|
|
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg
Публикации
17.03.2015 г. 
Ние, хората на 21-ви век, напоследък приемаме всичко за даденост – мобилни телефони, интернет, телевизия. И когато случайно се окаже, че останем без някое от тях, изпадаме в истинска паника. Толкова сме свикнали електронните комуникации да са част от нас и толкова сме се отдалечили от природата, че може би на моменти губим представа за реалността и забравяме, че имаме всичко това благодарение на електроенергията.
През последните дни много хора в района на Смолян, Пазарджик, Кърджали си спомниха колко сме зависими, когато авария остави стотици населени места без електрозахранване. Оказа се, че всички приемаме електроенергията като даденост, а самите ние не бяхме подготвени да се справим със ситуацията. За кратко време свещите, фенерите и други подобни средства за осветление свършиха от магазините. Припомнихме си уюта на печките на дърва и въглища. И въпреки обявеното бедствено положение, много хора отново не пропуснаха да обвинят Енергото, Държавата, министрите или някой друг, че се мотаят и няколко дни не могат „да пуснат тока“.
А колко от нас се замислят за другата страна на нещата? Повечето от електропроводите в България са проектирани преди 50 години, когато климатичните условия си били по-различни и глобалното затопляне не е било често обсъждана тема. Електропреносната мрежа е изграждана с високопроходима техника, хеликоптери, строителни войски и т.н. Все неща, които в днешно време ми се струват малко имагинерни, като си представя колко биха стрували. Много често съоръженията са или морално остарели, или далеко от съвременните достижения на техническата наука.
Въпреки вложените в електроразпределителната мрежа милиони левове през последните години, за да бъде тя сигурна и на съответното европейско ниво, всяка година са необходими инвестиции за умни електромери, нови трансформатори, подземни кабелни трасета и т.н. А това би било възможно при по-висока цена и по-голям дял от цената за електроразпределение. Знам, че в този момент 99% от читателите ще ме нападнат с до болка познатите аргументи как „Енергото“ надписва сметки, как манипулира електромери, как шефовете му си пълнят джобовете и т.н. Моят отговор ще бъде кратък: аз предпочитам да плащам по-висока цена, но да знам, че когато завали големият сняг, вероятността да стоя без ток е по-малка.
И когато навън е тъмно и студено, и снегът е над един метър и чакаме някой да ни „пусне тока“, нека си спомним, че „токът“ не е едно червено копче, което някой натиска, когато му хрумне. Електрозахранването е сложна технологична система с множество съоръжения, разположени в труднодостъпни райони и изложени на природните условия. Да не забравяме, че за тази система се грижат специалисти, които независимо от климатичните условия са навън и работят.
Сещам се за техниците в Мизия, които плуваха с лодки на Гражданска защита, за да стигнат до аварирали трафопостове и след това работеха в тиня и кал, без да мислят за потенциалните зарази, за да могат „да пуснат тока“ възможно най-скоро. Или за мъжете, които за да стигнат до скъсаните електропроводи в Троянско, вървяха километри нагоре в планината със снегоходки. Или за електромонтьорите в Белоградчик, които успяха с налични средства и денонощен труд за една седмица да изградят втора мрежа и да захранят града.
Затова стоя и чакам токът да дойде и знам, че той не идва сам. Там някъде, навън в студ и мраз, има хора, които работят с отдаденост до последно, за да мога аз – клиентът, да получа своя уют от светлина, топлина и по възможност малко интернет.
Интервю
Вятърната енергия е ключов фактор за постигането на енергийна независимост
Пълен текст
Събития
Анкета
