярвам, че нищо не пречи на страната ни, а и на енергийния ни сектор в частност, да бъдат успешни и печеливши. Бариерите това да не се случва са в главите ни.
__

Виктор Гърбев е съосновател на онлайн платформата energienpazar.bg. Той е един от първите битови клиенти, сменили доставчика си на ток с такъв на свободния пазар. Работи в енергийния сектор над 9 години на различни инженерни, консултантски и мениджърски позиции. Магистър е по Икономика и управление в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги и е дипломиран инженер по индустриална автоматизация. В момента е докторант в катедра „Електрически мрежи и системи“ в ТУ-София.